Доайенът на българската военна журналистика, мичманът от запаса Димитър Димитров Бебенов като на шега е вече на 85 години. При откриването на една от поредните му авторски изложби професор д-р Румен Георгиев, негов ученик по кино и фотография, разчувствено заявява: “Той ме научи да снимам, но признавам, че не можах да се науча на неговото майсторство “да краде” фотомигове. Като военен фотограф и кинооператор мога да го определя като “снайперист” във фотото и като “картечар” в киното!”.
Митко Бебенов е роден на 2 ноември 1932 г. в село Въбел, община Никопол. Израства в семейство на прочут майстор-строител. Още като юноша се влюбва във фотографията и киното, чрез чието изкуство най-красноречиво се запаметява сътвореното от човека и визуално се документира преживяното по неговия житейски път.

Отбива военния си дълг на торпеден катер, където прожектира филми на екипажа с 16-милиметрова киномашина. След уволнението си от казармата работи като механик прожекционист в Никопол и Плевен. Заедно с Иван Терзиев, тогава млад артист в Плевенския театър, сега известен режисьор, снимат документалния филм “Пътища и параграфи”. На кинофестивала в Шумен лентата печели престижна награда и авторите са удостоени с почетни грамоти. 

Те са основателите на един от първите любителски клубове в България, 

който е кръстен от тях “Плевен филм” и съществува от 1957 г. досега с много творчески постижения.


И в казармата е зад киномашината

По сценарий и режисура на Иван Терзиев двамата любители снимат игралния филм новела “Големите и малките”, който на Младежкия фестивал в Хелзинки печели Голямата награда. Но истинското бойно кръщение на Бебенов в професионалната журналистика е 25 май 1961 г. с репортаж за посещението на Юрий Гагарин в Плевен, излъчен по националната телевизия и спечелил на автора място за щатен кореспондент-оператор.

С късометражен филм за авиационното училище в Долна Митрополия Бебенов печели награда в Чехословакия, която му помага да бъде привлечен на работа в Киностудията на БНА, където работи близо 25 години. Неговите филми с 35-милиметровия “Аррифлекс” по казармени плацове, полигони и полеви учения получават високи оценки и одобрението както на командването, така и на многобройната зрителска аудитория. През 1976 г. е командирован във Франция с Гвардейския оркестър и от заснетия материал се ражда късометражният филм “Край Сена”. При участието му в международни конкурси той е отличаван неколкократно с почетни награди.

Следва филм за гостуването на Военния театър в Манхайм - Германия, една след друга се появяват продукциите “Признателност”, “Полет, “Птицата”, “Първенците”, “Прегръдка през океана”. Бебенов е главен оператор на голямото учение “Щит 82” на армиите от Варшавския договор. 

Той е оператор и на филмите за нашите космонавти, 

генералите Георги Иванов и Александър Александров, с които го свързва най-топло и сърдечно приятелство.



Митко Бебенов е желан спътник и участник в много делегации извън страната. Посетил е повече от 20 страни, между които са Русия, Полша, Куба, Франция, Корея, Индия, Етиопия, Либия, Ангола... Навсякъде пътува неизменно с фотоапарат и видеокамера на рамо, разполага с хиляди кадри от тези посещения, плод на които са неговите феноменални колекции на забележителности от цял свят. Най-хубавото от необятния архив, събиран от 1957 г., е показвано на 13 авторски изложби и е използвано за създаването на над 100 документални и учебни филми. От тях 34 са удостоени с наши и чужди награди.

Освен самостоятелните фото и кинотворби участва в реализацията на значителни продукции с бележити дейци на българското изкуство. Оператор е на игралния филм “Залутан по пътя” на режисьора Георги Аврамов. За 1300-годишнината на България снима по филма “Хан Аспарух” с Людмил Стайков и “Денят на Владетеля” за хан Крум с Владо Икономов. Сътрудничи при създаването на три филма с бележития режисьор документалист Христо Ковачев. Има награди от фестивали в Краков, Версай, Мадрид, Петербург, Веспрем и Лайпциг.


Член е на Съюза на българските журналисти от 40 години и активно участва в неговите изяви. Избиран е в ръководството на 88-о дружество на работилите и работещите във военния печат, бил е секретар на това дружество. По случай 80-годишния си юбилей получи отличието “Златно перо”. Има син, оперен певец, който защитава успешно името на фамилията в далечната Полша.

Ако съществува понятие “фотопоезия”, то той е безспорен и достоен представител на това изкуство 


Най-хубавите си снимки и филми направи за армията - когато я имаше!

Много негови ученици и асистенти са големи имена в киното и телевизията. Те го уважават и се възхищават на творбите му от последните, пенсионерските години: “Ехо от нашата младост”, “Клуб ПВО”, “Нашето знаме”, “Докосване до подвига на полковник Дрангов”, “Военни събори”, “Шипка и Плевен”, “Паметен юбилей”, “Знак Казармен - Младост”, “Столетието”, “Паметта е жива”. През последните 10 години и заснел повече от 20 филма.

Той обаче се самокритикува: “Моряк съм по биография, но успях да направя само един морски филм - “Закалката”. А може би защото душата ми е в плен на възвишеното, най-много филми, цели седемнадесет, съм заснел за авиацията и седем за Космоса. Останал съм единствен жив военен документалист и се надявам, че все още мога да наваксам пропуснатото”.
Мичманът от запаса не се предава. Продължава да бъде “ловецът” на неповторимите мигове и остава на безсрочна вахта!

Любомир МИХАЙЛОВ