Спомняте ли си как е прекарал последната си семейна вечер на 29 ноември 1913 г. Яворов? Преди оня глух изстрел в гръдта на Лора, който фатално преобръща живота му? Били са поканени у свои приятели, Тихови. Имало е и неколцина други гости, между които Михаил Кремен и годеницата му Дора. Същата Дора, заради която е последната Лорина сцена на ревност онази нощ. На масата - мезета и червено вино, закачки и шеги.
В онези времена гостуванията, приятелските вечери, събиранията “на тиква” или “на баница” са придружени със забавления, които днес ни изглеждат детски или дори безсмислени. 

Тази вечер у Тихови играят на популярната игра “стихотворения”

Избира се някаква тема. Първият написва един стих (един ред), вторият пише втори стих и римува, после прегъва листа така, че да не се вижда първият ред, третият пише трети ред, като “скрива” останалите... Накрая четат цялото стихотворение на глас и се смеят на неочакваните каламбури. 


Тази компания си е направила, изглежда, маскен бал

После играли на “топка”. Голяма мъжка носна кърпа, овързана на топка, се подхвърля неочаквано на някого от компанията, придружено с първата сричка на предварително намислена двусрична дума. Този, който хваща топката, трябва на мига да съобрази и да каже втората част на думата, ако сгреши - изгаря. Михаил Кремен хвърля към Яворов топката и казва “Ло”, а поетът, вместо да каже “ра”, казва “кум”, всички се изсмиват неловко, поглеждайки към Лора, която изглежда отнесена. 

Имало е и още една игра нея вечер, споменава я Яворов след време в писмото си до прокурора - играта на “оракул”. (Мнозина я помнят като “Оракуле, кажи!”.) Закриват очите на един с кърпа и го питат, сочейки (невидимо за него) друг участник от компанията: “Кажи този какво мисли в момента... къде ще ходи утре... какво да направи сега...” “Несъответните” отговори на оракула предизвикат общ кикот. Изглежда “оракулът” е казал за Лора, че ще пътува надалече. Но тя пред всички отрича да има такова намерение: 

Не, няма да остави съпруга си сам...

Яворов разказва на прокурора тази случка като доказателство, че Лора не се е канила да бяга в Париж... 

Английският журналист Рубен Хенри Маркъм, който пристига в България през 1912 г., пише: “Животът в София... не се отличава с буйна веселба и след полунощ повечето улици са тихи...”. Истината е, че тогава в България все още няма това обилие от кабарета, барове и игрални домове, които по-късно ще се зароят и ще станат повод за много семейни скандали. Честите събирания по къщите е най-достъпният начин на българите да се посмеят, да потанцуват, да обсъдят събитията от деня... Любопитното е, че това върви неизменно с “жива” музика - в градските къщи, наред със селските черги и турското джезве за кафе, често има пиано. На него свири домакинята или дъщерята, но винаги се приканват и гостите. Модерно е да се свири на мандолина или на китара, дори на мундхармоника. Да се рецитират стихове! Писателят Михалаки Георгиев свирел например на флейта и правел фокуси! Несемейните

млади хора играят на “Шегите на Амур”

Върху картончета, подобни на карти, са написани изречения, които изразяват интерес, нежност, любопитство, тайни чувства... Който се свени да говори, използва картичките, за да направи контакт. 
В Двора, естествено, забавленията са от друга класа. Например домашен концерт на свещи с поканената специално за случая певица Филиппина Еделберг от Виена. Или създаването на “жива картина” - нещо като театро. Новоизлюпените първенци и управници на България също организират в домовете си вечеринки, соарета, журове.


В Двореца – “жива картина”

И тук играят простички, но забавни детски игри - примерно на пръстен, на жмичка, на “китайска гощавка”. Било забавно да гледаш как високопоставен чиновник рови с нос в купата с брашно, за да намери скрития пръстен... Или пък как уважаван от всички банков директор, с вързани очи, гадае какво му дават в ръката - парче тесто или кокалче от печеното... Разменят се покани за “чай с танци” и “бридж вечери”. 

Появата на грамофона създава масова лудост

Там, където има грамофон, едва ли не денонощно се свири и танцува, за ужас на съседите. Инициатори на вечеринките и “музикалните вечери” можели да бъдат професионалните гилдии - касапите, търговците, лозарите, бакалите, някое женско дружество. Пловдивската “въздържателна дружина” пуснала съобщение във в. “Пловдив” през 1903 г.: “По миналата седмица тукашната Въздържателна дружина, председателствувана отъ г-на Шопова, даде вечеринка с песни, разкази и сценки - всички насочени да постигнатъ една целъ - да съдействуватъ за напредъка на въздържанието отъ спиртни пития. Имаше и магически фенеръ. Както повечето разкази, тъй и сценките и песните, както магический фенеръ ся изпълниха сполучливо. Вечеринката ся свърши съ песенъта: Трезвена сме дружина.” 
Т.нар. “магический фенер” представлява простичък прожекционен апарат, измислен в средата на 17 век, който уголемява на екран нарисувани изображения - на дяволи, демони, призраци...
Фенерът бил на мода дълго време, преди киното да го погребе, и винаги предизвиквал у дамите писъци на уплаха и ужас. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА