На 11/22 декември 1790 г. руски войски под командването на генерал-аншеф А. Суворов обсаждат и превземат турската крепост Измаил в делтата на Дунав близо до Одеса по време на турско-руската война 1787-1791 г.
Предистория

Не желаейки да се примири с резултатите от руско-турската война от 1768-1774 г., Турция през юли 1787 г. ултимативно иска от Русия да върне Крим, да се откаже от покровителството на Грузия и да се съгласи да бъдат проверявани преминаващите през Проливите руски търговски кораби.

Не получавайки удовлетворителен отговор, турското правителство на 12/23 август 1787 г. обявява война на Русия. На свой ред Русия решава да се възползва от ситуацията, за да разшири владенията си в северното Черноморие, като изтласка оттам всички турски войски.

Независимо от блестящите победи на руската армия край Очаков (1788), край Фоикшани и на река Римник (1789), а също така поредицата от победи на руския флот, Турция не приема руските условия за мир и всячески проточва преговорите. Руските дипломати осъзнават, че преговорите ще завършат успешно едва с превземането на Измаил.

Измаилската крепост лежи на левия бряг на Киликийския ръкав на Дунав на склона на малка височина, отделяща го от Дунав нисък, но стръмен скат. Там се събират много пътища и е удобно място за нахлуване от север към Добруджа.

Към началото на войната турците под ръководството на немски и френски инженери превръщат Измаил в мощна крепост с високи валове и широки ровове с дълбочина от 6,5 до 10,5 м., частично запълнени с вода. На 11 бастиона са разположени над 260 оръдия. Гарнизонът наброява 35 хил. души.

Задачата по превземане на крепостта не е изпълнена нито от Н. Репнин (1789), нито от И. Гудович и П. Потьомкин (1790).

Подготовка за щурма

Пристигайки край Измаил, Суворов в продължение на 6 дни подготвя войските си за щурма. Веднага са изградени макети-аналози на рововете и високите крепостни стени на крепостта. На тях войниците тренират как да запълват рововете с фашини, бързо да издигат стълбите, след качването на стената бързо да съсичат и пробождат поставените там чучела, имитиращи защитниците. Суворов инспектира учението и остава доволен.

Той обаче разбира цялата сложност на щурма и неговата непредсказуемост. Още в първите дни той обикаля около крепостта на мършаво конче, съпроводен само от ординареца си. Изводът е: „Крепост без слаби места!”

След много години той признава в порив на откровеност: „На щурм на подобна крепост можеш да се решиш само веднъж в живота си.”

Суворов изпраща по сувировски кратко и ясно писмо-ултиматум до началника на крепосттае великия сераскер Айдозле-Мехмет паша: „Пристигнах с войските си. Двайсет и четири часа за размисъл – и свобода. Първият изстрел е мой – вече е несвобода. Щурмът – смърт.”

Отговорът на великия везир е достоен: „По-скоро Дунав ще потече обратно и небето ще падне на земята, отколкото Измаил да се предаде.”

На Суворов и щаба му е ясно, че турците ще се бият до смърт, защото в свой ферман султанът обещава да екзекутира всеки, който напусне Измаил. В крепостта не случайно са събрани всички остатъци от разбитите в Бесарабия турски войски, осъдени от султана или да загинат с чест в бой с руснаците или с позор от своите палачи.

Щурмът

В продължение на два дни Суворов води артилерийска подготовка, а в 5:30 часа на 11/22 декември започва щурмът на крепостта. Тъмнината му е нужда за внезапност на първия удар и овладяване на вала, но след това не е изгодно да се води бой в тъмнината, тъй като се затруднява управлението на войските. Предвиждайки упорита съпротива, Суворов иска да има колкото се повече светло време.

В три часа през нощта руските войски напускат лагера и в пет колони потеглят към крепостта. В 5:30 часа тръгват в атака. В 8 часа те вече са овладели валовете.

С разсъмването турците се оттеглят към вътрешността на града. Яростната съпротива продължава до към 11 часа. Хиляди коне, изскочили от горящите конюшни, подлудени се носят по тесните улици и увеличаеват бъркотията. Почти всяка къща е превземана с бой. Около обяд колоната на генерал Борис Ласси, първа изкачила се на крепостния вал, първа досдтига и центъра на града. Тук те се срещат с 1000 татари под началството на Максуд Гирей, княз с чингисхановска кръв. Той се защитава яростно и когато по-голямата част от отряда му е избита, се предава с около 300 живи воини.

Суворов заповядва в града да бъдат вкарани 20 леки оръди, които с картеч прочистват улиците от турците. Час след обед победата е удържана, но боят все още не е завършил. Неприятелят се е барикаридал в масивни сгради.

Отчаян опит дар върне Измаил предприема Каплан Гирей, брат на кримския хан. Той събира няколко хиляди конни и пеши татари и турци и ги повежда срещу настъпващите руснаци.

Татарите се отскубват от крепостта в района на Килийските врати, но Суворов въвежда резерва си – егерите, които бързо изтласкват татарите към крайбрежните блата. След това следва не истинска битка, а избиване на татарите. Затънали до коляно или до пояс във вода и тиня, е невъзможно да се зареди мускетът и в ход влиза само хладното оръжие – при това щикът се явява по-удобен отколкото сабята от коня..

Суворовските егери обграждат в обръч татарите и действат традиционно жестоко, безпощадно и професионално, както някога е унищожавана ордата на Ногай в Кубан: татари не са вземани в плен. Отбранявайки се отчаяно, татарите нямат никакъв шанс да оживеят – измъкналите се от тресавището са избити до един, включително Каплан Гирей и петимата му синове.

В два часа след обед колоните се срещат в центъра на Измаил. Към 16 часа последните защитници са убити, част изтощени и ранени турци се предават.

Турците дават 29 хиляди убити, взети са в плен 9 хил. души, но още на следващия ден 2 хиляди от тях умират от раните си. От целия гарнизон се спасява само един човек – леко ранен той пада във водата и преплува Дунав на дърво.

Завладени са всички 265 оръдия, почти 50 тона барут и 20 хил. гюлета за оръдията; 400 знамена, огромни запаси от провизии и скъпоценности за 10 млн. пиастри (над 1 млн. рубли). За комендант на града е назначен М. Кутузов, бъдещият победител на Наполеон.

Руските загуби възлизат на 4582 души, от които убитите са едва 2136.

В центъра на града е разкрита огромна болница. Телата на убитите руснаци са погребани извън града с църковен обред.

Турските трупове са толкова много, че е отдадена заповед телата да бъдат изхвърлени в Дунав и с тази дейност са натоварени пленниците. Въпреки това Измаил е изчистен от трупове след 6 дни.

Суворов основателно се надявал за блестящата победа да получи чин генерал-фелдмаршал, но главнокомандуващият руската армия княз Потьомкин-Таврически предложил на императрицата да му дадат възпоменателен медал и чин генерал-адютант. Фелдмаршалският мундир – обсипан с елмази на обща стойност 200 хил. рубли - го облича княз Потьомкин, без дори да е видял къде се намира Измаил и да е помирисал дима от битката.

Превземането на Измаил има огромно политическо значение. То повлиява на по-нататъшния ход на войната и на сключения през 1792 г. Яшки мирен договор между Русия и Турция, който потвърждава присъединяването на Крим към Русия и установява руско-турската граница по река Днестър. С това цялото северно Черноморие от Днестър до Кубан е закрепено за Русия.

/По материали в интернет/