Обичаната певица Кичка Бодурова се върна в България. И първото си интервю даде за „ШОУ“. Това се случи непосредствено преди грандиозния й концерт в Мадрид, Испания. А тепърва през лятото й предстои голямо турне на родна земя. Ще зарадва почитателите си от всички краища на България, които продължават да я подкрепят и обичат толкова години. Именно заради тях се връща всяка година тук, далеч от семейството и дома си в Лас Вегас. Кичка дава едно от най-личните си интервюта, отголва своята душевност и признава неща, които до този момент не е имала смелост да изрече на глас.
- Отново сте в България и хилядите ваши почитатели очакват с голямо нетърпение тазгодишното ви турне, което стартира скоро. Как се решихте на такова мащабно събитие?
- Надявам се и вярвам че това, което казвате, е факт. Имам хиляди почитатели и се чувствам длъжна с няколко концерта да бъда до тях. Искаше ми се вече да се отдръпна, тъй като за мен е доста трудно всяка година този дълъг път. Но понякога влизам във фейсбук, чета написаното от мои фенове и усещам колко много ме обичат и им липсвам. 

- Неизменна част от концертите ще бъде и Стоянка Мутафова? Каква ще бъде нейната роля и защо се спряхте на нея?
- Имах идея първо да поканя един млад колега от съседна Елада. Миналото лято се срещнахме там и уточнихме подробности. Но  в края на годината чух,   че Стоянка  е направила инфаркт и много ми стана мъчно. Аз много я обичам и уважавам. Започнах кариерата си с нея и Пацо, което  за мен бе голяма чест. Прекланям се пред таланта, всеотдайността й към публиката, силата на духа - обожавам я.  И реших, че ще бъде едно прекрасно лято за нея и за мен да работим заедно. Предложението ми много я зарадва, сигурно защото и тя ме обича. Тя дойде и танцува на последния ми  концерт в НДК... Но за съжаление тя не успя да дойде в Мадрид поради здравословни причини. И аз не искам да рискувам и давам дума на моите фенове за нещо, което може и да не се осъществи. Така че ще трябва да се откажа от тази моя идея, която дойде доста спонтанно - все пак Стоянка кара 96-ата си година. И по-добре да променя плановете, защото здравето е преди всичко. И нека го кажа така - ако се чувства добре - винаги е добре дошла.

- Откога датира познанството ви? Издайте някоя любопитна случка, която ви е сполетяла? 
- Бях 20-годишна, когато започнах да имам участия с нея и Парцалев. Напоследък се сеща и ми казва, че съм я спуквала на табла тогава. Тя е известна и с това, че все се спъва и пада (смее се). Казва, че навремето майка й не почерпила за прощъпалника й - като започнала да върви, и затова все се спъвала. Разбира се, това в кръга на шегата.

Преди 3 години отидох да я видя на нейната вила. Гледам я,  слиза по едни стълби без перило. Викам
Абе, ще се пребиеш, бе - как може да няма парапет, да се придържаш. След няколко дни отидохме с момчето, което ми помага за поддръжката на дома, и той й направи парапет.  Тя взе, че разказа тази случка на концерта ми пред цялата публика, но по неин си начин и то стана от сериозно такъв майтап. Преди това слязох от сцената и отидох при нея  да я прегърна  и ми вика на ухото: “Разплака ма, ма!”. Много се разстроила с песента “Не искам да знаеш”. Ние не сме се виждали често в годините, но имаме много силна, взаимна обич и уважение.


Отказва се от идеята Стоянка Мутафова да я придружава на турнето предвид здравословното й състояние 

- Не се ли изморявате от непрекъснатото гастролиране между България и Америка? Бихте ли се върнали за постоянно тук? 
- По-скоро живот на 2 континента, не гастроли. Мисля, че реших проблема - половин година тук, половин там. Никой не може да се сърди. И така на никого да не омръзвам. Но определено мисля да успокоя топката. Уморих се много от този път. Много, много е дълъг. Но се сещам, че тук ме чакат фенове, които ме обрисуват с такива прекрасни имена и епитети, които не бих посмяла да повторя, защото не знам дали ги заслужавам. Имам фен клуб и фенове, които бих казала, че ще тъжат много, ако ги забравя. И затова се чувствам длъжна да се връщам. Отидете на страницата на фейсбук „Национален фен клуб Кичка Бодурова” да разберете защо пътувам този дълъг път.

