Да бъдат умни, начетени, талантливи - не това се е искало от някогашните българки. Не били допускани до управлението на държавата, най-много да се докопат до директорски пост - на училища и пансиони. Относно изкуствата обаче нещата стоят малко по-иначе.
Жени, които рисуват, пишат стихове или романи, издават научни съчинения или свирят на пиано... в това има и блясък, и шик, нали така е и в странство... Появата на Клуба на жените писателки е резултат на това снизходително мъжко отношение към дамите от елита - защо не, нека да се събират и да се наливат с чай, те не са ни конкурентки... 

Клубът е основан на 24 януари 1930 г., утвърден от Министерството на вътрешните работи четири години по-късно. Съгласно устава, членките на клуба са редовни, почтени, дописни и благодетелни. “Редовните” трябвало да бъдат предложени от две редовни членки и одобрени от Общото събрание, но изискванията са удивително високи: да са печатали ОТДЕЛНИ (тоест в книга) оригинални художествени трудове, да са сътрудничили редовно или да са завеждали (!) художествен отдел в списание или вестник поне две години.

“Почетни” членки, по предложение на Секретариата, ставали жени с особени заслуги за развитието на клуба, какви 0 не е пояснено. 

“Благодетелните“ членки трябвало да внесат в касата 5000 лв. или да направят дарение

А “дописната” членка живеела в чужбина, но имала “особен интерес към българската художествена литература”.


Някои членки на Клуба си скубали взаимно косите заради вниманието на Вазов

Клубът съвсем не се задоволява само със сбирки на чай и бисквити, на които дамите четат свои творби или разменят културни новини. Елитните дами канят гостуващи чужди писатели, издават антология, издирват подстъпи към Министерството на просветата, за да им се отпусне субсидия (и им се отпуска!), учредяват литературна награда, търсят материална помощ за командировки - в страната и в чужбина, омайват Христо Чолчев, за да им отдели страница за публикация в своя “Вестник на жената”, настояват да им се отпусне терен за постройка... Ето една информация за клубно събитие: 

“В дома на г-жа Цвета Рашко-Маджарова в края на изтеклия месец бе уредена последната тазгодишна литературна среща на Клуба на българските писателки. Беше поканен интелектуалният столичен дамски елит

Четоха свои произведения: Ел. Багряна, Санда Йовчева и Весела Страшимирова. Германският писател г. Фокс въодушевено рецитира преведени на немски стихотворения от Багряна и Т. Траянов, а артистката от Народния театър г-жа Олга Кирчева с неподражаемо майсторство рецитира български народни песни. Между гостите бяха: г-жа министър Богдан Филова и г-жа министър Йоцова, г-жа проф. Дуда, г-жа проф. Стоянова и много други. При хубава обстановка и задушевна атмосфера писателките и гостите прекараха няколко смислени и приятни часове в салоните на любезната домакиня, г-жа Маджарова, която е видна пианистка и културна личност...”

Има и по-амбициозни мероприятия - с 500 гости, ученички рецитаторки, оркестър, огромна торта във форма на книга, томбола, която включва книги, но и художествена картина на Нейно царско височество княгиня Евдокия... 

Естествено, между жени със самочувствие и дарование не може всичко да е по мед и масло. 

Открито или подмолно припламват ежби и ропот

Но конфликтът между Евгения Марс и Ана Карима, който завършва със съдебен процес, е нещо необичайно и шокиращо и днес дори. Скандалът избухва през 1937 г. Поводът е заядливата публикация на Ана Карима във в. “Дневник”, където уж се критикува Клубът на писателките, а всъщност се напада самата Евгения Марс, която по това време е председателка на клуба. Пет дни по-късно в Софийския окръжен съд е заведено наказателно дело № 227. Три са обвиненията, наречени от тъжителката “клевети, позорни за моята чест и достойнство”. И докато едното си е вярно - писателките се събрали на чаепиене и забавление в деня на погребението на Лидия Шишманова, доскорошен член на клуба (датата била отдавна уговорена и били пръснати пари за помещение и почерпка... ), второто е глупаво (намеква се, че Евгения Марс не може да бъде добра писателка, защото не е успяла да завърши дори гимназия - омъжила се е на 16 г.), то третото е наистина сериозно: 

Ана Карима обвинява Евгения Марс,

че е продала “обсебения от нея сребърен венец” на Иван Вазов, подарен му по повод 25-годишния творчески юбилей. Което си е пак истина, но все пак това е подарък, Марс е можела да прави с него каквото иска. Карима не може да се сдържи да не “ухапе” посестримата си по перо с твърденията, че именно Вазов е написал нейните разкази, а и драмите й, които на всичкото отгоре “прокарал” да се играят в Народния театър. Жалко, грозно, недостойно писание, което завинаги опетнява биографиите и на двете. 


Ана Карима(вляво) и Евгения Марс (вдясно)

Делото се проточва почти година. Ана Карима губи и е осъдена на един месец тъмничен затвор, 250 лв. глоба и съдебни разноски от 644 лв. Благодарение намесата на цар Борис известната писателка и общественичка не лежи в затвора.

Би трябвало това да е финалът на тази история за две жени, всяка от които има своята известност и заслуги в нашия литературен и културен живот, но за съжаление не става така. Няколко месеца след това Ана Карима издава брошурата “Чудесата на Евгения Марс”, където, вече в разширен вариант, повтаря своите нападки и обидни обвинения: че в енциклопедията на братя Данчови г-жа Марс е намалила с две години възрастта си, че е излъгала за образованието си (уж следвала философия във Виена), че всъщност след смъртта на Вазов Евгения Марс е написала само “десетина блудкави разказа”, което означава, че... 


Евдокия Петева-Филова със съпруга си

Днес вече е почти безпредметно да се разчопля тази история, покрай която някои хроникьори изпускат другото, което е също така срамен факт. След девети септември 1944 г. членките на Клуба се събират на извънредно годишно събрание и след като разглеждат “фашисткото минало” на Фани Попова-Мутафова, Евдокия Петева-Филова и Жана Николова-Гълъбова, много бързичко ги изключват от клуба с притворната уговорка: “Ако някоя от тях в бъдеще се поправи и пожелае отново да се върне да членува в Клуба, това ще бъде решено от общо събрание”. Голямата ни романистка Фани Попова-

Мутафова е изправена пред Народния съд и осъдена на 7 г. затвор 

за “користно провеждана прогерманска политика”, 11 от нейните книги попадат в черните списъци и са иззети от библиотеки и книжарници. Евдокия Петева-Филова, учен-етнограф, е съпруга на Богдан Филов. След екзекуцията на съпруга й от Народния съд Евдокия Филова е изселена от София и въдворена първо в едно село в Добруджа, после в Русе, Ловеч, Самоков... Позволено й е да се прибере в София, където в жилището й живеят партийни функционери, едва преди смъртта й. Проф. Жана Николова-Гълъбова е виден учен филолог, есеист и публицист. Уволнена е от Университета в обвинение, че е “проводница на фашистката пропаганда” - само защото е учила в Германия и дълги години в Университета преподава немски език с тълкуване на немски автори - Гьоте, Шилер, Хебел... Отстранена е от академичния живот за няколко десетилетия. Едва през 1999 г. е удостоена с Доктор хонорис кауза на БАН - “За забележителен принос в развитието на хуманитарните и обществените науки в България.” 

Изключените членки на Клуба на жените писателки не се “поправят” повече и никога не получават - ни официално, ни лично и скришно - помощ и съчувствие за слетелите ги беди. 

Петя АЛЕКСАНДРОВА