Вдовицата България лежи и умира, възкликна великата българска певица в последното си интервю
Голямата българка имала здравословни проблеми в последно време. Преди дни постъпила в болницата, но според лекарите нямало причина за безпокойство и дори се очаквало да я изпишат тези дни.

Дълги години е хористка и солистка в Държавния ансамбъл "Филип Кутев".С ансамбъла гастролира в най-големите концертни зали по света. В началото на седемдесетте години постъпва в Ансамбъла за народни песни на Българската телевизия и радио и в състава "Мистерията на българските гласове".Тя е единствената певица със солови песни в първия албум на Марсел Селие "Мистерията на българските гласове".В него са включени песните "Притури се планината" и "Мър, Станке ле".

Още тогава "Притури се планината" е използвана като част от филмовата музика в световните продукции" Исус от Монреал" и "Лионците".

Певицата доби световна известност  през 1994 г. с новия модерен аранжимент на Жаки Анона песента „Притури се планината“.  През юни тази година беше удостоена с най-голямото българско отличие — орден "Стара планина — първа степен".

"БЛИЦ" изказва съболезнованията на близките на великата певица. Поклон пред паметта й!

ПОСЛЕДНОТО ИНТЕРВЮ НА СТЕФКА СЪБОТИНОВА ПРЕД "БЛИЦ": ВДОВИЦАТА БЪЛГАРИЯ ЛЕЖИ И УМИРА!

На земята има ад и той се нарича Херпес Зостер, твърди световноизвестната изпълнителка на “Притури се планината”

Стефка СЪБОТИНОВА започва професионалните си изяви през 1954-1966 година като певица в ДАНПТ “Филип Кутев”. В периода 1973-1985 е в Националното радио. 6 години е солистка към Редакция “Народна музика”, 6 години е във фолклорния състав на БНР. Има турнета в цял свят - Англия, Франция, Белгия, Холандия, Югославия, Германия, Китай, Монголия, Корея, Русия, Унгария, Чехия, Италия, Гърция, Скандинавските страни и др. Изпълняваната от нея песен “Притури се планината” е световен хит, наградена на фестивала за народни песни в Братислава. Тя и “Мар` Станке, ле” печелят престижната награда “Грами” (1979).

- Случвало ли ви се е нещо на сцената, което няма да забравите никога?
- Да. Бях млада певица. Отидохме да пеем в село Кондофрей. Нямаше салон. Пяхме в една плевня. На първия ред седеше Станко Тодоров - на метър и половина от мен. Като го видях, толкова се смутих, че забравих текста на песента. Повторих първия куплет и прошушнах на колегата си, че не зная как да продължа. Той ме подсети - за чобанина. Така довърших песента. В друг случай имахме концерт в тогавашния партиен дом. Пеех в квартета на “Полегнала е Тодора”. Бях се вживяла толкова силно в пеенето, че не осъзнавах какво върша. Не знаех даже дали пея вярно. Концертът свърши. Излязохме на сцената, поклонихме се. После колежките ми казаха, че никога не съм пяла по-хубаво. Твърдяха, че гласът ми е бил като звънец. Ще ви разкажа и друг случай. Турнето беше в Русия, намирахме се в Санкт Петербург. В един момент половината колеги се разболяха. Беше много студено, през късната есен.

Почнахме да се къпем много често във ваните. Като излизахме, ни лъхваше студ. Удряше най-напред в гърлото. В един момент бях ни жива, ни умряла. Не можех да пея. Казах на Филип Кутев, че не мога да се справя. Той се възмути от факта, че по цял ден сме стоели като патици във ваните, а после не сме можели да пеем. Отидох в една болница в града. Лекарката каза да отидем на някакъв проспект и да ми купят два големи сладоледа. Разплаках се. Помислих, че лекарката се подиграва, като ме кара да ям сладолед, аз не мога да говоря, а директорът се сърди. Руската лекарка ми обясни нещо интересно. Всички българи, които отиват там, се разболяват веднага, защото пият горещ чай и излизат навън. Или са без шапки, или са без шалове. При това положение задължително страда гърлото на всеки. Каза ми нещо, което спазвам цял живот. Щом почувствам най-слаба болка или парене в областта на гърлото, ям много сладолед. От 1956 г. до днес не съм боледувала нито от ангина, нито съм имала друг проблем с гърлото. През цялото лято пия газирани течности с много лед. Не виждам защо колежките ми вардят толкова много гласовете си. Когато си купих сладолед в Санкт Петербург (той беше между две вафли) и го захапах, изведнъж видях насреща си Филип Кутев. Каза: “Улових ли те?! Не пееш, болна си, а ядеш сладолед!” Но вечерта на концерта аз пях, защото за един ден всичко ми мина.

