Крал Лир, Сократ, Ричард Втори, Хлудов /от пиесата „Бяг“, Александър Цанков. Това е един неподреден списък на герои, които е изиграл в театъра Георги Черкелов. За 50 години той е създал над 100 образа на сцената и около 70 роли в киното. Пресъздал е най-много централни герои в Шекспирови пиеси. И въпреки това, в спомените на всички, които са го гледали, името му изтиква напред най-вече един от тях: Богдан Велински от сериала „На всеки километър“. Самият Черкелов, който минава за тежкия интелектуалец в гилдията на артистите , не гледа особено сериозно на ролята, която го направи суперпопулярен. Дори прехвърля заслугата на други: и най-вече на сценаристите на филма, които са бабували на първия умен отрицателен герой в родното кино. Дотогава на българския екран полицаите, жандармеристите, фашистите, престъпниците са били отвратителни, гадни и задължително глупави. И изведнъж срещу комунистите, срещу непобедимия майор Деянов, застава умник, стратег, дори чаровник. Добър ход: Това ще повиши стойността и на тяхната победа. Как никой досега не се е сетил... Но по-гениалното е,че за тази роля е открит точно Черкелов.Така се раждат големите киносъбития- с точните хора в точното време.
Големият български актьор Георги Черкелов е роден на 25 юни 1930 година в Хасково. Ако на 12 февруари 2012 година ракът не бе го довършил окончателно, тези дни щеше да закръгли 87 години. Приживе в едно интервю той каза, че не обичал да гледа старите си филми, включително и „Километрите...“, защото много от колегите му вече ги нямало. Разредила се доста трупата му. За сметка на това сигурно горе правят убийствен театър. Щастлив е Господ да ги гледа.

Всъщност от старите му разкази знаем, че актьорът изпитвал истински страх и ужас от юбилеите. За седемдесетата му годишнина в село Ъглен, където живееше тогава, се струпа цялото столично журналистическо войнство. Той покани репортерите на терасата на къщата си, изненадан и притеснен, разказа тази история: Когато навършил половин век на тази земя, го качили на хасковската театрална сцена и ръководството на всички местни предприятия се изреждали да го поздравят и поднесат подаръците си. Така под прожекторите се подредили като на парад: Печено агне, картони цигари, тенджера под налягане, спортен екип, една машина за рязане на хляб с внушителни размери. Така в родния му град било оценено и материализирано актьорското му майсторство.



Всъщност за Черкелов светлината на прожекторите никога не е била самоцел. Напротив. Той нямал никакво отношение към нея. Искал да учи зоотехника, ветеринарна медицина или нещо друго, свързано с биологията и естествените науки. В крайна сметка записал право, следвал три години, докато неизвестно дали Господ или дяволът го придърпали на другаде. По-късно, когато може би вече нямало връщане назад с друг един голям и далеч по-възрастен актьор бай Димитър Панов в една пиеса седели под една маса, както им заповядал режисьорът. Тогава старецът му казал: „Абе как можа, млад човек да станеш актьор. Кажи ми каква е тази професия, която задължава сериозни хора, да дремят под някаква маса...“ По този повод самият Черкелов казваше, че в този свят 99 процента от хората имат някакъв артистичен талант. Един процент нямат и точно те стават актьори.“

Но не всичко е толкова отчайващо, идва един момент, когато търговците на пазара не ти искат пари за доматите и пипера. Защото те харесват, радвал си ги и са щастливи да те видят на крачка от тях. Такива работи взеха да се случват с Черкелов след „На всеки километър“. Необходимо ли е да припомняме, че часовете, когато на домашния екран се появяваха: той, Стефан Данаилов, Григор Вачков, Георги Георгиев - Гец и другите от сериала, улиците на България опустяваха. Замислена като филм за децата лентата стана културно и емоционално събитие. Партийни секретари твърдяха , че срещите на авторите с трудовите колективи, ускорявали изпълнението на плана. 

Разбира се, всеки малчуган искал да се докосне до големия герой Стефан Данаилов. В Луковит обаче едно избрало Черкелов, полицая, лошия, злия демон на партизаните, подало му букетче и  казало: А аз съм от тебе. Смут обхванал както родителите му, така и самият актьор. Как лошо сте го възпитали , успял да каже той и всички мигом побързали да се разделят.


Репетиция в Народния театър. В дъното режисьорът Крикор Азарян. На масата са още Таня Масалитинова, Гинка Станчева, Георги Георгиев-Гец 

Георги Черкелов разказваше и една тъжна история. Срещнал го един мъж и му казал: „Вие убихте баща ми!”

Обвинението е доста сериозно, за да се отмине с усмивка. После непознатият допълнил: Старецът действително много болезнено приел решението на комунистическата власт, която считал и за своя, да не разреши на героя на Черкелов да остане до края на дните си в България. В резултат на това Велински получава инфаркт и с това филмът свършва. Но в същия миг, след като става свидетел на всичко това, бащата също получава инфаркт и умира”. Поне това разказал синът му. На една среща в килифаревското ханче неочаквано влезли три монахини, предвождани от игуменката си. Дошли да се запознаят с Черкелов и да му кажат, че: „След като вашият герой умря, отслужихме заупокойна молитва. Всички влязохме в църквата и плакахме.“ После показали на любимеца си тайния звънец на вратата на манастира , с който може да ги търси по всяко време на денонощието. „Винаги ще има легло за него”.-казали му. - С приятелка обаче не може. 

В Америка го лекували без пари

При едно от гостуванията си в Америка Георги Черкелов се разболява. Отказва лекар, заради сумата, която трябва да се плати. Боли го, но стиска зъби. Но става все по зле. В болницата, с вид на луксозен замък, бързо оправят нещата. Но актьорът няма нито застраховка, нито огромната сума, която трябва да се плати. За да се разведри от мрачните мисли, решава да се обади на президентката на Международния театрален институт, с която има среща. След малко тя била в стаята му с въпроса:
- Защо не им каза кой си?
- Кой съм.
- Не им ли каза, че си в енциклопедията. Вие българите нищо не разбирате.
Жената се разтичва и след малко в стаята нахлуват тримата собственици на клиниката. С тях фотограф, който започва да ги щрака без почивка. Президентката държала енциклопедията и сочила името му . Когато оздравява ,актьорът е изпратен с цветя .Казват му, че за всички е било чест да го лекуват. Никой не отваря и дума за онези 4500 долара, които трябва да плати за престоя. На следващия ден Георги Черкелов дал няколко интервюта, в които дебело подчертал колко велика е онази болница.


Исак ГОЗЕС