Да пея джаз ме въодушевява. Когато пеех в бар “София” и сладкарница “София”, отвън се трупаха девойки и младежи, които не са успели да влязат и да ме слушат, споделя звездата на джаза Лени Вълкова. Щастливи моменти! Най-щастлива бях с Асен Овчаров, с матинетата ни в зала “България” и всички останали концерти. Това ми донасяше много радост. Пеех, пътувайки към вкъщи, пеех вкъщи. Просто пеех, както винаги съм обичала. Това признание за живота с музика прави пред своята публика първата българска джаз певица, първа солистка на “Джаз Овчаров” Лени Вълкова. В началото на 90-те години Лени Вълкова се установява в Лондон, където продължава певческата си кариера, за да се върне днес при българската си публика. По покана на Столична община 91-годишната Лени ще пее на сцената на зала “България” на Коледа - 25 декември.

Тя дебютира на професионалната сцена на 16-годишна възраст, през 1945 г., след конкурс с над 50 участнички, и от тогава не е спирала да пее. След дълго отсъствие от сцената със своята музика тя зарадва почитателите си в Литературен клуб “Перото”. След десетилетия в музиката Лени Вълкова споделя съвета на Аспарух Лешников, който й поднася букет рози с думите: Лени, ти можеш хубаво да пееш, можеш много да дадеш на публиката. Но 

не се главозамайвай, остани си такава непринудена, каквато си. Така и направих 

Лени Вълкова е първата ни джаз певица, първата постоянна солистка на “Джаз Овчаров” - оркестърът, воден от Асен Овчаров, първи поставил джаза у нас на професионални основи. Лени живее с изкуството още от дете, а на голямата сцена излиза след конкурс, на който печели сърцата на музикантите. Така името й се появява на афишите като солистка на “Джаз Овчаров” заедно с Александър Николов - Сашо Сладура. Гласът й звучи на много сцени в София - и в зала “България“, и във Военния клуб, в ресторант “България”, в баровете “София” и “Астория” и така нататък. За звукозаписната компания “Симонавия”, основана от първия ни летец и световен новатор във въздухоплаването Симеон Петров, тя записва много песни на Йосиф Цанков. Възхитени, и музиканти, и публика провъзгласяват Лени Вълкова за Кралицата на джаза.



Описването на живота с музика около мен трябва да започна с театър “Одеон“. Моят баща ни водеше с майка ми на всички спектакли там. 

А след това отивахме в “Гамбринус”, където свиреше Тодор Каролеев с неговия оркестър. Най-напред - салонна музика, а след това - музика за танци. Бях малка и се държах за ръцете на моите родители и скачах в локвичките, които оставаха, след като измиеха улиците.

Пееха и майка ми, и баща ми. Майка ми знаеше всички шлагери и градски песни и покрай нея ги научих и аз. Пусках силно радиото, което баща ми бе купил, и озвучавах цялата махала с моя глас. Всички ме чуваха, когато пея, връща се в детството си Лени Вълкова.

Като ученичка Елена Вълкова се изявява в школски спектакли и в местното читалище - пее, танцува и участва в постановки и оперети. Поетесата Евгения Марс често я кани в дома си да украси светските приеми със своя глас. 

Трогната от таланта й, Евгения Марс лично й подарява изписани със златни букви стихове

Лени продължава да развива своите умения в изкуството. Прочутият Мильо Басан е категоричен, че тя трябва да следва в Консерваторията.

При Николай Фол учех балет, а при Дора Мамберг - пеене. За Консерваторията ме подготвиха Евгения Марс и нейният син Павел Елмазов. Влязох в класа на проф. Иван Попов. Той ми казваше: “Лени, аз те уча на постановка на гласа, на оперно пеене, а усещам, че разваляш постановката. Вкъщи сигурно пееш нещо друго”. И той познаваше - пеех “Мими от Тринидад”, “Бимбо”, Kalamazoo, Night and Day - какво ли не!

Докато учи оперно пеене и пее джаз хитове вкъщи, Лени Вълкова не загърбва балета и театъра.

Когато бях в Консерваторията, постановчикът Мария Димова избра две от нас да участваме в Народния театър в нейните постановки “Герман”, “Приказка” и “Тракия” и, разбира се, с успех участвахме. 
Лени Вълкова става първата постоянна солистка на водения от Асен Овчаров “Джаз Овчаров”, като печели конкурс. В миг тя грабва сърцата на музикантите.

На конкурса в бар “София” се явихме повече от 50 момичета. Останах последна, защото много се притесних - тичах нагоре-надолу по стълбите от вълнение. Асен Овчаров акомпанираше на всички певици, съответно - и на мен. Покани ме на пианото и запях. Но Бенцион Елиезер в един момент му каза: “Асене, ела при мен, да те сменя на пианото, да чуеш как хубаво пее това момиче”. Овчаров застана наблизо, а оркестърът беше в ложите отсреща. Когато отново запях, наскачаха и ме вдигнаха на ръце. Бенцион Елиезер каза: 

“Това е момичето, което отдавна сме търсили, момичето, което отдавна чакахме! Това е гласът, който отдавна ни трябваше!”

Да се яви на конкурса я убеждава Мици Добрич - една от дъщерите на Лазар Добрич. Уредбата се развали точно когато трябваше да пея. Кованеца (Стефан Кованов - б.а.) излезе пред публиката и каза: “Уважаеми гости, много съжаляваме - аз и нашият оркестър, - че не можете да чуете как хубаво пее това момиче. Но ние ще тушираме оркестъра, за да може тя да изпее без микрофон това, което имаме по програма”. Така запях без микрофон Day and Night.

На сцената вече блести Лени Вълкова, защото музикантите й дават този творчески псевдоним. Те казват: “Елена малко строго звучи. Ще бъде Лени!”. Бях Елена, станах Лени Вълкова.
После, като мине 

по “Царя”, където хайлайфът прави своите разходки, я наричат “Сладката Лени” 

Въпреки славата си Лени остава вярна на изкуството и на публиката. 

И както в музиката си Лени Вълкова споделя любовта, така и публиката, и музикантите са щедри в любовта, с която я даряват. Веднъж колегите й поднасят специална изненада за 17-ия рожден ден. Навръх празника си тя е на сцената и те засвирват песента “17 Candles” (“17 свещи”). Друг път й се налага да изнесе три биса, в които пее Night and Day на английски, на български и отново на английски. В своето непосредствено общуване с публиката Лени Вълкова обича да добавя български думи към английските оригинали. За творчество я вдъхновява със своя професионализъм, талант и огромен ентусиазъм Асен Овчаров.

Той беше нещо страхотно! Работеше неуморно! Много от нощите така ги прекарваше. Кариерата й продължава с триото "Трите Ел", което е в състав Леа Иванова, Лени Вълкова и Лиана Антонова. Заедно на една сцена са и със Сашо Сладура, за когото разказа, че пленявал публиката с цигулката и музикалността си.

Паулина БОЯНОВА
/вестник "Над 55"/