- Г-жо Хранова, за славата ви можем да говорим с часове, затова кажете ми: от какво трябваше да се откажете и с какво ви се наложи да свикнете в името на успеха?
- Хубав въпрос, философски почти. Ако трябва да кажа, че съм се отказала от нещо, бих излъгала. Винаги съм оставяла нещата да се развиват просто така, от само себе си. Но вижте, компромиси съм правила, и то доста, за да стигна дотук, да съм това, което съм. Мисля и усещам, че както в личния ми живот, така и в кариерата ми нещата за мен се подредиха, без да ги насилвам или чрез ходатайстване, съвсем не. Подредиха се лежерно и по възможно най-добрия начин, което, разбира се, може само и единствено да ме радва. От друга страна, не искам да ме разбирате и погрешно - амбициозна съм, да, и още как! Но определено не стигам до крайности. Най-вероятно заради това нещата съвсем спонтанно и хармонично си вървят и се подреждат за мен.

През годините  забелязах, че когато 
човек силно се вкопчи в нещо, то не се случва

При мен и професионално, и семейно нещата са добре и слава Богу, не мога да се оплача от нищо.



По време на кариерата ми се справях чудесно и с двете - правех хитове и родих две момчета и запазих и тях, и почитателите си и до днес. Със съпруга ми работехме заедно, той беше мой мениджър, тоест сегашният PR, а преди му казвахме помощник-режисьор на програма. Между другото, на нас, певците, преди ни казваха, че сме естрадни, а днес сме поп певци. И композитори, певци и редицата друга музикална общественост във времето са ме ценили, правят го и днес и ми гласуват доверие, за да ги представям пред различни форуми, тържества, фестивали и концерти. Била съм и съм преди всичко човек, не съм се звездяла, няма и да го сторя. Да, за мнозина съм голяма звезда, но за себе си аз съм просто един нормален и обикновен човек, съпруга, майка, баба, роднина и добра приятелка.

- Която е зодия Стрелец. Да сте пропускали някога определена цел и десетка?
- Поставям си цели, но не и в името на това или онова, и както вече ви казах - не на всяка цена. Преценявам и дали ще имам силата, гонейки дадената цел, правя го, за да не я хабя напразно, било то в личния или в професионалния ми живот. Знаете ли, аз съм един много подреден човек, който си прави план, разграфявайки си задачите, след което ги решавам. Правя го, може би, за да не забравя нещо важно. Имам едно тесте от малки бележки, от което си късам, записвам върху него каквото трябва и си го лепя на видно място някъде върху моята тоалетка у дома. Но то не е просто драсканица, напротив - записвам си всичко подробно - ден, час, кое, къде и какво следва да направя.

- Една от най-емблематичните ви песни е “Устрем”. Изхождайки от заглавието й, кажете ми: устремена ли сте към още и още мечти, блянове, копнежи и нови върхове?
- Ех, мечти, мечти... Колкото и да е клиширано, човек, докато е жив и на тази земя, мечтае все за нещичко. Аз си мечтая да съм най-вече здрава, да имам работа, моето семейство да са добре, да ме радват внуците и всички мои останали близки на сърцето ми хора. За никого не е тайна, че аз съм баба на двама внуци, иска ми се и още да имам, но другият ми син все още не се решава, поне засега. А иначе, не мечтая за някакви големи и мащабни суперизяви, не. 

За мен е напълно достатъчно и от значение хората да ме обичат, 

да имам срещи с тях и да си доставяме удоволствие с изявите ми. Разбира се, искам да имам възможност и сили да творя и да правя нови неща и да съм удовлетворена и доволна от това, което правя, от добре свършената работа.

