На този ден: През 1790 г. руски войски под командването на Суворов превземат турската крепост Измаил на Дунав

<strong>Предистория</strong><br /> <br /> Не желаейки да се примири с резултатите от руско-турската война от 1768-1774 г., Турция през юли 1787 г. ултимативно иска от Русия да върне Крим, да се откаже от покровителството на Грузия и да се съгласи да бъдат проверявани преминаващите през Проливите руски търговски кораби.<br /> <br /> Не получавайки удовлетворителен отговор, турското правителство на 12/23 август 1787 г. обявява война на Русия. На свой ред Русия решава да се възползва от ситуацията, за да разшири владенията си в северното Черноморие, като изтласка оттам всички турски войски.<br /> <br /> Независимо от блестящите победи на руската армия край Очаков (1788), край Фоикшани и на река Римник (1789), а също така поредицата от победи на руския флот, Турция не приема руските условия за мир и всячески проточва преговорите. Руските дипломати осъзнават, че преговорите ще завършат успешно едва с превземането на Измаил.<br /> <br /> Измаилската крепост лежи на левия бряг на Киликийския ръкав на Дунав на склона на малка височина, отделяща го от Дунав нисък, но стръмен скат. Там се събират много пътища и е удобно място за нахлуване от север към Добруджа.<br /> <br /> Към началото на войната турците под ръководството на немски и френски инженери превръщат Измаил в мощна крепост с високи валове и широки ровове с дълбочина от 6,5 до 10,5 м., частично запълнени с вода. На 11 бастиона са разположени над 260 оръдия. Гарнизонът наброява 35 хил. души.<br /> <br /> Задачата по превземане на крепостта не е изпълнена нито от Н. Репнин (1789), нито от И. Гудович и П. Потьомкин (1790).<br /> <br /> <strong>Подготовка за щурма</strong><br /> <br /> Пристигайки край Измаил, Суворов в продължение на 6 дни подготвя войските си за щурма. Веднага са изградени макети-аналози на рововете и високите крепостни стени на крепостта. На тях войниците тренират как да запълват рововете с фашини, бързо да издигат стълбите, след качването на стената бързо да съсичат и пробождат поставените там чучела, имитиращи защитниците. Суворов инспектира учението и остава доволен.<br /> <br /> Той обаче разбира цялата сложност на щурма и неговата непредсказуемост. Още в първите дни той обикаля около крепостта на мършаво конче, съпроводен само от ординареца си. Изводът е: &bdquo;Крепост без слаби места!&rdquo;<br /> <br /> След много години той признава в порив на откровеност: &bdquo;На щурм на подобна крепост можеш да се решиш само веднъж в живота си.&rdquo;<br /> <br /> Суворов изпраща по сувировски кратко и ясно писмо-ултиматум до началника на крепосттае великия сераскер Айдозле-Мехмет паша: &bdquo;Пристигнах с войските си. Двайсет и четири часа за размисъл &ndash; и свобода. Първият изстрел е мой &ndash; вече е несвобода. Щурмът &ndash; смърт.&rdquo;<br /> <br /> Отговорът на великия везир е достоен: &bdquo;По-скоро Дунав ще потече обратно и небето ще падне на земята, отколкото Измаил да се предаде.&rdquo;<br /> <br /> На Суворов и щаба му е ясно, че турците ще се бият до смърт, защото в свой ферман султанът обещава да екзекутира всеки, който напусне Измаил. В крепостта не случайно са събрани всички остатъци от разбитите в Бесарабия турски войски, осъдени от султана или да загинат с чест в бой с руснаците или с позор от своите палачи.<br /> <br /> <strong>Щурмът</strong><br /> <br /> В продължение на два дни Суворов води артилерийска подготовка, а в 5:30 часа на 11/22 декември започва щурмът на крепостта. Тъмнината му е нужда за внезапност на първия удар и овладяване на вала, но след това не е изгодно да се води бой в тъмнината, тъй като се затруднява управлението на войските. Предвиждайки упорита съпротива, Суворов иска да има колкото се повече светло време.