Както е известно, на 9 октомври 1937 г. е открита зала “България” - храмът на музиката и на цялата наша музикална общественост. Точно 80 години след официалното откриване на зала “България” в нея ще бъде възпроизведена точната програма от първия й концерт. На този 9 октомври ще чуем Концерт за пиано №3 от Панчо Владигеров - композиторът го пише специално за новата зала и го изпълнява лично на 9 октомври 1937 г.
Солисти на тържествения концерт ще бъдат трима наши пианисти - дуо Аглика Генова - Любен Димитров и Людмил Ангелов. На органа - Велин Илиев. Диригент - маестро Найден Тодоров. В програмата на 9 октомври в зала “България” ще звучат произведения от Й. С. Бах, Роберт Шуман, Енрико Боси, Жозеф Боне, Георг Фридрих Хендел, Панчо Владигеров и Петко Стайнов. 

- Маестро, знайно е, че сте прекалено пристрастен към това тържество...
- За мен е много интересен фактът, че в края на 30-те години на миналия век, тогава, когато е било ясно, че ще има война, държавата България е построила залата. Това говори много за хората какво са мислили тогава. И ми се иска и днес да мислим по този начин. Както се знае, през 1937 г. залата е построена и след по-малко от 10 години е разрушена. Слава богу, нещата не са свършили дотам и залата е била възстановена, макар че остава известно време без орган. А 30 години по-късно чак органът е построен наново. Но зала “България” си остава номер 1 у нас. И неслучайно си носи името, нали! И за мене е огромна гордост и чест, че точно по време на тази годишнина аз имам възможността да участвам, да съдействам с филхармонията за нейното осъществяване. Малко е да се каже, че съм пристрастен, аз съм обсебен.

- Беше много логично да повторите първата програма - тази през 1937 година, да я повторите на същата дата, на 9 октомври... Удовлетворен ли сте?
- Повече от удовлетворен! Тогава е имало изключителни изпълнители, като самия Панчо Владигеров, Люба Енчева и Димитър Ненов. И затова решихме да поканим Людмил Ангелов и дуото Аглика Генова и Любен Димитров.

- Вие ги дирижирате. Я кажете нещо повече за тях. 
- Това дуо Аглика Генова и Любен Димитров са едни от най-успешните български клавирни ансамбли в световен мащаб. Идеята да ги поканим беше моя, тъй като освен блестящи солисти, приемани с овации във всички зали и фестивали по цял свят, те са звезди, които несъмнено ще изпълнят с блясък празничната програма на 9 октомври. Освен това Аглика е от Пловдив, а Любен от Русе - двата града, с които аз съм крепко свързан. Наградите, които получават, са показател как ги възприема света. И те са поредният пример за това как българи просперират навън, а по-малко се чува за тях у нас. А пък за Людмил Ангелов ще кажа, че е един от най-големите наши пианисти. Освен това той е страстен почитател на творчеството на Панчо Владигеров. Едва ли се знае, но Владигеров е бил един от най-популярните композитори по онова време в чужбина. Колко композитори могат да се похвалят, че тяхна музика е свирена от Берлинската и Виенската филхармония. А първият концерт на Панчо Владигеров е този, с който се е дипломирал дори самият Караян.


Зала “България”

- А вярно ли е, че откакто сте директор, идвате много рано сутрин в зала “България“, за да слушате органа тук?
- Случва се наистина. Идвам сутрин в 8 часа и тихичко пристъпвам. Това е времето, в което нашият органист репетира. Усещането е невероятно, чувствам се като в друг свят. И всъщност мога да кажа, че е благословия човек да може да работи на такова място. Така че да се скрие и да слуша нещо, което много рядко може да чуе въобще някъде. На колко места у нас може да се чуе на живо орган! Настръхвам, каква благодат! 

- А за юбилейния концерт на Рашко Младенов, който също дирижирахте, какво ви е мнението?
- За мен беше, между другото, и една закачка. Много музиканти възприемат първи октомври сериозно, и то прекалено. Световен ден на музиката! Много мразя, когато хората се възприемат насериозно. По принцип. И веднага реагирам наобратно. Както се знае, Рашко, освен че е актьор, е и музикант. Много беше интересно, защото бе поканил различни изпълнители - което създаде доста свобода и фриволност, но за мен беше притеснително, тъй като винаги съм се пазил да дирижирам концерти с много произведения. Трудно е да превключваш от едното на другото. 

