Навършиха се 36 години от нелепата кончина на една от най-противоречивите и нестандартни личности от соцпериода на България – Огнената принцеса - Людмила Живкова. Родена на 26 юли 1942 г., дъщерята на Първия, както я наричаха, е скромна, сериозна, но и лидер, и бунтарка – също, както легендарната съветска снайперистка от Втората Световна, на която е именувана – Людмила Павличенко.
Под благото, но строго възпитание на майка си – доктор Мара Малеева, Людмила се изявява като отлична ученичка в Руската гимназия – винаги е била с ученическата си униформа, никога не е парадирала с дрехи, положение, привилегии.

Имала е няколко близки съученички, сред които проф. Веса Ганчева – сестра на Вяра Ганчева. Приятелките й я определят като влюбена в рока, яздела е отлично, била е супершофьор въпреки късогледството си. В тайфата й са я считали за сексуален революционер – „тя сама избираше мъжете си, никога не е позволявала на нея да предложат или да й налагат с кого да бъде! Дори отказва предложението на Андрей Луканов за „династичен брак“.

В никакъв случай не беше „сухарка“, а точно обратното – жизнена и смела!“. Пушела е, обичала е да пие здраво, да яде месо… до фаталния ноемврийски ден през 1973 г., когато претърпява тежка автомобилна катастрофа. След това младата жена коренно се променя – започва да се занимава с Йога, влече я индийският мистицизъм, става пълна вегетарианка, не се докосва до алкохол и цигари, а един ден седмично не е приемала никаква храна освен шепа сурови ядки. 

Управителят на Панорамния ресторант в „Японския“ си спомня, че винаги е имала при тях „дежурно меню“ – печен картоф с кисело мляко. Друго, което се знае, е, че е недолюбвана от руснаците – имала е подозрения, че КГБ са прикачвали редовно към нея „опашка“ да я следи, дори при посещението й в Индия. „Според мен тя беше повърхностен човек. Опитваше се да се определя като „връх на интелигенцията“, мърмори Дина Мухина – майката на Сергей Станишев. При посещенията й в Москва Първата дама на страната ни никога не е била приемана от Брежнев, а Горбачов направо я мрази.

Неведнъж Михаил Сергеевич е негодувал защо в България толкова театри, зали, училища, улици са кръстени на дъщерята на Тато. Злите езици свързват смъртта й с проект „Звездна Карта“ – Асамблеята Знаме на мира, която имаше за цел да издири, подпомогне и събира всяка година талантливи деца от цял свят за една седмица в България, където те да изявят дарбите си. По този начин страната ни е щяла да спечели завинаги като свои посланици цвета на световната творческа интелигенция, а това е нещо, което съветските бюрократи не можели да допуснат да се случи. Факт е, че по нейно време културата в България процъфтява - само за 4 години тя успява да построи над 30 художествени галерии, НДК, реконструира се Народният театър, вдига се Паметникът на Незнайния воин.

Людмила е обичала да се обгражда с хора на изкуството, но за разлика от баща си не си е падала по театъра и актьорите, а е предпочитала художници и писатели. Знаменити са петъчните й купони в апартамента им с Тодор Славков – Батето, на които редовни гости са Левчев, Богомил Райнов, Светлин Русев. Клюкарките шушукат, че Левчев й е бил любовник, но аз се съмнявам жена с нейния изтънчен вкус да се е впечатлявала от тоя посредствен поет – въздухар с мания за величие. Самата тя е пишела поезия, вдъхновена от любовта и Индия…

След 73-а, поради непрестанните болки в главата, Людмила търси помощ от билколечителя Петър Димков - спазва стриктен режим според неговите напътствия, изхвърля напълно месото от менюто си, започва да се храни суперздравословно до степен, че се превръща в истински аскет, за когото храната не е удоволствие, а само „необходимо гориво за поддържане на тялото“. За това спомага и страстта й към индийския окултизъм, който я отвежда в Ауровил – „градът мост между миналото и бъдещето, където живеят хора, готови да служат на Божественото съзнание“. На това място в Индия тя засажда 1300 рози, лично донесени от нея от България. В памет на тази знаменита жена, която направи толкова много не само за културата в страната, но и името на родината ни да е обичано в Индия и Мексико – там има училище с нейното име, ще се опитам в този брой да ви представя рецепти, които със сигурност Първата дама на България би одобрила:
 
Печен картоф „А ла Людмила“

Подберете няколко едри картофа, измийте ги, но не ги белете. Надупчете ги на няколко места с клечка за зъби, намажете ги със зехтин и увийте всеки картоф в метално фолио. Загрейте фурната на 200 С и печете около час, като към средата на времето, обърнете картофите. Извадете и оставете около 10 мин да изстинат. През това време пригответе крема – в купа разбийте 1 пакет крема сирене /най-вкусно става с „Филаделфия“/, същото количество крем фреш или заквасена сметана, 1 с.л. размекнато краве масло. Овкусете със смлян пипер и сол. Всеки картоф разрежете отгоре на кръст и натиснете с пръсти в основата отдолу под разреза така, че месцето на картофа да излезе нагоре. Ако ви се струва прекалено сложно, просто разтворете картофа, че да се получи джобче и вътре сипете 1-2 лъжици от крема. Най-отгоре поръсете със ситно нарязан див лук и пресен копър. Това е перфектна гарнитура към барбекю, печени меса, но може да направите и като Людмила – само картоф като основно ястие. И без това в летните жеги това е най-добрият вариант.

