В героичната история на рода Бинбелови реалните факти са преплетени с легендарни сведения. Основните му задължения са участие във военните походи на турците и охрана на определена територия в района на Странджа. Позициите, които Бинбелови имат пред османската власт, им помагат да бъдат защитници на българското население.

Родът произхожда от село Факия, което е с привилегирован статут в Османската империя. Дервентджийско е, но в него има и войници, служещи в обоза на турската армия. В 1652 г. унгарецът Ференц Шебеши минава през Факия и го описва така: “Факия, то има опасен път, разбойнически; лете трябва да се върви през гори, докато от върха на планината се вижда Черно море, и там в средата на височината има тъпанджия и една запустяла крепост на височината край селото”. Привилегированото положение на селището се отразява на неговото благосъстояние. През 1785 г. френският дипломат граф Д’Отрив характеризира Факия като “може би най-голямото и сигурно най-хубавото село в България”. 
Преданието споменава, че представители на рода Бинбелови са войнишки воеводи. Вероятно са заемали някоя от длъжностите, които във войнишкия корпус са предоставени на християните - лагатор или примикюр. Във всеки случай те носят с гордост титлата “ага”.

Родът Бинбелови според преданието води началото си от Първото българско царство, 

от времето на българския цар Петър I (927-969). Родословните връзки на Бинбелови с Момчил воевода са легендарни и не отговарят на истината. По-скоро става въпрос за род, който по времето на средновековното българско царство е бранил границата с Византия. След падането на България под турско иго родът запазва привилегиите си и дори ги разширява. Заради помощта, оказана от Пейчо Овчаря на султан Селим I Страшни (1512-1520) по време на междуособици в Османската империя, той получава от султана калпак и чанта, които да бъдат носени наследствено.
След смъртта на човека, държащ тези знаци за власт, съвет на рода решава на кой негов представител да бъдат предадени. Така те са притежавани от Бинбелови над 300 години. На надгробната плоча на Маринчо Бинбелов - Страшния от 1762 г. юначният българин е изобразен на кон, с калпака и чантата, дарени на рода от Селим I. 
Бинбелови получават и друг отличителен знак. Когато придружават шведския крал Карл XII, намерил убежище в Османската империя след поражението при Полтава (1709 г.), 

монархът дарява синя лента на Маринчо Бинбелов 

На надгробната плоча Маринчо е изобразен и с лентата. Този паметник доказва, че отличаването на рода с тези знаци за благородство е реален факт, а не легенда. 
Популярни сред рода са имената Пейчо, Стоян, Нико, Вълко. Например името Пейчо е носено от няколко представители на Бинбелови - от Пейчо Овчаря, от Дели Пейчо, от Пейчо Шейтана.
Първоначалното име на рода е Белени (Белови), но от края на XVII - началото на XVIII в. се утвърждава името Бинбелови, дадено им от турците. То идва от “Бин-бела” (“Хиляда бели“), заради безпощадните действия на рода срещу турските насилници. 


Надгробната плоча на Маринчо Бинбелов - Страшния

След смъртта на Стоян “ага” под стените на Виена през 1683 г. калпакът и чантата са дадени на неговия внук, който също се казва Стоян. Другият му внук Вълко става “ага” на Факия, тогава “мензил хане” (пощенска станция). Той използва властта си, за да издигне няколко стражници по пътя, минаващ през Факия, като по този начин защитава района от разбойници и едновременно с това дава сигурност на тамошното българско население. Стоян и Вълко са яростни врагове на турците и именно по това време те започват да наричат рода “Бинбела”. Както е отбелязано в преданието за делата на двамата братя: “И тъй в цялата Равна гора и Хасекия като че ли не било Турско, а Българско”. Това сведение показва, че влиянието на рода се е простирало на доста по-голяма територия от землището на Факия.

Пейчо Шейтана, син на Вълко Бинбелов, също всява ужас сред турското население 

както с жестоките си нападения над селата, така и със зловещата си външност - лицето му е обезобразено от шарка. Той е отличен ездач, добър стрелец. В неговите набези участва и племенницата му Стоянка Никова, преоблечена в мъжки дрехи. По своя буен характер тя прилича на чичо си, а не на баща си Нико, известен с прозвището “Кроткия”. Също като Пейчо Шейтана, Стоянка язди и стреля майсторски. По време на сражение е ранена и умира. На надгробния камък на българката от 1729 г. са издълбани две саби, за да покажат нейната храброст и войнствен нрав.
Маринчо Бинбелов - Страшния, брат на Пейчо Шейтана, е един от най-видните представители на рода. Носи калпака и чантата цели 30 години (1732 - 1762 г.). Едър на ръст, той язди арабски коне и винаги е придружаван от сеймени. Почитан е и от българи, и от турци заради влиянието, което има в Цариград и Одрин. Изпраща сина си Стоян на учение в турската столица. Стоян, също снажен юнак, е наричан заради своята образованост и владеенето на арабската писменост “Моллата”. Баща му Маринчо и чичо му Пейчо възлагат големи надежди на него като учен и родолюбив българин, но ненадейната му смърт през 1761 г. отчайва не само неговите близки, а и всички българи в Странджанско. На надгробната плоча на Стоян Моллата са изобразени два кипариса с кацнала на тях по една птица, отворена книга и мастилница с натопено в нея паче перо - знак, че починалият е бил “писмен” човек. Маринчо Страшния умира година след Стоян, непрежалил сина си.
Друг представител на рода, Вълко Бинбелов, син на Пейчо Шейтана, в началото на XIX в. 

активно участва в подготовката на Странджанската буна - 

всъщност неуспешен опит за въстание. Целта е да се създаде в района на Странджа българска държавица, но този опит е незрял и слабо организиран, независимо от сравнително благоприятната обстановка - Османската империя е разкъсвана от феодална анархия и кърджалийски набези. Въпреки провала на начинанието Вълко успява да избегне опасността, но след Руско-турската война от 1828-1829 г. е принуден да напусне българските земи. Той е категорично против преселението на българите от Югоизточна Тракия, но по ирония на съдбата ги последва и умира в село Кайряклия в Бесарабия през 1831 г. Така приключва една епоха за Странджа: епохата на мощта на Белени/Бинбелови, продължила столетия, а ако се доверим на преданията - близо 900 години. Но представители на рода продължават да живеят във Факия, макар и без да имат предишните високи позиции.
По майчина линия Стефан Караджа произхожда именно от този прочут род. Той наследява от него своята непоколебимост, храброст и непокорство.

Тервел ПОПОВ, доктор по история
/вестник "Над 55"/