- Вярно ли искате да си сменяте името на Кей Би?
- Кой ви каза това?! Аз не съм искала никога да си сменям името. Просто така се обръща към мен мъжът ми, както и други хора от Америка. Това са инициалите на моето име, както се произнасят буквите на английски. Но ако и други се обръщат така към мен, няма да се сърдя, дори няма да ми направи впечатление и ще ми е приятно, защото съм свикнала. Даже само с Кей съм свикнала и е по- кратко. В Щатите това е прието и към много хора се обръщат само с инициалите им. Аз не промених името си, когато толкова беше одумвано, та сега ли. Уважавам избора на моите родители, които загубих много рано, и затова не съм мислила никога за артистично име. Не е важно какво е името - важно е какво оставяш след него. 

- Изглеждате доста променена външно, не само цветът на косата, но и доста подмладена и вталена?... Какви грижи полагате за външния си вид? Имате ли някакви пластични интервенции, ботокс и т.н.? 
- Всеки човек трябва да уважава себе преди всичко. И аз се старая да го правя. Направих една диета и после се лиших от любимата ми нутела завинаги. Аз изядох моите сладкиши. Останалите, които съществуват, са чужди, не са за мен. След една определена възраст храната създава само болести.
Тя трябва да се ползва само за да не си гладен, а не да се наяждаш до спукване. Това се отнася до хората, които искат да изглеждат добре. Сега се храня по няколко пъти на ден, но по много малко и почти никога след 7 часа. Доколкото за лицето ми - правила съм процедури с лазер. Това е. Нямам нито пълнежи, нито кърпежи. Ботоксът е приятел на жените и помага, но в много умерено количество, за да не станем с каменно лице.

- Продадохте ли красивия палат в София или се отказахте от тази идея?
- Имах няколко предложения, но като че ли не ми се дава много. Не мога да се реша. Много я обичам, но една къща иска да се поддържа, да живееш в нея. И съм си казала: „Ако се разделя с нея, ми се иска да я дам на хора, които я заслужават”. 

- Оставали ли сте някога без пари, да свързвате едвам-едвам двата края и как се излиза от такава дупка?
- За моя голяма радост - никога. Но знаете ли, аз винаги съм се старала да седя по средата на моето килимче. Т.е. никога не съм си позволявала да харча повече от това, с което ще се чувствам удобно. Никога през живота си не съм имала заеми. Но винаги съм живяла в страх. Страх от това да не се наложи да прося, да поискам помощ от приятел. Страх от спомените от детството. Отварям душата си на тази тема за първи път. Аз съм израсла в бедно семейство с болен баща. Спомням си татко когато се разболя и трябваше да го пратят в София за операция на сърцето мама и аз трябваше да ходим също. Даваха ни помощи, за да живеем - брат ми беше едва на 1 годинка. Няма да продължавам... Цял живот това остана в мен - страхът от немотия. Затова работех, влагах в имоти, правех всичко, за да може моето дете никога да не почувства това, което аз съм преживяла в детството. Никога не съм била гладна, но сме се съобразявали с много неща. После като останах сама, се уплаших много. Аз съм много горд човек и никога няма да поискам. Страх и паника ме обзе тогава. Но истината е, че после Бог ми е помагал и е бил заедно с мен. Силно вярвам, че когато имаш 2 гроша в повече, трябва да не забравяш ближните си, трябва да даваш, за да получаваш. Детството оставя голям отпечатък в човешкия характер и душа. И въпреки това, че отдавна съм добре финансово и мога спокойно да имам каквото си пожелая, винаги се съобразявам и си казвам: „По-добре да помогна на някого, отколкото да харча безсмислено”.


