Професор Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършил е история и археология в СУ „Св. Климент Охридски“ и има докторат по история. Автор е на около 20 монографии и на над 200 студии за българското средновековие. Специализирал е палеография в Париж и във Ватикана.
Сътрудник на ДС в направление културно-историческо наследство. Вербуван през 1973 г., псевдонимите му са Кардам, Тервел и Телериг. През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей, какъвто е и днес след кратък флирт с политиката. Преди дни проф. Димитров сензационно съобщи, че в Созопол са открити два гроба на вампири – мъж и жена! Репортер на „ШОУ” се обърна към него за повече подробности по шокиращата тема и находка.

- Проф. Димитров, какви са вашите предположения за това кой би могъл да се крие зад самоличността на вампирите, открити край родния ви град Созопол?
- В интерес на истината биха могли да бъдат много хора. Но има нещо, което много се набива на очи – в два документа в Созопол са описани хора със странната фамилия Кривич. Кривич значи „кривия”, преведено от старобългарски. Единият от рода е отбелязан през 1278 г., той е бил пират. Венеция все още си поддържа книги, наречени тогава „Актове на пиратството“ за техните си венециански кораби. Та, край Созопол един от тях е ограбен от Кривия и хората му.

През 1352 г., с разлика във времето от 60-70 години, друг Кривич, очевидно не пиратът, е отбелязан като кефалия на града. Тогава България и Византия били в съюз срещу Генуа. При вестта, че генуезка флотилия пристига, венецианците изпратили подкрепление за Созопол, но Кривич отказал да ги допусне. Нормално - опасявал се е човекът, че може да вземат града и после да не го върнат на България. Но според документите е бил лошо наказан – станало е голямо земетресение през 1352 г., което срутило част от крепостните стени на града и генуезците превзели Созопол. Взети са много заложници, избит е много народ, така че са имали причини да го мразят хората. Според мен той е погребан в Созопол като вампир - нормално е хората да си кажат –

тоя ни изпи кръвта, да се разправим с него

- Има все пак някаква вероятност вампирът да е и пиратът...?
- Така е. Но когато говорим за пиратство, имайте предвид, че това не е днешното пиратство - в онези години пиратството е било държавно. Извършвало се е с държавни пари, давал се е и лиценз, и България в това число не е правила изключение от другите страни. Между 10 и 30 процента се взимали от пиратите и се отчитали за държавата. Така че е много вероятно да са пропищели и от този Кривич и след смъртта му да са се опасявали, че ще стане вампир-кръвопиец. Жена му също е промушена с желязно острие след смъртта си, вероятно е била същата като него. Хората сигурно са мислили, че съпругата му е стояла зад много от неговите решения. Страхували са се, че тя му е внушавала много от неприятностите, които им е причинявал.

- Този род съществува ли още в Созопол?
- Не, няма ги вече. Подобна фамилия в Созопол няма, то е било прякор – Кривия и оттам – Кривич. Все пак ще поискаме на открития мъжки скелет да бъде направена антропологично изследване.

- Кога за пръв път става ясно, че хората вярват, че в България съществуват вампири?
- На малко хора всъщност е известно, че самият граф Дракула е българин и това не буди никакво съмнение! Легендите за това са много, макар че днешната територия на неговия дворец е в Румъния и затова масово го смятат за румънец. Американската писателка Елена Костова (тя не е от български произход, само е приела фамилията на съпруга си) е написала въз основа на документи, че самият Дракула е българин.

Той е говорил на български и е писал на български

Румънските историци не отричат последния факт - че е пишел на български. Това е бил официалният език в трите румънски княжества - Трансилвания, Влашко и Молдовина чак до XVIII-XIX век. Така че вампирите са си част от нашето историческо достояние. Вярвало се е, че човек вампирясва след смъртта си. Затова имало обичай към нарочените в нощта след погребението им да се отравят от по-смели техни познати и с железен кол да ги продупчват в областта на сърцето. Някакъв символ има в този акт - желязото ще притиска покойника и той няма да може да стане и да тръгне и да тормози живите хора. В България са намерени много такива погребения от археолозите. Общо не съм ги броил, но става дума някъде за към 100 подобни публикации за такива погребения. Най-скорошните са това от Созопол и от близкия град Дебелт.

