На този ден: През 1943 г. в яростен морски бой е потопен германският линеен кораб „Шарнхорст”
По линкора са изстреляни над 2000 снаряда, от пуснатите 55 торпеда го улучват 11
София, България
26 Дек. 2015, 07:06
12081 прочита
0 коментара
На 26 декември 1943 г. в морски бой на 300 км. северно от нос Нордкап в Норвегия кораби от британския ВМФ потопяват немския линеен кораб „Шарнхорст”. Счита се, че този бой е най-северният в историята (72° с.ш.). По това време там е полярна нощ и от 18 ноември до 24 януари слънцето изобщо не изгрява.
През втората половина на 1943 г. британското Адмиралтейство отстъпва на молбите на руснаците и от 1 ноември възобновява арктическите конвои до Архангелск и Мурманск. До 5 декември без проблеми минават 3 източни и 2 западни конвоя.<br />
<br />
На 19 декември адмирал Дьониц съобщава на Хитлер, че „Шарнхорст“ ще атакува следващия конвой, минаващ през Баренцово море, заедно с 4-та флотилия ескадрени миноносци. След двудневни дискусии Хитлер разрешава операцията (операция Остфронт - „Източен фронт"), давайки последен шанс на надводните кораби да се докажат.<br />
<br />
Временно командващият съединението контраадмирал Ерих Бей на 22 декември получава заповед да премине в бойна готовност. За командира на „Шарнхорст“ капитан I ранг Фриц Хинце, назначен на поста на 13 октомври, това ще е първото излизане в морето на новата длъжност.<br />
<br />
На 22 декември конвой JW-55B (отплавал на 20 декември от Лох Ю) е забелязан от немската авиация на 400 мили западно от норвежкото пристанище Тромсьо. Конвоят се състои от 19 транспортни кораба и танкера и е ескортиран от 10 ескадрени миноносеца, 4 корвети и 3 миночистача, както и от Съединение 2 (линеен кораб „Херцогът на Йорк“, лек крайцер „Ямайка“ и 4 миноносеца.<br />
<br />
По същото време от СССР потегля конвой RA-55A, съпровождан от 10 миноносеца, 3 корвети и миночистач. Към него се присъединява и Съединение 1 (тежък крайцер „Норфолк“ и леките „Белфаст“ и „Шефилд.<br />
<br />
На 25 декември конвой JW-55B отново е забелязан от разузнавателен самолет, този път северно от Норвегия и със сигурност се разбира, че се насочва към руските пристанища.<br />
<br />
Адмирал Дьониц изпраща съобщение на контраадмирал Ерих Бей да пристъпи към изпълнение на операция „Остфронт“.<br />
<br />
Немското съединение („Шарнхорст“ и 5 миноносеца) излиза от Лангфиорд още същата вечер.<br />
<br />
В 7:15 ч. на 26 декември немската ескадра се намира на предполагаемото място, където се очаква да премине конвоят. В 7:55 ч. Бей дава заповед на ескадрените миноносци да започнат издирване на JW-55B.<br />
<br />
В същото време адмирал Фрейзър, информиран, че немската ескадра е излязла от Норвегия, решава да отреже пътя ѝ назад. Вицеадмирал Бърнет трябва да разположи своето съединение на предполагаемия път на „Шарнхорст“.<br />
<br />
От своя страна командващият съветския Северен флот адмирал Головко дава заповед подводниците Л-20, К-21 и С-102 да започнат издирване на немския крайцер в района на нос Нордкап, а бреговата авиация да е в бойна готовност. Около нищо неподозиращия „Шарнхорст“, който е изгубил контакт със своята флотилия миноносци, се събират многократно превъзхождащи го сили.<br />
<br />
В 8:30 ч. радарите на „Норфолк“ и на „Белфаст“ откриват немския кораб на разстояние 30 500 метра. Трите крейсера на Съединение 1 вземат курс на сближение със „Шарнхорст“, който е с изключен радар.<br />
<br />
