Със започването на всяка една календарна година и актрисата Латинка Петрова “пораства” с още една. Малко са щастливците, чийто рожден ден се отбелязва с камбанен звън, фойерверки и всенародна еуфория.
А разговорът с Латинка и в празник, и в делник е увлекателен, защото, както тя самата се шегува, “Аз съм една Шехерезада...”

- Вие сте от дамите, които не се притесняват да си кажат годините...
- Ами не, аз мисля, че годините са за статистиката. Не са за персони като мен, които цял живот са живели на пълни обороти - и емоционално, и физически. Те просто се отмятат в календара. Някой някога е решил, че трябва да има порядък и затова го е измислил. В същото време човек само в огледалото разбира, че нещо се е променило. Иначе си остава същият. Аз много вярвам в това - тийнейджърът си спи във всеки един от нас. Ако е бил истински, той си остава жив в нас! Само ни се налага да спазваме благоприличие в отношенията си. Понякога поучаваме младите, което за мене е малко демоде и трябва да отиде в историята. 

- Не трябва ли да им помагаме с опита, който имаме?
- Това, че уж се учим от грешките и опита, че аз съм живяла повече и... Нищо подобно! Младите са много по-рефлексни, много по-интуитивни и даже могат да ни дават акъл. Нека да не бягаме от това да получаваме от тях съвети.



- За каква “щуротия” ви смъмри последно синът ви?
- О, да, той продължава да го прави, защото е умник, доктор на науките, ядрен физик, не знам какво си... Но както ме мъмри, така и ми завижда. Когато се понеса да обяснявам неща от езотериката например, ми казва: “Мамо, млъкни веднага! До себе си имаш учен, не коментирай това поне пред мене...” Но аз си позволявам да се ровя в такива книги, просто ми е интересно. Не че ще започна да хвърлям боб и да правя разни неща, но Кабала, нумерология, графология... всички тези неща са ми любопитни. Смятам, че идват от най-дълбока древност като усещане да се прескочи в бъдещето, някак си да се провреш във времето и пространството... Според мен и това раздвижва някакви центърчета в сивото ми вещество. Имам потребност, но той се дразни от това, че аз говоря доста компетентно.

- Понякога ми се струва, че гледате като дете, направило някоя пакост...
- Аз съм тийнейджър в природата си.  Във всеки човек си остава щуракът, но с възрастта започваш да се съобразяваш с околните, имиджа си, обществените норми и т.н. 
Тогава това дете в теб започва да придремва, защото ти го задушаваш умишлено. Това са преструвки, за да не се изложиш. Примерно като отидеш на парти, всички се държат благоприлично, аристократично, превзето. Затова мен няма да ме видите на такова място. Аз не я възприемам тази демонстрация на положение, на маркови дрешки, на нова фризура, на нещо, което сме си купили току-що. Бягам от тази показна суета. Тя може да съществува и задължително всеки един човек трябва да бъде прилично облечен, да носи харизмата си навсякъде - това, че ти си спретнатичък, чистичък, че леко ухаеш на чисто, на зелено, че носиш усмивка... 

- А как успявате да преодолеете личните си проблеми, така че да не ви личат, когато застанете пред публиката? 
- Станиславски е казал, че трябва да си събуем обувките, когато влизаме в театъра, и да ги оставим отвън. Цялата кал, всичко, което е проблем, трябва да остане извън стените на театъра. Много колеги, включително и аз, сме играли болни, с температура. На сцената това не се усеща. Припадала съм дори пред камерата. Аз се втурвам като дете в тази игра - театър, реклама, шоу..., с цялата си наивност. И може би с това печеля и обичта на хората, които ме спират по улиците.

