След тежък инсулт ни напусна професор Иван Славов. Той е роден на 14 февруари 1928 г. в Сливен. Виден български философ, публицист, дипломат, доктор на философските науки, народопсихолог. Дълги години е преподавал в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Посланик на Република България в Словакия (1994 - 1998). Автор е на 20 книги в областта на естетиката, социологията, вицологията, социалната психология. Сред трудовете му се открояват книги, посветени на кича, &ldquo;Речник на глупостта&rdquo;, &ldquo;Прекословици&rdquo;, &ldquo;Вицотерапия&rdquo;, &ldquo;Еврейски сатирикон&rdquo;, &ldquo;Смехотерапия&rdquo;, &ldquo;Тоталният кич&rdquo; и др. <br /> <br /> Личният му житейски и философски девиз е: &bdquo;Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра&ldquo;. Една от целите, на които е посветил живота си, е борбата с дилетантството, на което противопоставя интелектуалния снобизъм.<br /> <br /> Професорът не цепи басма никому. В поредица скандални интервюта пред изданията на &quot;Интермедиа&quot; той се изприказва за най-популярните хора в държавата. Заяви, че президентът раздава на кило ордените &ldquo;Стара планина&rdquo; и употреби хулни епитети за държавния глава. Нарече Слави Трифонов простак и остави Дългия да размишлява. Славов си мълча дали е имал проблеми с правосъдието, но нито промени мнението си, нито президентът спря да дава ордени, нито Слави се покри. Забележително е обаче, че ВИП специалистът по въпросите на кича просто престана да се явява пред медиите и публично да изразява мнение по всичките въпроси, които му задават. Но записаните откровения просто си остават.<br /> <br />