У нас корнишоните са предпочитани не само защото се използват за пресни салати, но и защото от тях масово се правят туршии. Най-подходящите сортове за средно ранно и късно полско производство са Победа, Ирен, Калиопа, Левина, Мартина Глория. Всички те са много добри, вкусни и плодовити. Ако вече сте засели семената за разсада (крайният срок за късните е началото на юли), трябва да положите за тях някои по-специални грижи.
Средноранните се катерят по въженца. Не е лошо да им направите телена конструкция, която е по-стабилна от найлоновите въженца, но е по-скъпа. Независимо каква конструкция ще изберете, трябва да знаете, че 

предимствата на високото отглеждане на корнишони не са за подценяване 

Най-важното е, че растенията по-малко боледуват, лесно се берат и по-дълго плододават. Ако все пак сте решили да ги пуснете свободно да се стелят по земята, то трябва непременно почвата под тях да е застлана със слама, за да не загниват плодовете. 

Късните корнишони не се отглеждат на високо, а се оставят да пълзят по почвата. Когато ги берете обаче, внимавайте да не тъпчете и обръщате стъблата и ластуните, защото плодовете ще започнат да нагарчат.
Растежът и плододаването се стимулират чрез пензиране (пречупване на върха на растенията). При краставиците то се препоръчва, защото е много полезно. 

В резултат на него се образуват странични разклонения,

по които се получават много цветове и плодове 

Регулират се растежът, броят на завръзите и образуването на плодовете. Стъблата се пречупват след 2-рия лист, за да дадат две странични разклонения. Всяко от последните разклонения се пензира на 6 или повече листа. Следващите разклонения се пречупват на 2 листа над образувалия се плод. Не забравяйте, че краставиците не понасят силните ветрове и за да ги предпазите, може да ги засеете между редовете царевица. Пожълтелите и застарели листа трябва да се отстраняват, защото са добро убежище на болести и неприятели.