Преди години някой измисли рекламата “Хубави хора от Павликени”, без да разумява, че още преди близо век из нашенско сами са се рекламирали дините от тоя край. Освен тях павликенци изнасяли от оживената си жп гара големи количества грозде, вина, яйца, птици, многосортов добитък, кожи, пшеница, соя и какво ли още не.
Хубави хора са павликенци, че и бързоноги. Така преди векове побягнали от родните селения заради павликянска ерес, католически уклони и ислямски ятаган и около 1840 г. селото останало чисто мюсюлманско. Обаче много скоро, през 1877 г., дошли казаците и видели как поробителите на селото побягнали към Босфора по долни гащи и чехли... Така Павликени става чисто българско селище. Но тогава след войната нямало много жители и това място можело да остане само голяма неокосена ливада, ако не се намерил един умен бирник от Търново на име Атанас Хаджиславчев. Събирал тук десятъка, сигурно си е събрал и парици, щипнати от хазната, затова още невдигнат пушекът от фишеците, и ето ти го бай Наско цъфнал в Павликенско и закупил индустриално количество бивши бейски земи. Прави чифлик, събира хора, идват още заселници, бежанци от Тракийско. 

С цяла каруца пари Атанас откупува от инатливи селяни ниви, горички, ливади, морави 

Прозорлив е и почти безплатно предоставя негови земи за строежа на важната железница от София за Варна, дава финикийски знаци от джоба си за строеж на гаровото здание и площада. Десетилетия се казва Гара Павликени, докато в един хубав ден жителите му осъзнават, че са голямо и важно село с училища, банки, фабрики, водопровод, електрифицирани улици и цели два... театъра! През юни 1943 г. кметът Михаил Петров отива в София с нарочна делегация и заявява: “Павликени е вече град, молим за министерско постановление!”. Само след броени дни, на 27 юни 1943 г., Радио София огласява постановлението и по чистите прави улици на новия град се извиват хора и ръченици.


Гигантския пазар на дини

Хайде от дините да отидем при хубавите хора от Павликени. Благодетелят Хаджиславчев строи училища, казарми, театрален салон, праща на световни олимпиади местния талантлив лекоатлет Йордан Петров-Графа. 

От тук са световният оперен бас Никола Гюзелев и примата Надежда Вульпе 

В кръчмата показва весели умения павликенецът Димитър Димитров, преди да стане известен като Факира Мити, бащата на бъдещата звезда на естрадата Емил Димитров.

Да не се забравя и Кирчо Ракаров, железният защитник на футболните национали и на тогавашния ЦДНА. Прочут е с бомбения си шут, така през 1955 г. в мач срещу шведи стреля и просва на земята съперник, с отбитата топка пак шутира и втори швед пада улучен, а топката се връща в българина и той “къса” мрежата. Заради футболния си талант получава дар от приятеля си Едсон Арантес до Насименто - Пеле, краля на ритнитопковците в света - цяло чувалче с оригинално бразилско кафе!

Ще завършим това кратко повествование с един любопитен и малко известен факт. Не се знае, уважаеми читателю, дали и ние като много българи, не сме “произведени” в креват на голямата павликенска креватна фабрика, снабдяваща с красивите си и удобни спални изделия цяла България.

Може и така да е, зевзеците с намигване напомнят, че в Павликени ежегодно има национален празник на яйцата...

Борислав КОСТОВ