Само 2 месеца след скандалното решение на трите съдии от Спецсъда Даниела Росенова, Даниела Врачева и Петя Колева да оправдаят Йоско Костинбродския, в държавата се отприщи вълна от брутални престъпления.
Преди странната благосклонност на магистратите към наричания "Капитан на националния отбор по убийства" , БЛИЦ предвиди, че сигурността в България е поставена под заплаха от бандите.

Последваха няколко жестоки убийства и отвличането на Адриан Златков, 25-годишният син на собственика на "Софавто" Тони Златков.

Именно мръсният бизнес с похищенията е една от запазените марки на Йоско Костинбродския, наред с разстрелите.

Това не попречи на Росенова, Врачева и Колева да махнат великодушно с ръка и да отменят присъдата от 17 години затвор, която председателят на Спецсъда Георги Ушев бе постановил за Йоско и компания.

Изпечени бандити като него едва ли биха могли да загърбят кървавите зулуми и да се пренасочат към някоя човешка професия.

На тях им трябват пари. Много пари. И за да ги спечелят са готови на всичко, включително и да пленят и убият невинни деца. Така както направиха с единствения син на Венци Стефанов.

А когато усетят заплаха, хищническият им инстинкт им подсказва само едно. Свидетелите трябва да приключат с контролен изстрел, а след това да потънат в черната земя.

Именно това се случи с двама от свидетелите, които се осмелиха да дадат показания срещу Йоско Костинбродския.

Единият от свидетелите Красимир Георгиев-Шмид бе направен на решето с 6 куршума в гърба.

Другият - Хрисим Хрисимов, бе покосен часове преди да застане на свидетелската скамейка.

Сега същото е на път да се случи и със свидетелите срещу мутрокмета на Галиче Ценко Чоков. Главорезът бе пуснат по живо, по здраво от спецсъдията Росенова. И бе върнат зад решетките след многобройните разкрития на БЛИЦ.

Свидетелите по делото срещу него обаче всекидневно биват пребивани с метални тръби, а къщите им запалвани. 

В момента някои от тях обявиха, че ще разпродадат имуществото си на безценица и ще напуснат с. Галиче, защото им се живее.

Липсата на бързи и ефективни присъди ни най-малко не секва спокойствието на съдии като Росенова, която напираше и към председателското място на правораздавателната система. Нищо, че обезсмисли денонощната полицейско-прокурорска работа по разкриването на десетки престъпления.

Остава ни да се надяваме, че държавата ще намери ефективен способ да контролира пускането на свобода на доказани убийци и похитители.

В противен случай не бива да се учудваме, че новинарските емисии заприличаха на криминални доклади, а хората треперят от страх да не се превърнат в храна за лешоядите.

Ивайло КРАЧУНОВ