Проф. Младен Григоров е един от най-известните кардиолози в България. Той е трето поколение лекар, придобил и още две специалности – физиотерапия и вътрешни болести. Като директор на Правителствена болница в периода 1988-1992 г. има досег с много български политици преди и след промените. Освен това се интересува и от история. След правителствена болница той е заместник-началник на ВМА, а после оглавява няколко частни болници. В интервю за “Преса” той разказва са срещите си български политици от миналото и настоящето, сред които е и Бойко Борисов. Проф. Григоров е бил научен ръководител на дипломната му работа.
С Борисов се познават още от преди 1989 година. &ldquo;Той беше много умно, спретнато и точно момче, което проявяваше любопитство към науката. Запознахме се случайно. Работех по научно проучване за адаптацията на сърцето при екстремални условия, което се провеждаше на три етапа. Последният етап беше при пожарникарите в София&rdquo;, спомня си кардиологът. &ldquo;Старши лейтенант Борисов взе участие. И изследването след това беше част от дипломната му работа, която стана много хубава. Аз му бях научен ръководител, двамата заедно имахме и научни публикации, а една от тях публикуваха в италианско списание. На дисертацията му после научен ръководител му стана един мой приятел психолог&rdquo;, добавя той.<br /> <br /> Борисов научил сина на професора на карате. Според Григоров, когато обкръжението на един политик не е особено читаво, не влияе добре. Това важи и по отношение на Борисов. &ldquo;Виждам, че се старае и доста прави&rdquo;, каза за премиера той. <br /> <br /> Кардиологът се е срещал и с Тодор Живков, когато оглавил Правителствена болница. Той искал да я реформира и това нямало как да стане без съгласието на Тато. Той приел всички условия на новия директор на болницата, сред които било да се даде достъп и на обикновените граждани до нея. Успял и да обедини Правителствена с ВМА. Тъй като в Политбюро имало разногласия, Живков обяснил на Григоров: &ldquo;За да спечелим, ще трябва да командировам противниците в провинцията по разни задачи&rdquo;.<br /> <br /> Григоров разказва и за други свои срещи с Тодор Живков. &ldquo;По времето на Горбачов той усещаше, че го недолюбват в Москва. Руснаците тъкмо го бяха поканили на среща през юни 1989, но той имаше проблеми със средното ухо &ndash; това е органът на равновесието. Тогава заедно с личния му лекар д-р Герасимов едва успяхме да го закрепим, за да отиде. Може да се каже, че се справихме със задачата&rdquo;, споделя професорът. <br /> <br /> Андрей Луканов също му е бил пациент. &ldquo;Премиерът тогава направи инфаркт, точно когато от СДС се качиха на мавзолея. Сбиването между полицията и тях беше на косъм да се случи. Ние веднага предложихме хоспитализация на Луканов, но той отказа категорично. Думите му бяха: &ldquo;Имам си съображения, ще остана вкъщи. Направете така, че да не загина&rdquo;. Лекувахме го вкъщи, но бяхме изключително притеснени дали няма да умре &ndash; това беше инфаркт! Луканов дори ни заяви, че за 3-4 дни трябва да е на крака, защото се налага да лети за Париж за подписването на много важен финансов договор. Стабилизирахме го и премиерът отлетя за Париж&rdquo;, спомня си Григоров. <br /> <br /> След ареста на Луканов и престоя му на &ldquo;Развигор&rdquo; нарочно е отричано, че той е прекарал инфаркт, за да не получи облекчен режим. Нарочно скрили доказателствата за болестта му, а един кардиолог започнал да говори, че кардиограмата му давала отклонения, защото Луканов се бил обърнал наляво. &ldquo;Прословутата кардиограма се намери и след куп разправии освободиха Луканов&rdquo;, добавя докторът. <br /> <br /> Той си спомня и за смутното време около 1990 година, когато лекарите започнали да се делят на сини и червени. Тогава той бил категоричен, че ще лекува всеки, който има нужда, независимо дали е &ldquo;син&rdquo; или &ldquo;червен&rdquo;. Григоров е възмутен от начина, по който размотавалия бившия кмет на София и бивш шеф на Окръжния комитет на БКП в Пловдив Иван Панев, само защото бил комунист. А човекът страдал от доста заболявания. <br /> <br /> Друг известен политик, пациент на Григоров, е бил бившият премиер Любен Беров. &ldquo;Г-н Беров беше в тежка сърдечна криза, в прединфарктно състояние и се нуждаеше от незабавна операция. Той получаваше кризите при всяко мърдане в леглото. Имаше рискове за него и избра да бъде опериран в България. Чирков го нямаше и аз се обадих по телефона на един мой приятел &ndash; българина проф. Морис Леви в Израел. /.../ Д-р Леви веднага се съгласи да дойде &ndash; помоли само да осигуря превоз. Доведох го с военен самолет от Израел и операцията започна веднага. Тя мина успешно, болният се възстанови и вече към 19-20 ден проф. Беров подписваше документи&rdquo;, спомня си кардиологът. <br /> <br /> &ldquo;На Любен Беров и семейството му беше внушено, че сме направили политическа операция, за да го изкараме от властта. /.../ Не искам да си спомням каква помия се изля върху нас. Внушението върху него бе толкова голямо, че след това научих от личния му лекар, че той е ходил на проверка в Германия след 6-7 месеца, за да му отговорят дали наистина е опериран и дали е правилна операцията. Държа да подчертая, че не се сърдя на проф. Беров за това, той е пациент. Но всичко това му беше внушено от някои служби и политици &ndash; може би искаха да го свалят от власт. Проф. Беров живя още 15-16 години след това, но никога не се осмели да попита защо бе направено. <br /> <br /> Кардиологът, който е запален и по историята, смята: &ldquo;Няма ги днес строителите на демократична България. Сега няма нито един строител на нацията ни&rdquo;.<br /> &nbsp;