Привечер на 16 август 1965 година България е като попарена. Току-що радиото е съобщило, че при автомобилна катастрофа в град Балчик е загинал народният артист и лауреат на Димитровска награда Константин Кисимов. В следващите дни се разчуват и подробностите: Големият актьор е бил на рецитал в някакво военно поделение. На връщане от казармата войничето, което карало раздрънкания джип, загубило управлението му по стръмната улица и се блъснало в някакъв зид. Ребро се забило в сърцето на мъжа до него. Това е краят: нелеп и неочакван. Защото тогава Кисимов е на 68 години, кипи от енергия. Играе в по три представления на ден. Малцина са българите от далечните села и малки градчета, които са го гледали в Народния театър, но всички го знаят и обичат, защото, когато и по радиоточката и на най-далечното село на Странджа гръмне : „О Шипка! Три деня младите дружини как прохода бранят”... -всеки оставя работата си и залепя ухо на радиоапарата. А поемата „Кочо“ , разплаква цяла България.
Константин Кисимов е роден на 16 април преди 121 години във Велико Търново. Баща му е завършил Роберт колеж и право в Кембридж. Логично е, той да настоява и синът му да тръгне по този път. Така и става. Константин се дипломира като юрист, но не се затваря в някоя задушлива адвокатска кантора или прокурорски кабинет. Приятелите, които го познават най-добре, го съветват да не си губи времето, а да последва таланта си. Явява се на изпит в драматичната школа на Народния театър. Приет е от първия път и това е най-щастливото събитие както за него, така и за най-голямата българска театрална сцена.

Незабравимият, наскоро напуснал ни актьор Николай Николаев, който държеше в торбата със спомените и приказките цялата история на Народния театър разказваше:  
„Професорът ни Кръстьо Мирски много държеше още като студенти да се качваме на истинска сцена. През 1962 година, когато поставя  „Хъшове“ в Народния , той ме взе да играя Бръчков. Ролята на Странджата е поверена на чудесния актьор Генчо Димитров. След премиерата Тодор Живков идва на почерпката, хвали ни. В един момент бай Косьо, който не участваше в този спектакъл, отива при него и нещо му шепне на ухото. И тогава Живков казва:  


Мирослав Миндов, Иван Братанов, Константин Кисимов във филма „Под игото”

„Другарю Мирски, до мен седи големият български артист Константин Кисимов. Преди двадесет и пет години той бе великолепен в ролята на Странджата. Аз съм го гледал . И сега ви моля, пак да му дадете  възможност да се изяви в този образ”. Мирски казва само: „Добре”. И още на другия ден започват репетициите. „Само че бай Косьо, който за голямо щастие ме прибра в гримьорната си, си знае текста от 1937 година. Той е доста по-различен, но ние се съобразяваме с него” -разказваше Бате Николай. 

Идва време за премиерата . Кисимов пита гардеробиера на театъра с какъв костюм ще играе. И тогава този уникален човек - бай Стоян, му носи антерийката с етикет от 1937. Потта, засъхнала по нея преди толкова години, я е втвърдила, така че като я поставя на масата, тя остава права. 

Започва представлението. Македонски, великият Стефан Гецов, въвежда Бръчков-младия Николаев в кръчмата на Странджата. 

„Хъш ли ще ставаш”- пита го воеводата. След това ги кани-„Сядайте на масата. Готвя боб”.

За тази сцена в тенджерата реквизиторите обикновено слагали боза, но на Константин Кисимов това не му стига. Той се е вживял в ролята си:  реже, моркови, чушки. Очите му сълзят от лука. Поднася паниците. Всички сърбат шумно. По някое време Гецов се обръща с гръб към публиката и плюе обратно в чинията: „Косьо, каква е тази гадост, бе”. Но това никак не смущава Кисимов. При него всичко трябва да е истинско. И в живота, и на сцената.

В интервю пред „ШОУ“, преди няколко години, режисьорът Веселин Икономов, далечен роднина на Кисимов, разказва за странностите на своя прочут роднина: „Всеки ден той излизал от дома си с десния крак. По пътя минавал по точно определени места и стъпвал по едни и същи плочки. Преди представление обикалял някои помещения в театъра с ритуална цел. Преди да излезе на сцената, пипал дръжката на прозореца на секретарката. Обичал да докосва всичко желязно, смята, че това му дава сила.” 

Дребен на ръст, но изключително елегантен Кисимов е безупречен кавалер. С неповторимото си дар слово и чувство за хумор, той омайвал жените, които нямали нищо против, да се отдадат на ласките му. 

На 38 години се запознава с осемнадесетгодишната Лиляна. Женят се след година. Раждат му се трима сина.

„За него играта на сцената била свещенодействие. Той се вживявал всеотдайно в ролите си и държал  да изпипа и най-малкия детайл”- разказва Икономов.- Когато играел Колчо в “Под игото”, десетина минути преди спектакъла отивал на сцената и сядал на софрата на чорбаджи Марко. Там имало паница току- що донесена топла шкембе чорба. Така, разговаряйки с “децата на чорбаджи Марко”, актьорът изсърбвал чорбата. После изваждал ритуално един дълъг бял пешкир и се избърсвал и накрая отивал до огледалото в коридора, пипал се, говорел, за да се вживее максимално в образа  
Днес три улици във Велико Търново носят имената на членове от фамилията Кисимови. Първата е кръстена на актьора Константин Кисимов. Другата е наречена на неговия чичо Пандели Кисимов - виден деятел на националноосвободителното движение през 60-те и 70-те години на XIX век. Третата улица носи името на Евгения Кисимова - баба на прочутия актьор и създателка на първото женско дружество у нас.

А в центъра на София, на една от фасадите на сградите на улица „Московска,“ е неговият барелеф: Тук живя... Всъщност той още е жив. И винаги ще бъде...

Исак ГОЗЕС