В света има много и странни необясними неща. Например как един млад, здрав и напърчен човек, без никакви домашни дертове и финансови проблеми, изведнъж рухва. Безпричинно. Лекарите биха дали едно обяснение – микроинфаркт, инсулт или срив на нервна или психическа основа. Традиционно. Докато родопската Пития Ачелия има странната способност да надниква в другата „страна” на проблема. Тъмната му. Не разрешава да я снимат – в окото на обектива „виждала” окото на дявола, в състояние да отнеме позитивната й енергия, за да помага. Нямала и телефон. „Който има нужда, сам ще ме открие”, категорична е тя. Знак, че не е от широко афишираните по телевизията шарлатанки, които богатеят от телефонните импулси. Затова и репортерът на „ШОУ” се застрахова – нека читателите бъдат така добри да не го търсят за контакти. Нали е казано: „Който търси, той намира”. Само представяме един по-различен свят, за който дори не предполагаме, че съществува.
Ачелия е безспорен спец в развалянето на проклятия и люти клетви. Допреди година-две гледачката на кафе трудно се справяла с този феномен. Хора от къде ли не идвали при нея с надежда, но тя сурово ги отпращала: „Длъжни сте всичко да изживеете. Докрай!” В един миг обаче развива странни способности. Получава дарба свише да прекратява завинаги убийствените въздействия на проклятията. „Докато магията се прави от ходжа за определен срок от време и срещу конкретен обект, проклятието може да стигне до трето, седмо или чак до девето коляно. Всички с твоята кръв да пострадат, дори и невинните. Какво се получава? Една стъпка на криво, а грешките му изкупуват и… правнуците”, теоретически обобщава ясновидката.

 Самата тя е жертва на клетва. Омъжва се без родителска благословия, не навършила пълнолетие. Баща й я проклина да има дъщеря и тя да й сервира същото. Ачелия опитва на свой гръб, че най-силно е бащиното проклятие. „В 90 процента то се сбъдва, защото бащата играе символ на корена. От неговото семе тръгва поколението. Родителската клетва винаги застига чедата. Изречена, тя вече съществува в пространството”, уточнява гадателката.

 Навестява я позамогнал се нашенец в Измир. Уж всичко му било наред, но кахърите му идвали от децата. Ачелия погледнала в чашата с кафе. „Видяла” гроба на човек, името му, датата на смъртта, мястото. От дума на дума кълбото се разплело. Оказало се, че дядото на паралията проклел сина си с думите: „Да не видиш хаир и добро от децата си! Да не се радваш на внуци!” Клетвата застигнала изселника. „Намерихме гроба на прокълнатия, разказва Ачелия. Попитахме духа дали е съгласен с безпокойството, защото ритуалите са вид притеснения. Изрекох на арабски: „Проклятието на камъни и пръст да отиде!” Заколихме шиле до краката на умрелия – в такъв случай трябва да има прясна кръв. Запалих свещи във формата на кръст. Посипах със захар мястото на курбана, а на съседните гробове наредих сладки. Ритуалът напомня на софра за здраве, на християнско раздаване, само че се прави на гробища и всичко остава за мъртвите. Така прекъснах нишката на проклятието върху последния дом на прокълнатия. Човекът от Турция скоро ми се обади, че „положението е овладяно”.



При Ачелия /името й е турският еквивалент на Шекспировата Офелия/ от скоро излизат нови „лекове” за проклятие. То често е насочвано към незаслужил човек и се връща като страшен бумеранг към самия автор. „За това има цяр, дава „рецепта” тя. Отиваш при невинния и си признаваш за сторения грях. Той три пъти чистосърдечно трябва да ти каже, че ти прощава. Измиваш краката му в леген от колената надолу. Отпиваш три глътки. С останалата течност измиваш цялото си тяло без сапун. Това е подобие на мюсюлманското ритуално къпане, наречено „аптез”. Сухо петънце да не остане по снагата. Иначе част от проклятието продължава да действа.”

  Известният любовчия Ахмед-Шилото решава да скъса с ергенлъка си. От толкоз кандидат-булки доскоро нито една обаче не кандисва да мине под венчило с него. Ходжите са категорични – магия! Ахмед бяга при кака си Ачелия. „Видях, че момичето, което е било обезчестено от него, е искало да му пристане, но жребецът й отрязал квитанциите. С триста зора озлочестената Вилдан се задомила на 300 км от Кърджали. Преди това ходжа й зашил химена, та да изглежда девствена /има и такива „специалисти” в Родопите, но това е друга тема – б.а./, но проклела първата си изгора гнездо да не свие. Посъветвах Ахмед да даде калъп домашен сапун на някоя вдовица – тя е символ на самотата. Дни след като тя изразходвала докрай половин килограмовия калъп, махалата се огласи от зурни, тъпани, кларинети. Шилото вдигаше тежка сватба.”

 Ясновидката често използва в практиката си сапуна. „Докато една жена се къпе или пере със сапун, тя промива проклятието. То се разтваря в мръсната вода и освобождава „нарочения”, казва врачката. Тя смята, че е изнамерила универсален „лек” за прокълнати, урочасани, обладани от магии, застигнати от клетви и прочее зли сили. Ритуалната панацея обаче действала само на праведни хора. „Хубава и чиста като сълза булка от Филибето дойде една заран още преди изгрев слънце. Банална история. Мъжът й я зарязал заради по-богата. Свекървата благословила новата изгора, а бившата си снаха и внучето проклела с най-тежки думи.



Животът на бившата съпруга дал на заден ход. Уволнили я от работа, изнесла се на квартира. Скоро дошло и най-лошото – тригодишната й дъщеричка се разболяла. Казах на младата жена да не се стряска, а да изпълни точно указанията ми. Да изреже общо 20 нокти от всеки пръст на ръцете и краката си. Да откъсне 7 косъма от главата си, където е фонтанелата. Да ги завие в нещо лесно разтопимо, примерно салфетка или тоалетна хартия. Преди изгрев слънце всичко това да постави под кора на топола и да си тръгне безмълвно, без да се обръща назад. В очите й прочетох два въпроса. Първият – защо коса и нокти, звучи зловещо? Ами това са последните неща от мъртвото тяло, които се разлагат в гроба. Вторият – защо топола? Легенда гласи, че кръстът, на който е бил разпънат Исус Христос, е бил направен точно от топола.

 Жената изпълни указанията. Наскоро й гостувах. И тя, и дъщеричката й бяха възкръснали като птицата феникс”, разказва за едно от изумителните си преживявания Ачелия”.

 Според нея заклинанията са вид енергийни атаки, които могат да се материализират, да предизвикват събития. Те са съединени думи, които причиняват едно енергийно кълбо, сътворяващо злото. Клетвата е опасно оръжие, чрез което можем жестоко да нараним.

 „Надежда все пак има, успокоява на финала тя. Ако си прокълнат незаслужено, ако си добър, чист и праведен, значи си защитен!”
 А колко останаха чистите и праведни хора в България, един Господ знае. Навярно вече и той не знае. Тогава защо се възмущаваме, че от сутрин до здрач новините бълват с какви ли не жестокости и перверзии человечески?! Може би още като се събудим, трябва да си кажем: „Помисли си добре с какви помисли започваш деня! За да не бъдеш следващата жертва!”
 
Георги АНДОНОВ, Кърджали