<br /> <br /> В три часа през нощта руските войски напускат лагера и в пет колони потеглят към крепостта. В 5:30 часа тръгват в атака. В 8 часа те вече са овладели валовете.<br /> <br /> С разсъмването турците се оттеглят към вътрешността на града. Яростната съпротива продължава до към 11 часа. Хиляди коне, изскочили от горящите конюшни, подлудени се носят по тесните улици и увеличаеват бъркотията. Почти всяка къща е превземана с бой. Около обяд колоната на генерал Борис Ласси, първа изкачила се на крепостния вал, първа досдтига и центъра на града. Тук те се срещат с 1000 татари под началството на Максуд Гирей, княз с чингисхановска кръв. Той се защитава яростно и когато по-голямата част от отряда му е избита, се предава с около 300 живи воини.<br /> <br /> Суворов заповядва в града да бъдат вкарани 20 леки оръди, които с картеч прочистват улиците от турците. Час след обед победата е удържана, но боят все още не е завършил. Неприятелят се е барикаридал в масивни сгради. <br /> <br /> Отчаян опит дар върне Измаил предприема Каплан Гирей, брат на кримския хан. Той събира няколко хиляди конни и пеши татари и турци и ги повежда срещу настъпващите руснаци.<br /> <br /> Татарите се отскубват от крепостта в района на Килийските врати, но Суворов въвежда резерва си &ndash; егерите, които бързо изтласкват татарите към крайбрежните блата. След това следва не истинска битка, а избиване на татарите. Затънали до коляно или до пояс във вода и тиня, е невъзможно да се зареди мускетът и в ход влиза само хладното оръжие &ndash; при това щикът се явява по-удобен отколкото сабята от коня..<br /> <br /> Суворовските егери обграждат в обръч татарите и действат традиционно жестоко, безпощадно и професионално, както някога е унищожавана ордата на Ногай в Кубан: татари не са вземани в плен. Отбранявайки се отчаяно, татарите нямат никакъв шанс да оживеят &ndash; измъкналите се от тресавището са избити до един, включително Каплан Гирей и петимата му синове.<br /> <br /> В два часа след обед колоните се срещат в центъра на Измаил. Към 16 часа последните защитници са убити, част изтощени и ранени турци се предават.<br /> <br /> Турците дават 29 хиляди убити, взети са в плен 9 хил. души, но още на следващия ден 2 хиляди от тях умират от раните си. От целия гарнизон се спасява само един човек &ndash; леко ранен той пада във водата и преплува Дунав на дърво.<br /> <br /> Завладени са всички 265 оръдия, почти 50 тона барут и 20 хил. гюлета за оръдията; 400 знамена, огромни запаси от провизии и скъпоценности за 10 млн. пиастри (над 1 млн. рубли). За комендант на града е назначен М. Кутузов, бъдещият победител на Наполеон.<br /> <br /> Руските загуби възлизат на 4582 души, от които убитите са едва 2136.<br /> <br /> В центъра на града е разкрита огромна болница. Телата на убитите руснаци са погребани извън града с църковен обред.<br /> <br /> Турските трупове са толкова много, че е отдадена заповед телата да бъдат изхвърлени в Дунав и с тази дейност са натоварени пленниците. Въпреки това Измаил е изчистен от трупове след 6 дни.<br /> <br /> Суворов основателно се надявал за блестящата победа да получи чин генерал-фелдмаршал, но главнокомандуващият руската армия княз Потьомкин-Таврически предложил на императрицата да му дадат възпоменателен медал и чин генерал-адютант. Фелдмаршалският мундир &ndash; обсипан с елмази на обща стойност 200 хил. рубли - го облича княз Потьомкин, без дори да е видял къде се намира Измаил и да е помирисал дима от битката.<br /> <br /> Превземането на Измаил има огромно политическо значение. То повлиява на по-нататъшния ход на войната и на сключения през 1792 г. Яшки мирен договор между Русия и Турция, който потвърждава присъединяването на Крим към Русия и установява руско-турската граница по река Днестър. С това цялото северно Черноморие от Днестър до Кубан е закрепено за Русия.<br /> <em><strong><br /> /По материали в интернет/</strong></em><br /> &nbsp;