Мария е едно от многото млади, амбициозни, отговорни момичета, които искат реализация и се стремят да сбъднат мечтите си. Тя е от Бургас, завършила Колежа по туризъм. Работила е няколко сезона в Бургас и в Слънчев бряг, като стажът й е като сервитьор и администратор. След няколко сезона обаче по нашето Черноморие за нея единствената цел остана – реализация в чужбина.
Причината е проста – трябва да плаща квартира, иска развитие, отношение и възможност да учи повече и повече.

Нейната история е интелигентен поглед на човек, който има образованието и отговорността да работи качествено, но не намира своето място тук. Разказваме за нея, защото пътят й е показателен на фона на постоянната криза на кадри, която туристическият бранш изтъква като най-болен проблем преди всеки сезон, пише burgasinfo.com.

След работата по нашите курорти, Мария заминава за Швейцария, с целия риск и отговорност на човек без необходимите контакти, близки или други протекции. Просто тръгва. За кратко време успява да спечели доверието на първите си работодатели и записва да учи, кара курс след курс. За да може да запише и да ходи на поредното си обучение, за да се развива в туристическия бранш като представител на туристическа агенция, започва отново работа като сервитьор. Само че не в Слънчев бряг, а в градче, на около 45 км. от Цюрих. Въпреки високия жизнен стандарт, там заплатата й е такава, че си покрива разходите по модерна квартира, ежедневните нужди, както и заделя пари за образование. Само месец след това става рекламно лице на заведението, снимката и усмивката й са публикувани и в местната преса. Въпреки огромната носталгия към България, изборът й е ясен- бъдещето й е там.

Вижте какво разказва, като думите й може и да са полезни на собственици на ресторанти и хотели по нашите морски ширини:

„Живея във Фрауенфелд-градче в Швейцария на 45 км от Цюрих и мой пореден пристан в развитието ми. Завърших Колежа по Туризъм в град Бургас, учейки и работейки паралелно, първоначално в сферата на ресторантьорството. Следват и няколко години в административната област, този сценарий се повтаря отново за мен, но на друго място-Швейцария. Страна, която като всяка друга има своите светли и тъмни страни, но страна, която ми предложи по-добро професионално и материално развитие на този етап от живота ми. Защото там качествата на личността определят мястото и отношението в живота, а не социалният статус. Но разбира се, всичко това се постига с много труд и усилия. Резултатите обаче си струват.

Обичам България, но в този период от живота си избирам Швейцария, където равнопоставеността е важен стимул за развитие. Равнопоставенност на работодател-работник, равнопостованост на всеки индивидуален човек. Защото всеки един от нас е еднакво важен!“. Тази вечер тя беше на гарата в Бургас в очакване на автобуса за София, откъдето да полети отново към Швейцария. Точно в началото на летния сезон. Такива кадри като нея обаче не се връщат да работят тук, а просто да видят близките си за седмица. Нейното вкъщи вече е далеч...В България се връща два пъти годишно за по 10 дни. Дава тема за размисъл...изтърваме ли кадри, докато се чудим как да наемем всичко, което мърда и това ли е "девизът"?