В 9:21 ч. наблюдателите на „Шефилд“ виждат немския кораб от дистанция 11 000 метра, а 3 минути след това „Белфаст“ изстрелва от 8600 метра осветителни снаряди, за да освети немския кораб в полярната нощ, последван след минута от бронебойните снаряди на другите два британски крайцера.<br />
<br />
Първият залп на „Норфолк“ пада на 500 метра от левия борд на „Шарнхорст“, който отвръща с огън, а после се отдалечава със скорост 30 възела. В течение на близо 20-минутната престрелка немският кораб не уцелва нито един път, докато самия той е ударен от три 203-мм снаряда. Вторият снаряд попада в носовите далекомери и засипва с осколки прислугата на носовата зенитна артилерия. Унищожена е антената на носовия радар, а осколки попадат в приемната каюта на радарната станция и убиват целия персонал.<br />
<br />
Корабът донякъде „ослепява", тъй като кърмовият радар е разположен по-ниско от унищожения радар на носа и има ограничен ъгъл на действие. Това означава, че артилеристите на „Шарнхорст“ трябва да се прицелват само по отблясъците от противниковите оръдия. Това е трудно, тъй като „Белфаст“ и „Шефилд“ използват нов вид барут без пламък. Англичаните използват и артилерийски радари, докато немският кораб все още има предимство в скорост и оръдейна мощ.<br />
<br />
Опитвайки се да излезе от боя „Шарнхорст“ няколко пъти сменя курса и имайки предимство в скоростта от 4-6 възела, започва да се отдалечава. Английските крайцери не могат да развият повече от 24 възела в разразяващата се снежна буря и започват да следват „Шарнхорст“ с радарите си.<br />
<br />
Бей, вярвайки, че се е отървал от преследвачите, праща заповед до миноносците си да увеличат скоростта до 25 възела в търсене на конвоя. Самият „Шарнхорст“ се опитва да заобиколи преследвачите си, също търсейки транспортните съдове.<br />
<br />
В 12 ч. „Белфаст“ възобновява радарния контакт с немския крайцер, приближаващ към конвоя, а 5 минути по-късно това прави и „Шефилд“ от дистанция 24 500 метра. Малко след това и „Шарнхорст“ открива английските кораби с кърмовия си радар, а после и визуално, когато англичаните пускат осветителни снаряди. Линейният крайцер открива скорострелен огън с оръдията от носовите си кули, изменя курса си и започва да се отдалечава.<br />
<br />
„Шарнхорст“ взема курс на югоизток, очевидно възнамерявайки да се прибере в базата си. Немските миноносци, продължаващи да търсят конвоя, също получават заповед от Бей да се прибират в Норвегия. Отсъствието им във финалната фаза на боя е решаващо - те биха могли да откриват своевременно противника, да отразяват торпедни атаки, а и самите те са заплаха със своите 150-мм оръдия и по 8 торпедни апарата. Липсата на тактическо взаимодействие с миноносците се оказва фатална за „Шарнхорст".<br />
<br />
Контраадмирал Бей смята, че няма да има повече неприятности с англичаните. На екипажа е сервиран обяд, но бойната готовност се запазва. Кърмовият радар е изключен, за да не издава местонахождението им.<br />
<br />
Бей изпраща радиограма до щаба на групата с предполагаемото време на завръщане в базата. Той не знае, че отива направо към Съединение 2, направлявано по радиото от крайцерите на Бърнет, които следват немския линкор в продължение на 3 часа.<br />
<br />
В 16:17 ч. радарът на „Херцогът на Йорк“ открива немския кораб от разстояние 41 500 метра. Дистанцията бързо намалява и британският кораб прехваща целта от разстояние 27 200 метра. Адмирал Фрейзър изпраща съобщение на „Белфаст“ да освети немците, а на своите миноносци - да са готови за торпедна атака. „Херцогът на Йорк“ и „Ямайка“ застават така, че да могат да използват и кърмовите си кули. Така английският линеен кораб насочва всичките си оръдия от главния калибър (десет броя 356-милиметрови) срещу „Шарнхорст“.<br />
<br />
Немският кораб е добре осветен с осветителни снаряди. Англичаните с удивление виждат, че оръдията на „Шарнхорст“ са в походно положение - немците са напълно изненадани от срещата и не са подготвени за бой.<br />
<br />
В 16:50 ч. „Херцог на Йорк“ изстрелва залпове с оръдията от главния калибър, две минути след това същото прави и „Ямайка“ от 12 000 метра. Немският кораб е уцелен от третия залп на „Ямайка".<br />
<br />
Въпреки че е изненадан, немският крейсер бързо отговаря на стрелбата - още при първите осветителни снаряди той успява да изстреля ответен огън. Виждайки обаче, че няма шанс срещу английските кораби, контраадмирал Бей обръща на север, увеличавайки скоростта.<br />
<br />
Снаряд 356-мм от „Херцога на Йорк“ удря самолетния хангар на „Шарнхорст“, пробивайки първо горната палуба, но пожарът бързо е потушен. Самият „Шарнхорст“ уцелва два пъти „Херцога на Йорк“, но неговите снаряди не успяват да нанесат големи щети на дебелата броня на линейния кораб.<br />
<br />
Тези попадения не намалят скоростта на немския крайцер. Британците обаче го следват като глутница от двете страни.<br />
<br />
В 18 ч. разстоянието вече е близо 18 000 метра и на по-бързия поне с 3 възела немски крайцер се надяват да успеят да избягат. Бей праща ново съобщение, че „Шарнхорст“ се е измъкнал напред.<br />
<br />
В 18:24 ч. и „Йоркски херцог“ прекратява стрелбата при дистанция 19 500 метра (след 52 изстреляни залпа и най-малко 13 точни попадения). Никой на английския линкор обаче не подозира, че един от най-последните снаряди на „Херцога“ е улучил тежко „Шарнхорст“ - снарядът попада в десния борд на крейсера, пробива 45-милиметровия брониран пояс и оръдейната палуба, рикошира надлъжно на 80-милиметра дебелата броня на бронираната палуба и се взривява в котелно отделение №1.<br />
<br />
На немския кораб отначало мислят, че това е торпедно попадение - толкова е силна експлозията. Скъсани са много паропроводи от намиращите се там четири котли. Осколките пробиват двойното дъно на кораба и отделението е наводнено до половината. Скоростта веднага пада до 10 възела - към турбините не може да бъде подадена пара от тези котли. Бързо са предприети мерки и скоро главният инженер капитан III ранг Ото Кьониг докладва, че може да увеличи скоростта до 22 възела.<br />
<br />
Артилерийският двубой се води вече близо 90 минути и „Шарнхорст“ е получил значителни повреди. Надстройката е разбита на много места от осколки, а има и доста разрушения от преки попадения на 152-мм, 203-мм и 356-мм снаряди. Избухват пожари, често съпровождани със взривове. В тези условия екипажът продължава да действа квалифицирано и спокойно. Разрушени са почти всички батареи и торпедни апарати на левия борд. Торпедният офицер Йохан Вибелхоф работи до последно с апаратите, успявайки да изстреля 2 торпеда, а трето блокира в тръбата и експлодира.<br />
<br />
Контраадмирал Ерих Бей разбира след съдбоносното попадение в котлите, че краят е близо и изпраща последното си съобщение: „Ще се бием до последния снаряд“.<br />
<br />
Междувременно в 18:40 ч. адмирал Фрейзър сигнализира на Бърнет, че не вижда смисъл да продължава преследването на по-бързия „Шарнхорст“ и дава заповед „Херцог на Йорк“ да поеме курс на юг, съпровождайки конвоя. В този момент му докладват, че немският крайцер губи скорост и той отменя заповедта. Все още опасявайки се „Шарнхорст“ да не се изплъзне, Фрейзър нарежда на ескадрените миноносци да извършат торпедна атака. От изстреляните общо 28 торпеда четири удрят целта - всичките са с 340-килограмов заряд.<br />
