Почина актьорът Петър Петров

Петър Петров е роден е роден на 20 септември 1939 година в София, в семейство на съдия и детска учителка&nbsp;Той израства в дом, в който има пиетет към театъра, музиката, живописта, но преди всичко към българската литература. Всички са щастливи, когато го приемат от първо кандидатстване през 1957 г. във ВИТИЗ, в класа на проф. Кръстьо Мирски и проф. Анастас Михайлов. След завършване работи 3 театрални сезона в Бургаския театър. След това играе 35 години в Народния театър за младежта и в навечерието на 60-годишнината си се оттегля доброволно. <br /> <br /> Паралелно, по съвместителство, вече професор и доктор на науките, е преподавал в НАТФИЗ. Театралните му роли са над 100, в игрални и телевизионни филми - над 15, има многобройни участия в БНТ и БНР.<br /> <br /> Сред запомнящите се филмови роли на Петър Петров са участията му в &ldquo;Привързаният балон&rdquo;, &ldquo;Сърце човешко&rdquo;, &ldquo;Иван Кондарев&rdquo;, &ldquo;Дърво без корен&rdquo;, &ldquo;При никого&rdquo;, &ldquo;Царска пиеса&rdquo;, &ldquo;Не знам, не чух, не видях&rdquo;, &ldquo;Грехът на Малтица&rdquo;, &ldquo;Борис І&rdquo;, &ldquo;Немирната птица любов&rdquo;. <br /> <br /> В едно от последните си интервюта за БЛИЦ големият актьор пожела на читателите: &ldquo;Първото ми послание е да не се отказват от изминалия си живот или ако има черни петна в него, да обяснят причините за тяхната поява в живота. Второ, да избягват да се оплакват, да натоварват ближните си със своите проблеми. Трето, да се опитат да поддържат чувството си за хумор и особено - автохумор. Да се постараят по някакъв начин да оползотворят свободното си време, ако го имат. Няма срамна професия и няма срамен труд въобще. Важното е да запазят самочувствието си на личности. Когато ми е много уморена главата, аз започвам да готвя... С възрастта човек не става затворник на своите спомени, ако ги съхранява и поддържа в тяхната красота&rdquo;.<br /> <strong><br /> Поклон пред светлата му памет!</strong><br /> <br />