- Как се чувствате днес?
- Горе-долу добре.

- Кое е най-тежкото заболяване, от което сте страдала?
- Херпес Зостер. Болките бяха такива, че ми идваше да се хвърля от прозореца. Ако на земята има ад, той се нарича Херпес Зостер.

- Кой ви помогна да се излекувате?
- Лекарите се опитаха да ми помогнат, но лекарството, което ми предписаха, не беше по джоба ми. Не можех да си позволя да си го купя, толкова скъпо беше. Изтърпях много мъки. Случайно научих, че у нас е пристигнала атомна физичка, която е работела в Байконур. Идваше на Рожен да се зарежда с енергия и ходеше при Ванга. Още на летището, когато пристигнала у нас, казала на екстрасенса Кубрат Томов, че иска да я заведат при една много нашумяла в целия свят жена, пееща песни. Казали й, че съм много болна от Херпес Зостер. Дойде при мен. Като влезе, сякаш вкъщи изгря слънце. За първи път в живота си срещнах такъв благ човек. В момента бумът на песента ми беше най-голям. Жената каза, че в живота не може да има само слава. В природата трябва да има баланс. Болката ти е дадена отгоре, каза лечителката.

- Какво направи тя?
- Качихме се горе, в спалнята. Тя взе една кофа вряла вода, две големи хавлии и един буркан мед. Почна да ме плеска с меда. Не можете да си представите какви бяха болките. Стоях така 20 минути. После с хавлиените кърпи избърса тялото ми. Почувствах облекчение.

- Колко пъти направихте процедурата?
- Само веднъж. Оказа се, че атомната физичка е била феномен в Русия, нещо от типа на Ванга. Спряла е основната си професия и се е заела с лечение с алтернативни средства - с билки и други. В процедурите тази жена - Валентина Александровна, демонстративно отделя своята енергия, която определя като слънчева. Аз много вярвам в тези неща. Бях близка с Ванга, с Вера Кочовска. Природните феномени ме следваха през целия ми житейски път.

- С какви впечатления останахте от Ванга?
- Ходила съм много пъти при нея. Тя беше нещо изключително. Но не видя бял ден. Нали знаете, че всяка нация убива големите си личности...

- Други болежки?
- Страдам от дископатия и лек диабет. Много лекари има около мен. Доволна съм, че те не се интересуват от звездата Стефка Съботинова, а преди всичко от човека Стефка Съботинова. Най-много се радвам, че не познавам хора, които да ме мразят. Мисля, че не съм лош човек.

- Пиете ли лекарства за диабета?
- Да, през устата.

- На кои лекари сте благодарна?
- На д-р Рангелова от “Бърза помощ” на ВМА, на медицинските сестри Цецка и Мария от същия екип. Благодарна съм на д-р Ангелина Цветанова, шеф на ендокринологичното отделение във ВМА, на д-р Каменова. Прекарах там десетина дни. Условията бяха идеални, с всички екстри. Дори бях сама в болничната стая. Благодарна съм на всички, включително и на болните.

- Какво е вашето мнение за лекарската професия?
- Тя е много трудна в днешно време, зле заплатена е. Докторите, които бдят по цели нощи над болните, заслужават нещо по-добро - и като база, и като възнаграждение. Ако държавата направи така, че медиците да получават това, което заслужават, ще бъде много добре.

- Високи ли са цените на лекарствата у нас?
- Те са високи и за моя джоб. Не мога да си представя как издържат хората с 60 лева пенсия. Според мен те направо умират прави.

- Имате ли поглед върху нашите здравни заведения?
- С Любомир Мулетаров носехме помощи в дом за деца с тежки увреждания (главно умствени) в едно родопско село. Там умряха 7 деца за един ден. Говореше се, че са погребани през нощта. Когато отидох там за първи път, припаднах на стълбището. Миризмата беше ужасна. Реших, че трябва да направя нещо, за да спася останалите деца. В най-тежките зими изнасях безплатни концерти. Събирах средствата за децата. Носех им халища, бельо за спане, лекарства, дрехи, обувки, храна. Давах им и пари. Имаше случаи, когато намирах заключени деца в дом - във върла жега. Не можех да открия човек, който да отключи дома. Това беше в село Сарафово. Накрая отключиха вратата. Устните на децата бяха напукани от жажда, те умираха от глад и бяха почти голи. Вдигах поредния скандал на тамошните директори и управници. Така тръгнах да обикалям цялата страна - главно домовете за деца с тежки физически и душевни недъзи. В продължение на цяла година успях на помогна на десетки домове.

- Известно е, че ловът е ваше хоби.
- Твърдя, че съм ловец №1 от женски пол в България. Аз съм единствената жена, която притежава най-много оръжия у нас, включително “Калашников”. Всички бивши величия, включително Тодор Живков, ме канеха да ловуваме заедно. В днешното демократично време всички настоящи политици продължават да ме канят.

- Кога започнахте да пеете?
- На 5-годишна възраст.

- А професионално?
- От 18 ноември 1954 година.

- Защо казвате точна дата?
- Защото на нея се състоя конкурсът на Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Обявени бяха две места. Явиха се 300 души. Спечелих първо място на този конкурс.

- Имате ли любима песен?
- “Притури се планината”, която стана световен хит, не е любимата ми песен. Най-много обичам “Станке ле, гюлюм батюва”. И тя е тракийска песен.

- Какъв е гласът ви?
- Лиричен сопран.

- В какво вярвате?
- В моя собствен Бог. Извън къщата си имам параклис. Преди ходех по църкви. После се разколебах. Днес ходя рядко. Мисля, че не може да си верующ и да се караш за власт. Разколът в църквата страшно ме отврати. Моля се вкъщи и смятам, че Господ ме чува.

- Българинът здрав човек ли е?
- Не. Нашата нация вече е болна. Но българинът е корав и издръжлив човек. Иска ми се да бъдем по-добри, да се обичаме, да си помагаме. Ходя често на село и ми се струва, че хората там живеят по-добре. По-душевни са, не са злобни, въпреки че са бедни. Лично аз се стремя да помагам на хора, които нямат. Когато им дам нещо, усещам лекота в душата си.

- Известно е, че се занимавате с благотворителност.
- На Бойко Борисов му подарих песен. Ние сме големи приятели и се възхищаваме един на друг взаимно. И двамата имаме отношение към благотворителността. Заедно с Митко Щерев и с Джоко Росич направихме един нов продукт за България - върху една 200-годишна песен. Промених я и я изпях по свой начин. Митко Щерев направи аранжимента. Джоко Росич чете текста вътре в песента. На рождения си ден Бойко се разплака. Реакцията му бе събрана ясно и точно в едно изречение: “Да се представи на България тази песен и всички пари да отидат в полза на забравените български църкви.”

- Как се казва песента?
- “Заправил Господ манастир”. В песента се разказва, че Господ е заправил манастир от души праведни, но една не му достигнала да си довърши манастира. Изпратил Свети Архангел да му търси една душа праведна на земята. Свети Архангел не намерил такава.

- Кое е най-важното послание, което носи вашата песен?
- Че 7 милиона българи бъркат в кофите за боклук, за да се нахранят. Че ангелът се нарича Бойко Борисов, а вдовицата е България, която лежи и умира.

Едно интервю на Здравка Иванова