 - Много хора се питат защо зала “България” ви е толкова скъпо място и не преигравате ли?
-
Винаги съм се стремял към нея. Преди години работех в Пловдивската филхармония и направихме голям цикъл от концерти в зала “България”. За мен тогава беше най-голямото щастие. После работих в Русе, пак направихме доста концерти в тази зала. И аз се убедих, че тук ми е мястото. Така че днес, благодарение на Софийската филхармония, за мене “България” си е храм на класическата музика. 

- Вие сте и музикант, свирите ли сега, или не?
- Още свиря на пиано, но много по-малко. Не ми достига време, голям проблем ми е. Свирил съм през годините доста и на тромпет, и на виола, но пианото си е моят инструмент, особено когато съм тъжен.

- Какви са проблемите в храма?
- Намеквате за конфликтите във филхармонията. Смея да се надявам, че започват да стихват. Целият екип е около 250 човека, няма как колкото и културни хора да сме, да няма дрязги, но намаляват. Наистина е така. С идването си като директор реших много плавно да променям нещата тук. Благодарение на делегирания бюджет, който финансира Софийската филхармония, хората са доста натоварени. А намалим ли концертите, ще рухнем финансово. И трябва да се внимава много, затова не правя резки движения, но стратегия имам.

- Защо все още филхармонията няма главен диригент?
- Решихме тази година да ни гостуват много различни диригенти, за да може оркестърът да се запознае с тях и да избере с кого иска да работи. И дай боже да изберат истинския човек, който да ги представлява. Аз имам огромни амбиции към тази позиция, но без да съм директор, и в момента няма как да съвместявам тези две позиции. Признавам си, че моята голяма мечта още от детските ми години е да съм главен диригент на Софийската филхармония. И не съм се отказал. Един ден - може би...


С невероятната Райна Кабаиванска

- А какво става с диригента Емил Табаков?
- Сред особено интересните събития ще бъде завръщането на Емил Табаков като диригент на Софийската филхармония - не за постоянно, а за два концерта. Известно е, че преди 17 години Табаков е напуснал тази институция, която тогава е оглавявал. Затова новата му среща с елитния състав ще бъде паметна - и за него, и за оркестрантите, а най-вече за публиката. Емил Табаков ще дирижира през идния март филхармонията и ще гостува за Мартенските музикални дни в Русе. И аз много се радвам, че той ще гостува в родния си град. А пък на 28 юни ще закрием сезона с една от най-големите симфонии на Малер под негово диригентство. Неслучайно избрахме Малер, защото следващият председател на Евросъюза след нас е Австрия. Чрез културата си подаваме ръка - един вид. А Емил Табаков е може би най-добрият интерпретатор на Малер.

- Нека ви върна към зала “България”... Кога влязохте за първи път в нея?
- Тя е емблема на българската култура. Зала “България” е много красива отвътре, но е лекичко занемарена отвън, всъщност като българската култура. Гледайки я отвън, сред сградите около нея, няма как да разбереш, че има такъв храм в София. За да я видиш, трябва да влезеш вътре. Първото ми влизане беше голям шок.

- А помните ли първия си концерт като диригент в зала “България”?
- Да-да! Беше, когато Виктор Чучков ме покани за концерт на годишнина на Росини - на 29 февруари 2000 г. Трудно мога да ви опиша това усещане. По-късно вече имах поредица от концерти и се стигна до днес, до момента вече когато сме едно семейство. 

- Музикантите оперирате предимно с емоции, ето и вие не правите изключение, или греша?
- Да, така е. Затова за нас са много важни събитията, които се случват, и не толкова като фактология, а като изживявания. И изживяванията, вълненията, които имам около зала “България“, я правят може би най-ценното място за мен. Няма съмнение.

- Идват ли политици в залата?
- Няколко пъти вече съм виждал президента Румен Радев, най-редовно идва бившият културен министър Георги Йорданов, при цялата си заетост намира време да ни посещава и Йорданка Фандъкова.

- Какво още ще става в залата, като с вас се работело трудно, както вие самият си признавате?
- Според мен ръководителят не трябва да ври от идеи, а да разчита на своите служители. Не че аз нямам идеи, напротив, но смятам, че те трябва да го бомбардират с предложения. Аз не наказвам за грешка, а за нарушение. Принцип. Лошото е, че винаги се притеснявам, ако няма голям проблем, ще ме измъчва малък такъв. Какво да се прави. Емоции! Иска ми се да каним големи имена, най-големите в света, най-класните изпълнители, но ако не знам какво ще е финансирането ни, няма как да стане. А се готви промяна на финансирането и това пречи на репертоарните ни планове. И ме кара да не мога да спя нощно време. 

Елена КОЦЕВА