<br />
Скоростта на „Шарнхорст“ пада до 12 възела и сега „Херцог на Йорк“ се приближава на "пистолетен" изстрел за 356-мм си оръдия - разстоянието помежду им е 9100 метра. Немският крейсер е заобиколен от всичките 13 британски бойни кораба. По същото време командирът на кораба капитан Хинце започва да унищожава секретните документи.<br />
<br />
Скоростта на „Шарнхорст“ до 10 възела, продължават да го засипват снаряди и торпеда. Заради дима е невъзможно да се определят попаденията. В 19:30 ч. капитан Хинце дава заповед за напускане на кораба - „Шарнхорст“ е силно наклонен надясно и се върти в кръг със скорост от 3 възела. Стреля само една батарея с две 150-мм оръдия, но и тя спира.<br />
<br />
Тези попадения вече нямат голям ефект - „Шарнхорст“ гази дълбоко заради наводнените отсеци и всичките торпеда попадат в главния броневи пояс. Крайцерът спира на място, обвит в гъст дим, през който не може да се види нищо - не помагат нито прожекторите, нито изстреляните осветителни снаряди. Вижда се само зарево от силен пожар и се долавят глухи експлозии.<br />
<br />
В 19:45 ч. се чува последен силен взрив (вероятно от погребите на носовите кули) и носът на кораба потъва под водата с въртящи се във въздуха винтове. „Шарнхорст“ потъва бързо, като известно време под водата се долавят експлозии.<br />
<br />
„Мачлес“ и „Скорпион“ започват да прибират оцелелите от ледените води (първия спасява 6, а втория 30). Изглежда контраадмарал Бей и капитан Хинце са дали спасителните си жилетки на кадети на борда на „Шарнхорст“. Хинце и старши офицерът капитан II ранг Ернст Доминик са видени във водата от борда на „Скорпион“, но Хинце умира, преди да се приближат до него. Доминик въпреки, че успява да се хване за хвърленото въже, не успява да се качи на кораба - издърпват го мъртъв.<br />
<br />
От 1968 души екипаж се спасяват само 36, но няма нито един офицер - с най-висок чин е унтерофицер Вили Годе. Англичаните губят 18 човека - 7 на „Норфолк“ и 11 на „Сомарез“.<br />
<br />
По време на битката по „Шарнхорст“ са изстреляни повече от 2000 снаряда – като 446 от тях са 356-милиметрови от „Херцога на Йорк”. Пуснати са 55 торпеда, 11 от тях улучват германския линкор със сигурност.<br />
<br />
Адмирал Фрейзър е поразен от действията на немския екипаж. По-късно вечерта, на разбора след сражението, той казва на офицерите си: "Господа, битката със "Шарнхорст" завърши с победа за нас. Надявам се, че ако на някокого от вас някога му се наложи да води кораб в бой с многократно превъзхождащ го противник, ще командва кораба си така доблестно, както бе командван "Шарнхорст" днес“.<br />
<br />
На връщане от Мурманск, когато „Херцог на Йорк” минава над мястото на потъване на немския крейсер, адмиралът заповядва във водата да бъде хвърлен венец.<br />
<br />
Старши артилерийският офицер капитан III ранг Валтер Бреденбройкер и торпедният офицер Йохан Вибелхоф са наградени посмъртно със златен Германски кръст.<br />
<br />
Линкорът „Шарнхорст“ е последният кораб в германския флот, предприел настъпателни бойни действия. Неговата гибел слага край на заплахата от немските надводни кораби и сериозно влошава положението на германците в Норвегия.<br />
<br />
<strong><em>/По материали в интернет/</em></strong><br />
Последвайте ни
0 Коментара: