На 23 февруари 1950 г. във френския град Тур 20-годишната французойка Раймонда Диен се промъква между шпалира от войници на гара Сен Пиер де Кор и ляга на релсите пред ешелона с танкове за колониалната война във Френски Индокитай. Последват я и други жени.
<strong>Предисторията<br /> </strong><br /> От 1946 г. виетнамските комунисти от 1946 г. оглавяват борбата за отхвърляне на колониалната зависимост от Франция. На свой ред френските комунисти проявяват към тях своята солидарност. &bdquo;Нито един човек, нито едно су за мръсната война във Виетнам&rdquo; &ndash; този лозунг на прокомунистическите докери в Марсилия обединява трудещите се във Франция против колониалната война.<br /> <br /> Центрове на протеста стават пристанища, железопътни гари и заводи. Виетнамските комунисти успяват да установят канали за връзка и по тях водят пропаганда сред френското население за своята безспорно справедлива кауза. Това връзва ръцете на френското правителство, което и без това няма твърди намерения относно съдбата на Виетнам, и го заставят да ограничава военните сили в Индокитай.<br /> <br /> Поради недостатък на военни товари френските войски понасят загуби и не могат да провеждат нито ефективни операции против партизаните на Хо Ши Мин, нито да подкрепят лоялните към Франция жители на страната. Това е една от причините за поражeнието при Диен Биен Фу и в крайна сметка ускорява края на войната и изтеглянето на експедиционните войски.<br /> <br /> <strong>Акцията</strong><br /> <br /> Влаковата композиция с танкове, спряна от Раймонда Диен в Тур, е следена от цяла Франция. За нейното пристигане в Тур се знае предварително и по призива на местната организация на Френската комунистическа партия (ФКП) на гарата започват да се събират съчувстващи работници, железничари, жени и непълнолетни ученици.<br /> <br /> Демонстрантите скандират: &bdquo;Не искаме да бъдем палачи!&rdquo; Но след предупредителното изсвирване на локомотива ешелонът с танкове потегля към морето. Именно в този момент Раймонда Диен първа ляга на релсите.<br /> <br /> Композицията я приближава и спира. Група демонстранти веднага се качва върху платформите, преодолява съпротивата на охраната и започва да изтръгва от танковете акумулатори и проводници. Влакът е задържан 9 часа.<br /> <br /> <strong>Раймонда Диен</strong><br /> <br /> Раймонда Диен е родена на 13 май 1929 г. в семейство на механик. На 17 г. става секретарка в едно от местните отделения на ФКП. Активен участник е в антивоенното движение във Франция.<br /> <br /> Раймонда е арестувана и вкарана в градския затвор. Тя е първата обвинена в съответствие с новото антисаботажно законодателство. На 1 юни 1950 г. съдът с мнозинство (седем съдии от осем) осъжда Диен на една година затвор. Тя с гордост се признава за виновна, сочейки причината за своята постъпка: &bdquo;Аз ненавиждам войната!&rdquo;<br /> <br /> Изолацията и безмълвието не сломяват Раймонда. За рождения й ден в предварителния арест тя получава подаръци и поздравления не само от съотечественици, но и от различни краища на света.<br /> <br /> В борбата за нейното освобождаване се заражда обществено движение, надхвърлило пределите на Франция. Раймонда излиза от затвора още през ноември 1950 г., но е лишена от граждански права за 15 г. Благодарение на придобитата известност, за която активно способстват средствата за масова информация с комунистическа насоченост, лявоориентираната младеж в света посреща Раймонда като своя героиня.<br /> <br /> Раймонда Диен работи почти 30 г. в рекламната агенция на френските комунисти АСП. Остава вярна на младежките си идеали за борба против колониализма, активен поддръжник на движението за мир, дружба и солидарност между народите. И след десетилетия тя е почитана във Виетнам, не веднъж посещава тази страна.<br /> <br /> <strong>Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ</strong><br /> <br /> <br /> <strong><span style="font-size: larger;">Редакционен коментар</span></strong><br /> <br /> Даваме си сметка, че тази публикация няма да бъде лесно възприета от по-младата аудитория на БЛИЦ. Затова считаме за необходимо да поясним няколко неща: <br /> 1. Думата &bdquo;комунист&rdquo; сама по себе си не е срамна. Комунизмът е възникнал не в СССР, а в Западна Европа и в САЩ като реакция на експлоатираните маси срещу невероятната степен на класово неравенство. Сталинският тип социализъм е построен на принципи, нямащи нищо общо с марксизма и с най-значителното достижение в общественото мислене &ndash; идеята за социална справедливост.<br /> 2. Събитието в Тур става по-малко от 5 г. след Втората световна война, когато у хората още е изострено чувството за справедливост и солидарност. През 1945 г. изборите за Учредително събрание във Франция са спечелени от комунистите и социалистите, а ФКП още дълги години запазва лидерските си позиции заради съществуващата все още социална база.<br /> 3. Класическият колониализмът е може би най-големият срам за западната демокрация и през първата половина на ХХ век (Англия, Франция, Белгия). По силата на исторически обстоятелства именно социалистическият лагер стана опора на антиколониалното движение и разпадане на колониалната система.<br /> &nbsp;