Симеон Сакскобургготски и посланикът Иван Кондов уважиха изявата й в Мадрид през изминалата седмица

- А емоционално кога сте били в безизходица? 
- Всеки е преживял подобни моменти. Ужасно е. В такъв случай най-доброто е да оставиш времето да намести пластовете. И да мислиш, че каквото и да стане, ще бъде в твоя полза. Често така се измъчваме за нещо нежелано, което се случва. И след време виждаме, че всъщност е било за наше добро. 

- Да очакват ли нови песни вашите фенове?
- Току-що записах 3 нови песни, които са прекрасни - на Димитър Гетов и Димитър Керелезов. Доста различни от това, което публиката е свикнала да слуша от мен. Имам и една песен, която е в типичния за мен стил. Чакам с нетърпение да ги смесим и да ги пуснем, за да се чуят преди началото на турнето.

- Какво не знаят още хората за Кичка Бодурова?
- Може би не знаят, че не мога да карам колело (смее се). Не мога да пазя равновесие. Също така не мога да ям едно от най-полезните неща - авокадо. Старая да бъда справедлив боец в живота и винаги ще поздравя истинския победител, ако това не съм аз. 

- Бихте ли участвали в риалити формат, но като жури? Как гледате на този тип предавания?
- С удоволствие, стига да ме поканят. Може би не съм получила такова предложение досега, защото си тръгвам след октомври, а обикновено тогава започват риалитата. Но ако получа предложение, мога да аранжирам времето си. Бих се радвала и мисля, че бих била полезна.

- Навремето участвахте в “Музикална академия”, в който ви видяхме да пеете на английски. И ваша млада колежка ви каза, че имате лош акцент...
- Аз не съм учила английски от малка, говоря няколко други езика и е нормално да имам акцент. Не го приемам като обида. Завършила съм езикова гимназия с руски и немски, бях приета немска филология в софийския университет, после се научих да пиша и говоря гръцки. Отидох в Америка 35-годишна, завърших 2 семестъра английски в колежа в Лос Анджелис. Мисля, че моята банкова сметка не ми се сърди, че имам акцент, и се разбираме много добре всъщност.

- Плашат ли ви самотата и годините?
- Самотата?! Аз обичам да съм сама и имам нужда от това. Но не съм самотна никога. Дори не ми стига времето, когато съм сама. За годините - това е нещо, от което не можеш да избягаш, освен ако напуснеш този свят. Трябва да приемаме всеки стадий на живота и да му се радваме. И да не се предаваме докрай. На по-младите, които понякога с пренебрежение гледат на по-старото поколение, бих казала да не забравят, че един ден и те ще бъдат там. Няма нищо по-хубаво да приемаш живота такъв, какъвто е, и да се стараеш да живееш красиво.


Има голяма маса почитатели, които не я изоставят за нищо на света

- Вярваща ли сте? Наскоро се отказахте от покупка на нова къща и загубихте $ 10 000 заради параклис в сегашния ви дом зад Океана?
- Откъде знаете това?! Ах, вие... Аз мисля, че всеки има една вяра в себе си, една своя философия. Израснах с поколение без вяра в религия, забранена беше. Но всички ние си я носим в себе си и никой не може да ни я отнеме. Колкото за новата къща, в един момент се сетих, че няма къде да си направя параклисчето, което си имам и което ми е толкова свидно. Взех да умувам със Зарпас. Излезе ми херпес от притеснение какво да правя. Накрая решихме, че се отказваме, защото той всъщност не искаше никак да се мести. 
В България гледам всички религиозни празници се празнуват, именни дни и много други безизвестни за мен. Гърците празнуват наистина именните си дни, но те почти не празнуват рождените си. Всеки месец има по нещо, пък после дълги уикенди, въобще... бат Бойко май трябва да стегне положението.   И после нямало пари. Ами то сигурно 3-4 месеца в годината се събират празници за България. Това пак в кръга на шегата го казвам. 

- Как релаксирате в свободното си време? 
- Шопинг терапия, бейби (смее се). Обичам да чета много онлайн. И много обичам да пътувам. Движението въобще е смисълът на моя живот. 

Интервю на Красимир Красимиров 

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!