Току-що говорих с директора на Археологическия музей там Людмил Вагалински. В началото бе съобщено за 11 такива погребения в Дебелт, после се заговори дори за 18, но впоследствие се оказа, че не са били повече от 3-4. По телата на хората, за които се е предполагало, че ще станат вампири, са забити по 11 пирона.

Друг колега се обади от Търново – Мирко Робов. Той съобщи, че в двора на църквата "Свети 40 мъченици" навремето също е разкопал погребение на вампир. В този случай пък са отсечени ръцете и краката на кръвопиеца.

Вампирски погребения са открити в цялата страна

В някои по-изостанали български села през XIX век е отбелязано, че хората се плашат от човек, който е имал някаква власт – църковна или административна. Затова след смъртта му са пристъпвали към такива драстични действия. Обикновено става дума за хора, които приживе са смятани за лоши и се е приемало, че след като умрат, ще вампирясат и ще продължат да тормозят хората, както са ги тормозили и приживе.

- Твърди се, че само мъже могат да вампирясат?
- Наистина вампирясват преобладаващо мъже, защото в древността жените не са имали власт. Колегата от Созопол твърди, че вторият открит скелет принадлежи на жена. Той е бил погребан само на половин метър от първия и в по-плитък гроб. Оказва се, че става дума за мъж и жена. Ние знаем от историята една мъдрост –

„търси жената“

Много от лошите политически решения в древността на кметове, общински съветници, императори, на царе и т.н. са дело на съпругите им. Те така всъщност са упражнявали и властта, в сянка, и това е характерно и за Средновековието – жената решава чрез съпруга си. Зад много български царе всъщност е стояла и жена, която е управлявала.

- Как са открити нарочените за вампири в гробовете – само прободени с колове или и с други наранявания?
- Най-разностранен е класическият метод – с коловете. Едно нещо мен ме тревожи – устойчивостта на това вярване, което продължава хилядолетие и половина. Та започвам и аз да се питам дали нещо реално не е имало, тъй като ако няма нещо реално, подобно вярване би трябвало бързо да изчезне. В България много хора вярват в историите за вампири.

- В коя област на страната се срещат най-много вампирски гробове?
- Навсякъде. И ако в Румъния също са силни тези вярвания все още, то това е защото територията е била част от България. Смята се, че Трансилвания стои в началото на историите за вампиризма, но такива погребения има и в Македония, и в Северна Гърция.

- И все пак в историческата литература има ли описано подробно как покойникът става вампир?
- Да, съществуват такива свидетелства. Според тях след 12 часа мъртвецът възкръсва, тръгва по улиците, пие кръвта на хората. Вече я пие в буквалния смисъл, а преди това приживе е пиел кръвта на хората образно – чрез високи данъци, чрез войни, които обявява, чрез високи мита... Някъде се говори, че в устата на покойника, който ще става вампир, слагали скилидка чесън. Но това не е истина. Под езика на мъртвеца, според езическия обичай, са слагали пара, за да може той да си плати на лодкаря да го прекара през реката Лета до другия бряг. Защото, ако няма пари, ще си остане в средата между живота и смъртта.

Има и свидетелства за таласъми –

те са по-древните от вампирите. Хората ставали още вещери, вещерки... Таласъмите не пиели кръв, само плашели хората. Вещерите и вещерките представлявали хора-магове, които имат свръхестествени способности и в задгробния си живот оставали пак такива.

Може обаче да се обобщи, че всички, прободени с железен кол, са били лица на високи длъжности. Специално двата вампира в Созопол са били ВИП персони, защото са погребани в празното място зад олтара.

Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА