Христо Гърбов е български театрален, телевизионен и филмов актьор. Следвал е актьорско майсторство в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на Елка Михайлова от 1979 до 1983-та. Играл е в известни български игрални филми, като “Мисия Лондон”, “Самотни сърца”, “Аритмия”, “Рапсодия в бяло”, “Хълмът на боровинките”, “Пътуване към Йерусалим”, “Улицата” на Теди Москов, в българските сериали “Морска сол”, “Столичани в повече” и шоуто “Комиците” по bTV. За ролята му в постановката “Още веднъж отзад” от Майкъл Фрейн (постановка на Иржи Менцел) грабна “Аскеер”. Споделя живота си с режисьорката Иглика Трифонова. Извън сцената в живота зевзекът е запален градинар. Гордее се с маслина, нар, райска ябълка, смокини...
- Какво са за вас хуморът и смехът: състояние на духа или просто професия? 
- И двете наведнъж. Професията ми е такава, че изцяло се занимаваме все с комични неща. И, разбира се, всъщност веднага трябва да уточня, че принципно перфектната комедия е и състояние на духа.

- Имате ли кумир, от кого сте се учили?
- Това е възможно при нас, комиците, но успява и онзи, който притежава неподправен талант. Да, определено се иска такъв, но винаги трябва да имаш и добър пример и учител. За други мои колеги не зная, но аз специално имам хора, от които съм попил, и то доста. Няма как да не спомена неповторимите и удивителни Георги Калоянчев, Георги Парцалев и Стоянка Мутафова, неподражаеми са! Винаги имаш какво да научиш от тях! Те са пример за онези, които са решени да тръгнат по пътя на актьорското майсторство. Аз специално научих, и то много от тях, а и все още го правя, когато ги гледам на екрана или работейки заедно с госпожа Мутафова в сериала “Столичани в повече”.

- Превъплъщавате се във всевъзможни типажи както в театъра, така и в киното и телевизията. Трудно ли съумявате да “влезете в чуждата кожа“?
- Е, въобще не е лесно, но как точно става номерът ли? Ами... актьор съм все пак (смее се). Въобще не си мислете обаче, че е фасулска работа, не. Особено трудно ми е например, когато играя близнаците в “Столичани в повече”. Технически си е доста трудоемко, но за сметка пък на това ми е и доста любопитно по простата причина, че играя два коренно различни по характер персонажи. Трудно е, да, но не се оплаквам - много приятно и интересно ми е да го правя.



- Коя до момента е най-трудната ви и коя най-лесната роля и как въобще ги шлайфате, докато стигнете до съвършенството?
- А, според мен всички роли са трудни, нито една, поне за мен, не е лесна. В последно време играя все главни и сложни роли, които въобще не са простички. В театъра няма лесна роля. В него е както и при един оркестър, който трябва да си научи перфектно звука, тона и всичко останало, докато го вкара в една обща и хармонична симбиоза, получавайки крайния, красив резултат за слуха на почитателите на изкуството.

- Като стана дума за “Столичаните”, вие самият усещате ли се като един такъв, в повече?
- О, всички сме малко или много едни столичани в повече. София се превърна в огромен град, защото много хора от провинцията дойдохме да работим тук. Да, чувствам се като един столичанин в повече, но ако трябва да говорим конкретно за самия сериал, ще ви кажа, че за мен е голяма радост да съм част от него. Първо, защото екипът сме от големи професионалисти, второ, защото с колегите непрестанно се забавляваме по време на снимки, и трето - сериалът е изключително популярен и гледаем. Защо ли? Ами защото просто успяхме да напипаме един съвременен български сценарий, правейки един хубав филм, обичан от хиляди хора, малки и големи.

- Определяте се като свободолюбив човек, обичащ планината, забележителностите и спокойствието из провинцията. Столицата не ви ли задушава понякога?
- Не бих казал, че ме задушава. Аз съм актьор, аз съм на сцена, а София е най-театралният ни град. И щом съм в него и работя това, което ми е на сърце, буквално горя в работата си, наистина усещайки я като свое призвание, правейки всичко в нея с голямо желание, хъс, положителна енергия и давайки максимума от себе си, то няма как той да ме кара да се чувствам кофти.

- Какво щяхте да правите, ако не се бяхте захванали именно с актьорската професия?
- Знам ли? Щях да продавам... салам (смее се). Майтапа настрани, сериозно ви казвам, преди време ми се искаше да стана дистрибутор на най-различни видове колбаси...



- Има ли нещо, което да мразите?
- Не, аз съм човек, който не знае какво е омраза, и добре че е така. Не мога да мразя, но нещото, което бих могъл да ненавиждам, това са цигарите. Всъщност аз съм един от най-отявлените им противници в актьорската гилдия. Аз съм един бивш пушач, но отказах вредните папироси още преди двайсет години и това е едно от моите постижения, с които наистина се гордея. И до ден днешен продължавам да недолюбвам тютюневите изделия и въобще не понасям миризливия дим, който се носи от тях...

- Щастлив човек ли е Христо Гърбов?
- Да, аз съм един щастлив човек и актьор! Заобиколен съм все от хора, които обичам и които ме ценят и обичат. Нещо, което може само и единствено да ме радва, разбира се! Все така нека да е!

- За да завладее нечие сърце, е необходимо човек просто да е искрен и истински. Вие именно с тези качества ли спечелихте сърцето на съпругата си, известната ни кинорежисьорка Иглика Трифонова?
-
А, откъде да зная?! Може и така да е. Всъщност, май си е така, да ви кажа, но с още няколко качества, разбира се...

- Пожелайте си нещо като за финал!
- Готово! Но няма да ви го кажа (усмихва се). Лично е и дано се сбъдне!

 Иво АНГЕЛОВ