От утре, 22 май до  6 юли , цели два месеца и половина посетителите на галерията на ул. „Оборище” № 16  могат  да разгледат  40 Бешкови рисунки, непоказвани досега,  които са новото попълнение на галерията. Едновременно да си купят изискан каталог в 80 страници, на български и английски език, съдържащ  всички показани творби, изкуствоведско представяне от Красимир Илиев  и  биографията на художника. 
Цената е достъпна за всеки джоб.



Собственикът на галерията Лаврен Петров, е внук на големия ни художник Цанко Лавренов, който добре се е  познавал с Илия Бешков.

В младите си години Цанко Лавренов се е подписвал Лоранъ и затова галерията е кръстена на псевдонима на дядо му. Галеристът и колекционер Лаврен Петров  е събирал във времето картините  и сега  с истинска радост е  подредил настоящата колекция от творби на Илия Бешков.  С вълнението на голям ценител ни  обяснява как е намерил няколко от тях у хора, които дори не са знаели от кого са рисунките  и били в окаяно състояние.  Купил ги, за да ги покаже  сега в целия им блясък, след намесата на опитни реставратори. Неговата дълбока убеденост е, че постоянно трябва да издирваме  и запазваме  културното ни наследство, оставеното от националните ни гении, защото нямаш ли духовна памет, ти нямаш нито държава, нито бъдеще.

Ето и откъс от изкуствоведската  статия на   Красимир Илиев: „В 40 рисунки мъдрецът Бешков прозира корените на омразата и лъжата в сюжети като: самодоволния Бай Ганю,  невъзможността гълъбът на мира да опази яйцата си, снесени в цилиндъра на дипломацията от крадливата сврака (през 1940 г.), радостта от споделеното ухажване, унижението на жената и самолюбието на мъжа, лишените от правото да имат лица борци и боксьори,  публиката им , жените в домашната и обществената баня, селяните, запокитени в града, вайкащите се и плачещи жени, вдовиците,; унижението на просещия ласки мъж пред властната жена, изветрелите политиканстващи чичковци, умореният, преживял смъртта войник, вдигнал на ръце сина си, старците във влака, покрай които животът е профучал, хлапето, което реве, защото майката е дала попарата му на свинята, съседския скандал на стълбите, обитателите на държавата с характерните угаснали погледи (рисувани около и след 1950 г.), молебен за дъжд и дори един пеликан с увиснала гуша.”







Струва си да разгледате 40- те творби на този български рисувач, който се родее с най-големите световни творци и показва чрез творчеството си, философията, и прозренията си, че няма граници и привилегии в изкуството. Има само талант.