Картофени папуци

Изберете няколко едри картофа, измийте добре, осолете и намажете със зехтин. Подредете ги в намаслена тавичка и печете на 200 С около час, час и нещо, докато омекнат в средата. За целта продупчете единия картоф с клечка за зъби и ако тя потъва безпроблемно до средата, значи са готови. Извадете ги, оставете да поизстинат и намалете фурната на 170 С. Срежете на дължина през средата картофите и издълбайте добре всяка една половинка, но да остане по малко картоф около кората – направете нещо като лодка.



Намажете ги отвътре със зехтин, посолете и върнете във фурната да се запекат до златисто. През това време намачкайте добре издълбаната част на картофите с краве масло, малко течна сметана, но не прекалено, за да не ви се получи пюрето много течно. Добавете настърган кашкавал – най-добре става с Чедър, ситно нарязан пресен лук, овкусете със сол и пипер. Запечените картофени кори оставете да изстинат и после ги напълнете с пюрето, най-отгоре поръсете с малко настърган кашкавал и върнете отново във фурната да се дозапекат.

Пикантни ядки като основно ястие

Не е нужно да ставате аскет, като Людмила, за да се храните здравословно, но и вкусно. Ще ви предложа една разновидност на нейната диета – деня, когато изцяло се е хранила само с ядки, които според нея стимулирали дейността на мозъка.
Продукти: по 100 г сурови и на едро нарязани макадамови ядки, Пекан орехи, тиквени семки, кашу, слънчогледови семки, кедрови ядки се объркват добре с 3 с.л. олио, 1 ч.л. мед, 1 ч.л. сол, 1 с.л. пресен розмарин, нарязан на ситно, 2 ч.л. лют червен пипер, 1 ч.л. смлян пипер – букет.



Изсипете всичко върху тавичка, постлана с готварска хартия и печете на предварително загрята на 170 С фурна 10-15 мин, докато се запекат до златисто. От време на време ги разбърквайте с решетъчна лъжица. Готовото ястие може да консумирате само така или да го акомпанирате с ориз или други зеленчуци.

Здравословни блокчета от ядки

Тука имате пълната свобода да използвате, каквито ядки и семена ви харесват. В тенджерка с дебело дъно загрейте 2 ч.ч. палмова захар да се карамелизира и добавете 1 ч.ч. мед, 1 ч.л. сол, 1 с.л. смляна канела и разбъркайте добре, за да ви се получи равномерна смес.



Суровите ядки и семена ги натрошете на едри парчета в дълбока купа и отгоре им изсипете малко от карамела – трябва да е достатъчно, за да се слепнат всички ядки, но не и прекалено много, за да не ви се разтече – целта ви е да се получи гъсто „тесто“. Разстелете „тестото“ върху тавичка, постлана с готварска хартия, предварително намаслена, сложете отгоре също такава хартия и затиснете с нещо тежко – йена глас съд или друга, по-малка тавичка. Печете на 175 С 20 мин, извадете и когато поизстине, разрежете на малки парчета – колкото половин вафла. Оставете съвсем на изстинат и съхранявайте в суха кутия на хладно. Това е перфектна енергийна закуска, когато се почувствате уморени или ви се прияде нещо сладко, но здравословно.

Индийски топчета Ладду

Продукти: по четвърт ч.ч. едро счукани бадеми, кашу, шам фастък и орехи. По 1 ч.ч. смлени в блендера фурми и сушени смокини. По четвърт ч.л. на прах куркума и индийско орехче, 2 ч.л. олио от тиквени семки, 2 с.л. сусамови семки.



Смлените в блендера сушени плодове трябва да ви се получат като лепкава каша. В 1 ч.л. мазнина запържете за кратко сусамовите семки и ги оставете върху кухненска хартия. В другата ч.л. мазнина запържете за кратко ядките и също ги оставете да попият върху кухненската хартия. Ако не ви се запържва, може да ги запечете във фурната. Смесете всички съставки и омесете лепкаво тесто. Направете малки топчета, които оставете на студено.

И каквото и да правите, както и да живеете, правете го така, както ни учеше Людмила Живкова, че да мислят за вас като за огън!