На 1 януари 1895 г. във Вашингтон е роден Джон Едгар Хувър - основателят на Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ в днешния му облик и негов първи директор от 10 май 1924 г. до кончината си през 1972 г. Хувър е назначен като действащ директор на ФБР от президента Калвин Кулидж да реформира и изчисти бюрото, което е смятано за корумпирано.
Малко детайли са известни за младежките години на Хувър. Той завършва Университета Джордж Вашингтон през 1917 г. с нисък успех. Докато е там, работи в Библиотеката на Конгреса и е член на братството Капа Алфа. Хувър проявява интерес към кариерата на Антъни Комсток &mdash; пощенски инспектор в Ню Йорк, който провежда дългогодишни кампании против измамата и лошите нрави (като порнография). Предполага се, че Хувър изучава методите на Комсток, които прилага по-късно в своята кариера.<br /> <br /> <strong>Начална кариера</strong><br /> <br /> По време на Първата световна война Хувър работи в Министерството на правосъдието. През 1919 г. той е назначен начело на Главното разузнавателно поделение в министерството. През 1921 г. се присъединява към Бюрото за разследване и през 1924 г. става негов изпълнителен директор. На 10 май 1924 президентът Калвин Кулидж определя Хувър за шести директор на Бюрото за разследване, като отговор на подозренията, че предишният директор на Бюрото е замесен във финансови скандали. Когато Хувър поема Бюрото за разследване, то има приблизително 650 служители, включително 441 специални агенти.<br /> <br /> Управлението на Хувър обхваща осем правителствени мандата и включва периодите на Сухия режим, Голямата депресия, Втората световна война, Корейската война, Студената война и Виетнамската война. През целия този период САЩ се трансформират от полуизолирана територия в урбанизирана суперсила.<br /> <br /> Почти от началото на своята кариера във ФБР Хувър е критикуван за превишаване и злоупотреба с властта, критика, която особено се засилва през 1960-те години. За него е известно, че разследва частни лица и цели групи хора повече заради техните политически убеждения, отколкото заради някаква предполагаема криминална дейност, както и че използва ФБР за нерегламентирани обиски и подслушване.<br /> <br /> Хувър често уволнява служители на ФБР с мотива, че според него &bdquo;изглеждат тъпи, като автобусни шофьори&ldquo; или просто са &bdquo;малоумници&ldquo;. Служители, които си навличат гнева му, са премествани на безперспективни длъжности, с което кариерата им приключва. Поради продължителното и противоречиво управление на Хувър мандатът на директорите на ФБР днес е ограничен на 10 години.<br /> <br /> <strong>Гангстерски войни</strong><br /> <br /> В началото на 1930-те години се разразява истинска епидемия от банкови обири в Близкия Запад под ръководството на различни криминални банди. Тези банди са добре въоръжени и притежават бързи коли, с които предизвикват местните полицейски сили. Един от най-известните по това време гангстери например е банковият обирджия Джон Дилинджър.<br /> <br /> Допълнителен дискомфорт създава обстоятелството, че обществеността възприема банковите обири снизходително, тъй като към това време банките са отнели собствеността на много фермери. Тази съпричастност стига дотам, че много от банковите обирджии се смятат, на практика, за народни герои, чиито &bdquo;геройства&ldquo; често са на първа страница във вестниците.<br /> <br /> За да се ограничи беззаконието, щатските чиновници започват да търсят помощ от Вашингтон. Фактът, че обирджиите прекарват крадени коли през щатските граници, дава повод на Хувър да започне разследване.<br /> <br /> Вестникарските страници за пълни с лесно запомнящи се дори и ласкателни прякори на различни престъпници - Джакрабит, Джон Дилинджър, Бейби Фейс Нелсън. Журналистите отразяват безброй истории на гангстерски подвизи - грабежи, опити за бягство от затвора &ndash; и то по начин, който провокира въображението на читателите. Някои от тях гледат на престъпниците като на съвременен вариант на Робин Худ и дори се опитват да им подражават, възприемайки всичко това по-скоро като епизод от филм или приключенски роман.