Позорната приватизация, превърнала се във визитна картичка на Иван Костов, отново трябва да бъде прочетена, защото през последните дни станахме свидетели на наглите опити на "Агнешките главички" да подменят истината за криминалното раздържавяване.
Дори и ако се окаже, че давностният срок за (повторното) изправяне пред Темида на грабителите е изтекъл, от проверката на приватизационните сделки, особено тези в периода 1997-2001 г., има още един смисъл - само така младите българи ще осъзнаят как бившите партийни секретари и доносници, днес се представят за истински демократи.

В ексклузивно интервю за БЛИЦ от вчера бившият главен прокурор Никола Филчев изнесе стряскащи данни и факти за мафиотската приватизация - държавата е разпродала активи за 30 млрд. долара, а в хазната й са се върнали само 3 млрд. 

Основателен аргумент бившият главен прокурор да е обект на мащабна кампания по дискредитирането му във времето, в което се опитва да изправи виновниците пред съда.

И към днешна дата "Агнешките главички" блеят срещу Филчев, но фактите, които представи пред медията ни са изковани с железни аргументи.

Аферите с фондациите 

Определят аферата "Сапио" като "айсберга" на корупцията. На 24 март 1992 г. с личното разрешение на тогавашния министър на финансите Иван Костов, фондация "Сапио" осъществява безмитен внос на стоки. Фондацията е собственост на бившия депутат от СДС във Великото народно събрание Ясен Златков. Въпреки че разрешението е парафирано като "еднократно, по изключение", фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки. Ясен Златков успява да внесе в България стоки за около 5 млн. долара. Прокуратурата образува проверка, но Костов избягва отговорността. Той твърди, че е имал правно основание да издаде разрешение за внос. Аферистът от "Сапио" бяга в чужбина. 

Отново в зората на демокрацията е създадена и друга скандална фондация - "Демокрация". Години по-късно, когато Костов е начело на партията и държавата, срещу него са отправени обвинения от руския бизнесмен Майкъл Чорни, че е бил изнудван да преведе пари на фондацията. Чорни е изгонен от България със заповед на верния и до днес на Костов, известен с емблематичния си прякор "Гном", бивш директор на Национална служба сигурност Атанас Атанасов, сега депутат от ДСБ. Дълги години шеф на фондация "Демокрация" е друг верен на Костов  Гроздан Караджов. А интересът на настоящия парламентарист към фондациите изобщо не е намалял, още повече, че в наши дни те се финансират и с европейски средства. 

"Агнешките главички" - от виното и стъклото, до зелената енергия 

Аферите на фондациите са повече от скромни на фона на схемите, по които се прибират цели фабрики и производства, които поставят основите на кръга "Агнешките главички", прераснал по-късно в задкулисния кръг "Капитал". Някогашният син депутат Никола Николов влиза в политиката чрез близките си връзки с Иван Костов, с когото се познават от Икономическия университет "Карл Маркс". 

През Костовото управление името на Николов се свързва с приватизацията на стъкларския завод "Диамант"- Разград, с "Каолин" и ред други държавни предприятия. След като става обект на прокурорски обвинения, Николов почти изчезва от публичния живот. Залязването на бившия син депутат е само привидно, защото на негово място изгрява звездата на днешния милионер Прокопиев, който ръководи шепа кафяви издания.

Роденият в Разград "капиталист" повече от успешно поема щафетата от "агнешката главичка" Никола Николов. Нещо повече, двамата продължават да въртят бизнес със зелена енергия.

Началото на "Капитал"-а 

Работническо-мениджърските дружества, осигурили алибито за грабежите при Костовата приватизация, позволяват на младежите по това време - Иво Прокопиев и Филип Харманджиев - да се превърнат от начинаещи журналисти в заможни капиталисти. 

Още в първата година на управлението на Костов, РМД купува изба "Дамяница". За шеф на завода е назначен Филип Харманджиев, един от издателите на флагмана на задкулисния кръг "Капитал", което пръска помия срещу всеки, който им е неудобен. За покупката на винзавода са платени 60 000 долара кеш. Останалата сума до 1,5 млн. долара вероятно е платена с дългосрочни държавни облигации. 

Освен, че Министерството на промишлеността, ръководено по това време от "Мистър 10%", намалява стойността на сделката от 3 на 1,5 млн. долара, в избите на завода остават около 2,4 млн. бутилки вино, достатъчни не само, за да покрият сумата, нужна за покупката на "Дамяница", но и да превърнат в милионери новите собственици. Въпреки многобройните нарушения по приватизационния договор, няколко години по-късно "Дамяница" изцяло е завзет от кръга "Капитал". 

Още по-скандален е начинът, по който в ръцете на фамилия Прокопиеви, отново при управлението на Костов, се оказва единственото на Балканите предприятие за полезни изкопаеми "Каолин". Вместо на външен инвеститор, който предлага 20 млн. долара, "Каолин" е приватизиран от РМД, което придобива 75% от предприятието срещу 7,2 млн. лева, от които едва 10% са платени в брой, а останалите в компенсаторки. След поредица от увеличения на капитала, година след покупката на предприятието в началото на 2000-та година, 83,33% от "Каолин" става собственост на "Алфа финанс" на Прокопиев. 

Сделки, като тези за "Дамяница" и "Каолин" изстрелват кръга "Капитал" на водещи позиции. Контролираният от компаниите му пенсионен фонд "Доверие" също е бил обект на множество проверки по сигнали на Комисията за финансов надзор за злоупотреби. 

Едва ли е случаен фактът, че тогавашният ръководител на КФН Стоян Мавродиев и главния прокурор Цацаров бяха превърнати в мишени от кафявите издания от кохортата на "Капитал".

В това време Костов обикаля телевизионните студия и хленчи, че не е откраднал и пирон от приватизацията, а отрочетата от лабораторните му проекти се опитват да замитат следите му със захаросани приказки.

Оскотялото от глад българско общество, обаче е наясно със схемите, които го поставиха в челото на негативните класации и едва ли ще остане безучастно.

Преди предсрочните избори лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пожела "приятна игра" на "Агнешките главички". Ще е приятна ли играта им докато усещат хладните затворнически стени, тепърва ще разберем!

Ивайло КРАЧУНОВ