Адриана Будевска е родена на 13 декември 1878 г. в Добрич. Завършва гимназия във Варна и школата на Малый театър в Москва. В 1889 г. дебютира на сцената на “Сълза и смях”, сетне постъпва в Народния театър “Иван Вазов”. Тя е сред създателите на професионалния театър в България. Изиграла е повече от сто роли. През 1937-а заминава за Аржентина. През юни 1948-а се връща в Родината. Умира на 9 декември 1955 г.

Завесите се разтварят. На сцената се появява Далила. Играе се пиесата на Владимир Мусаков. Публиката замира. Адриана Будевска е Далила. От двайсет години е любимка на софийската публика. От двайсет години е абсолютната примадона на Народния театър. Сравняват я с французойката Сара Бернар. С италианката Елеонора Дузе. Била е Офелия, Лейди Макбет, Луиза, Амалия. Била е Рада, Мила, Неда. Костанда е била. Изиграла е всичките трагични роли в репертоара на театъра. Но тази вечер атмосферата е различна.

Какво е изключителното тази вечер?

Костюмът на Далила. Коприненият тюл, обшит с бели и черни перли, с аквамарини. Пъпът на актрисата е гол. Стройното й тяло се очертава под прозрачните гънки на дрехата. Хиляда деветстотин двайсет и първа година е. Макар и европейска столица, София не знае как да възприеме чак такава смелост. Критиката не знае. А публиката скача на крака, аплодира актрисата, покрива сцената с цветя. 


В ролята на Далила

Зад изкусителната хубост на магьосницата Далила никой не съзира мрачните очи на Адриана Будевска

Животът й в последното десетилетие е низ от опустошителни събития.

Съпругът й, актьорът от “Сълза и смях” Христо Ганчев, мобилизиран в Балканската война, е покосен от тиф. Дъщеричката Галя, която се ражда след смъртта на таткото, умира, преди да навърши годинка. Първородният син Гани, студент по химия, е убит в Торино в престрелка с фашизирана младежка група. Малкият син Вили, също възпитан в прогресивен дух, е преследван, заплашван със съд и принуден да емигрира в... Аржентина.

Нещастията в личния живот на актрисата са съпроводени с превратни събития в Родината. Надигат се войнишки бунтове. Ситуацията е революционна и както историята ни разказва, избухва Септемврийското въстание от 1923. Настъпва и фашисткият терор след него. Поетът Гео Милев е изгорен в полицията. Журналистът Йосиф Хербст е арестуван и “изчезва безследно”. На цар Борис III връчват главата на демократично избрания министър-председател Александър Стамболийски...

Директорът на театъра пенсионира Адриана - Законът за защита на държавата навярно го изисква

Тя е на четиридесет и осем, тъкмо е изиграла Нора от Куклен дом на Хенрик Ибсен, единодушното признание е, че се е “изкачила на най-високия връх”. Уволняват я в 1926-а. Лишават зрителите от тяхната кралица на трагедиите и театъра от “най-съвършената интонация”. От единствената актриса, която “на сцената владее безупречно гласа и тялото си”. 

Депресията става все по-дълбока. Адриана се усамотява, постоянно плаче, не вижда път пред себе си. Посъветвана от роднини и приятели, в 1937-а тръгва с кораб от Хамбург за Аржентина
При сина и внуците си, единствените същества, които могат да я утешат. Напуска родните предели Маргарита Готие, която разплакваше цяла България. В багажа си е скътала семена от нашенски латинки и мартеничка.

Художничката Бронка Алшех ми разказваше:

- Ние дойдохме през петдесетте в Буенос Айрес. Старите преселници я помнят. Общителна и отзивчива, включвала се в благотворителни дейности, с радост участвала в българските срещи... Но тъгувала за България.

През 1948-а министър-председателят Георги Димитров, почитател на драматичното изкуство на Адриана Будевска, поръчва да я поканят да се върне, ако иска. Поканата “пренася” през океана Христо Гоневски. Той живее в Буенос Айрес, бил в Белград като делегат на Славянския конгрес. И отскокнал да види социалистическа България. Да чуем как е изпълнил задачата от самия него:
“Телефонирах на Вили и поканих майка му и неговото семейство да хапнем заедно в ресторант “Чиеса” на улица “Ентре Риос”. Казах му, че имам да предам на майка му важни новини от България. 


Коктейлът по случай заминаването от Аржентина на Адриана Будевска

Когато храната беше поднесена и сервитьорът наля в чашите ни “Трапиче виехо”, станах и с подходящ за случая тон предадох на Будевска сърдечните поздрави, които Димитров ми бе поръчал да предам от негово име и от името на народното правителство на България. С радостни сълзи в очите и загубила говор от вълнение, тя стисна силно ръката ми, без да може да каже дума. Минаха така няколко минути, като се поуспокои, Будевска каза:

- За мен няма по-добра награда от тази. От цялото си сърце благодаря за поздравите и поканата на Георги Димитров. Сега разбирам, че новата власт цени заслужилите деца на българския народ!
Христо Гоневски по това време е секретар на Комитета за взаимопомощ, който се ангажира с репатрирането на актрисата. Срещат финансови затруднения (в 1948-а били необходими около 1500 долара), но ги преодоляват и в началото на юни резервират кабина първа класа в югославския пътнически кораб “Партизанка”.

На прощалния коктейл в нейна чест идват сто и петдесет души, членове и привърженици на славянските организации в Буенос Айрес. Там са и българските дружества. Когато корабът бавно се отделя от аржентинския бряг, размахват бели кърпички българите, дошли да изпратят любимата актриса. Друга голяма група българи се завръща със същия кораб на същото място - в Родината.

Седемдесетгодишнината на Адриана Будевска се отбелязва с тържествен юбилей в двореца Врана. Присъства цялото ръководство на държавата. Актрисата получава “Златен орден за изкуство и наука” и “Златен пръстен на изкуството”.

Здравка ДИМИТРОВА
Откъс от книгата 
“Любовно танго с 
Аржентина”, изд. Вивид Райс, октомври 2018