Роден е на 29 декември 1943 г. във Варна. Стефан Мавродиев завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1967 г. в класа на Методи Андонов. Носител е на награда “Аскеер 2015” за поддържаща мъжка роля, както и на наградата “Икар 2012” за поддържаща мъжка роля. Както и на наградата “Икар” на Съюза на артистите в България “за изключителен творчески принос”, 2014.
Спектаклите, които е режисирал на сцената на Младежкия театър, са: “Полиция”, “Емигранти”, “Вуйчо Ваньо” и “Иванов”. С над 60 роли в киното. Сред филмите, в които е участвал, са: “24 часа дъжд”, “Мера според мера”, “Козият рог”, “Зона В-2”, “Петък вечер”, “Щурец в ухото”, “Птици и хрътки” и много други. 

- Познавате успеха във всичките му форми. Така ли е днес?
- Не знам точно. Все пак публиката отговаря вярно на моите представи, когато правя нещо. Ето сега репетирам една пиеса, която трябва да излезе някъде към 7-8 януари на сцената на театър “Възраждане”. Това е известната пиеса “12 разгневени мъже”, обаче в нея ще има този път и жени и заглавието ще бъде леко променено. В Младежкия театър си продължавам, както обикновено, животът си върви, както при всички. 

- Каква е атмосферата в Младежкия театър, с директора Влади Люцканов сте си стари приятели?
- Да, да. Добра е атмосферата, работим, работи се яко. А когато не се работи, атмосферата е... деликатна. В последно време не мога да разсъждавам върху тия неща, няма защо. Най-важното е финансовото състояние на нашия театър, решаващ фактор се оказва. Системата на търговски дружества завладя България, което на мен не ми харесва. Но ще обобщя, че това са рисковете на професията и на нашето време. 

- За нашето европредседателство какво мислите, ще успеем ли да имаме някаква полза?
- Нямам никаква представа какво значи полза. Истината е, че държавата може да утвърди едно по-добро отношение към себе си, което да е стъпило на реални факти от живота на нашето общество. Ако имаме полза, то трябва да идва от задължението да се държим така, че да вдъхваме внимание и уважение. И това не трябва да бъде задължение само за тези предстоящи 6 месеца. А да се превърне в стил на живот. Защото смятам, че рефлексите на гяурската маса за оцеляване са запазени и в червата ни. Не съм черноглед обаче, но и не мога да си затварям очите. 

- Не сте бунтар, а винаги сте на страната на неудобните. Защо така все се получава?
- Това е естествено. За мен тези, които са удобни, веднага се възползват от високите постове, а това е най-голямата грешка. Гяволък. А ние, другите, сме глупаците... Аз никога не съм имал такива цели, би било жалко за мене. Ето, едно събитие много ме възмути - събарянето на монумента “1300 години България” на Валентин Старчев. Не разбирам логиката за войната на паметниците у нас. 

- Какво ви е отношението към празниците, май предпочитате делниците, или...?
- Като има празник, аз не знам какво да правя. Трябва да си намеря някаква работа, така просто не мога да седя. Ама навремето, когато бяхме доста палави, всъщност и сега сме млади, ама не толкова луди, та... тогава наистина всеки ден беше “Безкраен празник”, “Фиеста”. Аз съм от поколението, което беше под влияние на Хемингуей, на бохемата, на хубавите години в Европа. Имах и аз, и моите приятели много идеализирана, романтична представа за света. А сега част от моята среда я няма, един свят просто си е заминал. 

- И конкретно вашите разочарования от какво са?
- Много са и най-различни. Обаче те не бива да са водещи, не бива да те обладаят, да те смачкат, макар че се случва. Аз съм доволен, че мога да работя с младите, с тях и аз мечтая, радвам се, че се докосват до изкуството или поне до това, което аз разбирам. Когато живееш с решаването на проблеми, не можеш да имаш разочарования. Ти си в движение и постигаш едно, друго. 

- А жените как ги приемате днес? Всеизвестно е, че сте познавач...
- Познавач, а! Ха-ха! Да са живи и здрави! Слава богу, не мога да се оплача. Около мене има много хубави жени. Общувам с всичките ми млади колежки, които до една са красиви. Истина е. А това зарежда, какво повече да казвам. 



- Стефан Данаилов направи 75 г., догодина идва вашият ред да чествате юбилей...
- Още не съм прочел книгата му, но по повод рождения му ден след големите дандании му ходихме на гости с Меглена Караламбова и Елена Райнова, ние бяхме в един клас, да му поднесем подаръчета, символични. Беше по обедно време и пихме само кафенце. Спазваме дисциплина, макар че едно време започвахме с питиетата още от сутринта. Сега сме по-стриктни към ангажиментите. Ето внукът ми Стефан, който живее в Париж и е второкласник, ми каза по телефона да тръгвам за Франция и там да празнувам и рожден ден, и Нова година, но аз имам репетиции и на 29 декември, и на 2 януари. Оставам в София.

- Стихосбирките ви станаха вече 6. Нещо ново пишете ли сега?
- Не. Но нали тази година стават точно 50 години от завършването ми на ВИТИЗ, така че задължително трябва да се напъна да напиша някакви неща, но дали ще са много умни, не обещавам, но важното е да са забавни и смешни, поредните простотии. Въртят ми се разни щуротии в главата... Шоу ще има, защото писането при мен винаги е идвало само от... бедното ми сърце. 

- Кой е най-любимият ви спектакъл?
- Имам много представления, които съм мъкнал на гърба си. Аз съм такъв. Нещо като хамалин на сцената. И сега ми се случва, добре се чувствам. Ето представлението “Чинечита” в Театър 199, много си го харесвам. Имам в главата си много интересни заглавия, искам да ги поставям, обаче са свързани с парични знаци, голямата пречка. Играя тото вече най-редовно и ако спечеля, ще ми се развържат ръцете. Майтап! В началото на демократичните промени у нас ние, артистите, се шегувахме, че ще дойде време да си плащаме, за да работим, и горе-долу това стана. 

- Не подценявате физическата си подготовка, гирите са налице?
- А, имам си система и работя, през ден. Без физкултура не може. Имам си упражнения с различни по тежина гирички, правя и по 100 лицеви опори, на почивки, разбира се. И на храненето си обръщам внимание - главно съм на зеленчуци, не съм веган обаче. Почти всяка вечер си пийвам червено винце с мезенце и някоя манджичка. И от биричките не се срамувам. Концентратите съм ги зарязал. Гледам да се движа повече пеша, защото лятно време съм много добре, нали прекарвам по месец и половина на морето, плувам, гимнастика правя, но зимата имам леко отстъпление, но не се предавам. И 2018-а ще бъде силна за мен, за театъра, за България. Вярвам!

Елена КОЦЕВА