- Когато исках да уговорим това интервю, звъних 3-4 пъти у вас и все ви нямаше. Струва ми се, че денят ви минава доста динамично, така ли е?
- Аз си го правя разнообразен и динамичен, за да може тялото да не лентяйства, а да е в постоянно движение. (Смее се.) Със ставането влизам в банята - мия зъбите и лицето, след което започвам половин час гимнастика, задължително всяка сутрин. Имам специални пружини, с които разтягам гръбнака, и крачетата натоварвам по този начин. В тишината на утринта е много хубаво със затворени очи човек да си направи този тоалет. След което, естествено, душ и вече съм готова за кафето. Започвам да планирам какво ще закусва раята, като стане, (смее се), какво ще обядва и какви ангажименти имам. Винаги си подготвям нещата от предишния ден. Времето стига за всичко, въпросът е да си го организираме. Както казваше майка ми - като се умориш от една работа, веднага започвай друга. И аз спазвам заветите й, макар че когато с мъжа ми се събрахме преди 40 години, се смеехме на тази мъдрост - как е възможно да си почиваш пак с работа. 

- Щом ставате толкова рано, сигурно рано ви се доспива?
- Ако не съм ангажирана с работа, в 22,30 броя до 10 и заспивам. И винаги преди това проверявам тялото си, опънато в леглото, дали е в кондиция - някъде боли ли, обтяга ли нещо. Казвам си - ох, добре ми е, значи ще има събуждане. И в 6-6,30 отново съм на крак. Нямам среднощни разходки и притеснения, че не мога да заспя и не гледам в тавана. 
Никога не съм знаела какви хапчета се пият против безсъние. Може би това ми е от зодията Козирог - имам потребност от сън, лягам и заспивам. (Смее се.)



- Какви са последствията от това да се вземеш прекалено на сериозно?
- Аз не знам какво е, защото никога не съм се взимала на сериозно. Нещо повече, винаги се отнасям с една “гавра” към всичко, което правя. 
Така се измъквам от всякакви тегоби, като казвам - ох, след 30-40 години няма да има нито помен от мен, нито от тоз проблем И е толкова смешно точно сега пък да започна да се ядосвам. Махвам с ръка и се отдалечавам. Аз знам, че в мен не дреме, а живее една дарба. И си казвам - тези висши сили над нас сигурно не могат да ме пратят на земния ми път, без да ми дадат възможност да се “изстискам” докрай. Да кажа всичко, каквото бих искала, да покажа каквото мога като актриса. Затова не мисля и за годините, и за възрастта... Има нещо, което няма как ей така да си отиде, просто няма как.

- Казвали сте, че е хубаво човек да влиза в църква не само да се моли, но и да благодари на Бога...
- Това никога не трябва да го забравяме. Ако човек си няма ангел пазител или не знае кой е, хубаво е да си насрочи ден в годината. Не да влиза в храма само защото е оцелял в катастрофа или е имал някакво изпитание, да направи курбан или да запали свещ. Не, просто отиваш и казваш - благодаря ти, че аз съм добре, че близките и приятелите ми са добре... Като се спреш под купола и отправиш своите мисли към Божията майка и Бога, винаги имаш усещане, че си направил нещо добро. Даже и да не си вярващ, тези мигове са ти потребни, за да спреш, да си починеш, да погледнеш себе си, да разбереш, че си прашинка в този океан. 
Да се усетиш, че не си всеможещ, не си единственият, че от теб не зависи абсолютно нищо че Бог те е пратил с някаква мисия тук, да създадеш поколение, да добруваш, да сееш добрина, да продължиш рода, за да може следващото поколение да се качи на едно по-високо ниво.

- И накрая, ще споделите ли с нашите читатели каква е рецептата човек да не чувства тежестта на годините?
- Ами аз мисля, че годините са за статистиката. Не са за персони като мен, които цял живот са живели на пълни обороти - и емоционално, и физически. Те просто се отмятат в календара. Не ме интересуват нито билки, нито лекарства, не ги ползвам. Не знам и какво е сънотворно. Имам здрав сън 8-10 часа. Плодовете са ми много важни също, те са ми като амброзия. Няма ден, без да хапна ябълка. Навремето майка ми, която е от Кюстендилския край, през зимата, когато нямаше плодове, хапваше киселици. Тези навици са ми останали и сега у нас винаги има плодове. Гледам се в огледалото всяка сутрин, правя няколко корекции, харесвам се, общо взето, уважавам се. След това имам своите два часа плуване всеки ден. Трябва да се научим да си създаваме хубави емоции, това е.

Валентина ИВАНОВА