- Друга харесвана, и то от поколения ваша песен е “Оставаме”, която, апропо, е част от легендарния български филм, обичан от мало и голямо - “Оркестър без име”. Изхождайки и от това послание, ми се ще да ви попитам: защо останахте тук, в скромната ни република, а не си стегнахте багажа и с огромния си талант не отпрашихте зад Океана, за да покорите световната сцена?
- О, никога не съм искала, нито пък съм мечтала за кариера в Щатите. Много, много трудно някой от нашия лагер ще успее да пробие на световната сцена. Колкото и да е добър един изпълнител, това трябва да е някакъв безумен шанс, случаен, за него или нея да го чуят и забележат. В България имаме едни наистина страхотни гласове, таланти и певци, като качества, чар и амбиция много големи, но за съжаление са тук. Не, не за съжаление, аз се радвам, че са тук, в България, красива и несравнима, но просто... не са имали късмет, най-вероятно. Могла съм преди години да направя опит да творя зад граница. На моя съпруг брат му живееше в Париж. Още преди да тръгна по своя музикален път, тъкмо се оженихме, нямахме деца и отидохме там и ако искахме, можех да направя опит и да успея, но не ме блазни и не ми харесва световната слава. Камъкът си тежи на мястото и съм щастлива, че творя тук, в България!



- Млада баба сте, какво предавате на внуците си от натрупания житейски опит?
- Правила съм и ще правя каквото мога за тях. Давам им най-вече това, което имам като морални ценности у себе си. Внуците ми си ги обгрижват родителите им, а ние, бабите и дядовците, помагаме с каквото и когато можем, радваме им се... Всъщност моите внуци са наистина прекрасни. И двамата се занимават със спорт, много обичат футбола, особено по-малкият, за тях той е нещо върховно и направо го обожават. И единият, и другият са толкова запалени по топката, правилата и тичането из футболното игрище, че дори вече ходят по мачове, а ние, семейството, ходим по изявите им и силно ги аплодираме (усмихва се). Баткото, по-големият, който е един строен и чаровен тийнейджър, освен футболната топка, много обича и фотоапарата си. Страстно хоби му е фотографията и много му е интересно да снима. И двамата си имат интереси, далече са от пороците, и дай Боже все така да бъде! Иначе големият учи във Втора Английска гимназия, а малкият е с изучаване на японски език в училище, което е в близост до дома. Като цяло моето поколение е далеч по-различно от сегашното, факторите не са един или два, а десетки и почти всеки ги знае, правейки коренната разлика...

- Знаете ли, в телевизионни състезания съм засичал въпрос към участниците, който гласи: “Коя е тази наша удивителна българска певица, която е омъжена за шофьор?”. Да сте се обиждали?
- Не, защото няма за какво. Съпругът ми е станал таксиметров шофьор много млад, почти неопитен, но трудът му е бил честен и почтен. Той беше шофьор едва ли не само на мен, защото бяхме почти неразделни, казах ви, беше ми мениджър.

- Ванга била предрекла на колежката ви Лили Иванова, че ще пее до сетния си час. Дали и с вас ще е така, госпожо Хранова, как усещате сама себе си?
- О, това е Божа работа! Иска ми се и дано да е така и за мен. Дай Боже гласът ми да се запази, да имам сила да творя и работя на ниво. Вече на една по-голяма възраст, до колко може да е здрав един човек, ако той се чувства поне долу-горе добре и има желание за работа, ще е повече от чудесно! Знаете ли, аз ако усетя, че работата ми вече не ми е по силите, въобще няма да се насилвам, а ще разбера, че моментът е дошъл да се оттегля. И ще приключа с концертите и ще се отдам на старините си, които се надявам да са едни спокойни старини, сред любов и хармония.

- И сега пожелайте нещо на аудиторията на вестника ни, моля ви!
- Нека аудиторията на изданието ви се радва на малките неща в живота, а ако все още не са го направили, нека го сторят още сега. И, разбира се, хора, идвайте, заповядайте на концертите ни - на моите и на колегите. Слушайте хубава и качествена музика и дано имате още дълги години пред вас, през които да се радвате на живота, да имате възможността да го правите с лекота, наслаждавайки му се на красотите с всичките си сетива (усмихва се).

- А на себе си какво ще пожелаете?
- Почти същото! Да съм здрава, да имам работа и да се радвам на моите срещи с почитателите ми, да имам изяви и концерти. Чисто и просто да се радвам и аз на живота сред хубави хора и хубаво настроение!

Иво АНГЕЛОВ