<br /> <br /> Хувър не може да приеме подобно развитие на събитията. Предизвикан от смъртта на няколко свои агенти при предотвратяване на опит за банков обир на Франк Неш и неговата банда през 1933 г., той обявява общонационална война на престъпния свят. Тази публична декларация, направена на конференцията на Международната полицейска асоциация, е подкрепена от правителството със специални закони, даващи на разследващите правото да извършат арести и да носят оръжие. През юли същата година служители на Бюрото успяват да застрелят Джон Дилинджър - човека, наречен от Хувър &quot;обществен враг номер едно&quot;. През октомври възмездието застига Прити Бой Флойд, а малко по-късно, след като е ранен смъртоносно от агенти на Бюрото, умира и Бейби Фейс Нелсън.<br /> <br /> Така се слага край на епидемията от престъпления, вилняла из цяла Америка в продължение от повече от две години. През този период Федералното бюро за разследване успява да затвърди своя авторитет сред американското общество, а терминът Джи-мен става известен на всички.<br /> <br /> След това Хувър насочва дейността на ФБР в ново русло &ndash; освен борба с организираната престъпност в страната, организацията се превръща в мощно оръдие за политическо преследване и контраразузнаване. Той разработва система за следене на членовете на Компартията на САЩ и други просъветски организации и частни лица, а така също често се намесва в дейността на външното разузнаване.<br /> <br /> След приключване на Втората световна война Хувър съсредоточва своето внимание към борбата с диверсантите и шпионите.<br /> <br /> В същото време той продължава борбата против Компартията на САЩ и си поставя за цел пълната й ликвидация. Лидерите на партията са осъдени въз основа на Закона на Смит.<br /> <br /> В последните години на дейността си Хувър твърде често е обвиняван в злоупотреба със служебните си пълномощия и използването им за лични цели.<br /> <br /> <strong>Личен живот</strong><br /> <br /> През целия си живот Едгар Хувър е заклет ерген и някъде от 1940 г. за него започват да се носят слухове, че е хомосексуален, но досега не са открити сериозни доказателства за това. Предполага се, че в основата на тези слухове стои дългогодишното му приятелство с помощник-директора на ФБР Клайд Толсън, който също се явява наследник по завещанието на Хувър.<br /> <br /> Хувър описва Клайд Толсън като своето &bdquo;второ аз&ldquo;: двамата мъже не само работят заедно през деня, но също така вечерят заедно, ходят в нощни клубове и прекарват отпуската си заедно. Извънредно близките взаимоотношения между двамата често са сочени като доказателство, че те са любовници, въпреки че някои служители на ФБР, които ги познават, казват, че отношенията им са по-скоро братски. Федерални агенти съобщават също, че Толсън е докарван първи и откарван последен от колата, която е превозвала Хувър до неговия офис и обратно.<br /> <br /> След смъртта на Хувър, Толсън по завещание наследява неговото имущество на стойност приблизително $551 000 и се премества да живее в неговата къща, като също така приема американското знаме, с което е погребан Хувър. След смъртта си Толсън е погребан близо до гроба на Хувър в Конгресното гробище.<br /> <br /> Ричард Хак, биографът на Хувър, съобщава, че той е имал романтична връзка с актрисата Дороти Ламур в края на 1930-те и по време на 1940-те години, и че след смъртта на Хувър, Ламур не е отричала слуховете за подобна връзка, която е в годините между нейните два брака. Хак допълнително съобщава, че през 1940-те и 1950-те години Хувър често се е срещал на културни мероприятия с Лила Роджърс, която е разведената майка на актрисата Джинджър Роджърс, и много от техните най-близки приятели са очаквали те да се оженят.<br /> <br /> Рано сутринта на 2 май 1972 г. един от служителите на Хувър - Джеймс Крауфорд, пристига в дома му, но разбира, че шефът му все още не е станал. Когато влиза в спалнята на директора на ФБР, той открива мъртвото му тяло. Причината за смъртта му е сърдечна недостатъчност, предизвикана от високо кръвно налягане. Починалият е на 77 години. <br /> <br /> Внезапната смърт на директора на ФБР е необичайна, предвид факта, че той е здрав мъж, който се труди ревностно до последния си ден. Може би затова веднага след смъртта му се появяват и първите спекулации, свързани с нея. След медицинската експертиза като причина за кончината му е посочена сърдечна недостатъчност, предизвикана от хипертония. Според личния лекар на Хувър обаче, въпреки че пациентът му е имал леки прояви на високо кръвно налягане, той никога не е показвал някакви признаци на сериозни здравословни проблеми.<br /> <br /> <em><strong>/По информация в интернет/</strong></em><br /> &nbsp;