Бизнесменът Ивайло Зартов си спечели прозвището “затворник №1 на България”, след като в края на март т.г. отряза без упойка кутрето на лявата си ръка, докато бе под домашен арест в София.
Въпреки явните нарушения по неговото дело съдът постанови 9 години престой зад решетките. В момента Зартов е в Софийския затвор, където е библиотекар, и където преди 2 месеца се ожени за приятелката си Катя Донкова.

Единствено пред “ШОУ” бившият съсобственик на компанията “Инглиш вилидж” се съгласи да направи своята първа изповед “от килията”.


- Ивайло, чувстваш ли някаква промяна в отношението към теб - в смисъл на по-голям солидаризъм? Изобщо какво мислиш за солидаризма - има ли почва у нас, тъй като след прословутия "колективизъм" българите съвсем се атомизираха. Но без солидаризъм се стига до разпад и на обществото, и на отделните “атоми”...
- България е най-корумпираната и най-мизерстващата държава именно защото не разбрахме какво означава солидарност. Зле сме, защото не осъзнавахме, че няма чужда болка и несправедливост. Няма нещастие, което да не засегне и нас самите утре, нищо че днес то се е случило на съседа, колегата, съгражданина, сънародника. ДОПГ /Държавната Организирана Престъпна Група/ всячески се старае да разбива, да разделя жертвите си – българските данъкоплатци. Така лесно се справят поединично с всеки, дръзнал да се бори, да се опълчи, да не мълчи.

Но от известно време забелязвам пробуждане. 2011-а, 2012-а, 2013-а, с всяка следваща година се увеличава броят на прогледналите. На знаещите кои са истинските виновници за геноцида. Солидарността вече има и български пример – случаят с Гергана Червенкова го доказа. Обикновени, непознати един за друг българи се обединиха и защитиха Гергана от системата. Към тях се присъединиха като по чудо и медиите. Дори се събудиха и българските интелектуалци. Артисти, музиканти… спомниха си, че и те са част от този същия народ. И те защитиха Гергана с имената си. Ето, това е мъничък урок по солидарност. Слава на Бога, че се случи. Но все още сме далеч от полския пример и тяхното движение „Солидарност”, което помете изгнилата система в Полша преди десетилетия.

Така или иначе, вървим напред. Все повече и повече стават смелите, прогледнали българи. Дори и в моя казус се вижда. Преди да ме поръчат – руският почетен консул в Бургас, обявеният чрез съдебно решение за блудник Тонко Фотев и експолковникът от КГБ, ексдепутат и вечна мутра Генадий Гудков. Преди руският посланик да смачка българския главен прокурор Борис Велчев и той да нареди да ме осъдят за присвояване и безстопанственост, без да правят ревизия на фирмата, на която бях управител.

Преди да се струпат облаците около мен, имах стотици, хиляди приятели в цяла България. Поне за такива се представяха. След като ме пуснаха в държавната месомелачка и корумпираните особи в тоги започнаха да се гаврят с мен, преброих 4-5 приятели. И тук идва добрата новина. След „прочистването” на приятелския списък започнах да пиша. И сега, след 2-3 години, отново имам стотици, хиляди приятели. Тези хора са с мен само заради това, че харесват написаното от мен. Те са солидарни с моето писмено слово. И това е страхотно усещане. Щастлив съм, виждам, че всички тези хора разбират – това, което се случва с мен, може да се случи и на тях.

Всеки може да бъде поръчан

Наемниците в тоги са излетели в космоса заради безнаказаността си. Поръчителите – олигарси, феодали и надуваемите кукли-политици, са недосегаеми. Никой няма да се самоарестува и самоосъди. И все повече хора го осъзнават. Разбират, че няма да дочакаме обещаваните справедливост и възмездие. Именно защото ги чакаме, вместо да се самозащитаваме. Сами да си извоюваме справедливост, законност, възмездие, правосъдие. И начинът е да бъдем солидарни. Да усещаме всяка болка като своя. Да защитаваме себе си, чрез защитата на всеки един български гражданин. Днес нападат Иван, утре – Драган, а вдругиден ще е този, който си е позволил глупостта да си помисли, че него не го засяга нищо.

- В дипломатическите /и не само/ среди повече от месец се коментира, че Тонко Фотев вече няма да е почетен консул на Русия у нас. Това радва ли те, или реваншизмът е напълно чужд на природата ти? 
- Реваншизмът, отмъщението, възмездието изобщо не са ми чужди. Напротив – ще танцувам танца на радостта. Но не вярвам някой да пипне господаря на Югоизточна България. А това, че се коментира, не е нищо ново. От години само се коментира, но нищо не се прави. Нито руската държава, нито българската - никой не смее да го пипне. Руските посланици и генерални консули се правят на слепи и глухи. За него ходатайства огромна армия от български и руски бизнесмени, политици, магистрати, журналисти... Има решение на СГС, което не подлежи на обжалване. В него Тонко Фотев е доказан блудник, действително е извършил блудствени действия спрямо една от доведените ми дъщери и е отправил закани, че ще унищожи семейството ни и ще ни изсели от Бургас.

Фотев се е обзавел с огромни чадъри над главата си. Прокуратурата го пази. Бившият кмет на Бургас и настоящият са зависими от него. Йоан и Митко са само послушни изпълнители на волята на блудника. Той ги държи с компромати. Така, както държи и шефове на полиция, съд, прокуратура, следствие, медии, бизнесмени, мутри... Всъщност Фотев е местният феодал. Дори Митко Събев и подобни величия му съдействат на драго сърце. Силата на Фотев не е само регионална. За него няма никакво значение коя партия е на власт. Първо, защото всички партии са всъщност от един отбор и второ, защото той се е погрижил през годините да се обзаведе със свои слуги и авери на всички нива. Димитър Иванов, последният зам.-шеф на VI отдел на ДС, не би допуснал да падне и косъм от плешивата глава на блудника. Оттук е лесно обяснимо какво прави и Татяна Дончева в отбора на Фотев. Няма министерство или държавна агенция, комисия или друго звено, в които Тонко Фотев да няма свои верни кучета. Лично ми го е демонстрирал. Дори се хвалеше с мощта си и ми правеше показни изпълнения. Блудникът се пази. Той е част от ДОПГ /Държавна Организирана Престъпна Група/. Могат да го махнат само ако стане прекалено неудобен или ако настъпи по мазола някой свой колега от групата.

- Александър Томов - Лупи обяви наскоро, че ще създава нова партия, за да помага на българите в кризисната политическа ситуация. Благородно, НО - как да вярваме на човек и политик, който не е плащал осигуровки и заплати на своите служители?! Вие навремето дори сте подали по този повод сигнал до НАП. Разкажете по-подробно за нарушенията на Лупи и успяха ли данъчните “да го вкарат в правия път”?
- Лупи – създател?! Абсурд! Но да карам поред. Бях зам.-председател на ПП „Движение за социален хуманизъм”, коалиционен „партньор” на БСП. Разбрах, че Станишев и червените шамани няма да допуснат друга партия в лявото пространство. Не че БСП е лява, но са се настанили и са твърдо решени да останат еднолични собственици на левите гласове. За целта те сами са си създали 12-13 партии, с които уж се коалират. Контролът го държат чрез председателите. Те са кучетата-пазачи, които бдят собствените им формации да не се разрастват. Да не би някоя от тях да се превърне в конкурент на БСП. Създавах по 4 нови структури всеки месец. И когато обхванахме половин България, верният на Станишев Александър Радославов пусна гилотината. Просто спря да регистрира новите структури.

ДСХ се водеше като социалдемократическа партия. Затова се огледах за друга формация, която обаче да не е под шапката на БСП. Партия „Българска Социалдемокрация” беше такава. Вече ми беше станало ясно, че политически партии в България няма. Всички обслужват интересите на сплотената шайка от олигарси, местни феодали, назначени за политици кукли на конци и корумпирани магистрати. Но към онзи момент все още си мислех, че за да се справим с корупцията, трябва да използваме инструменти като партии, избори, демокрация...

За Александър Томов - Лупи бях чел по вестниците, че е мошеник и лъжец. Обвиняваха го за съсипването на ЦСКА и “Кремиковци”. За мен пък имаше само суперлативи – колко съм бил помагал на хората, какви добри дела съм извършил… Канеха ме от всевъзможни организации да присъединявам съм тях, дори чичковци от БСП открито се чудеха как така, като чукнели в Гугъл, за мен излизали само хубави неща. Не било нормално.

Та, както ме канеха отвсякъде, така и Лупи ме беше канил 2-3 пъти за заместник-председател на БСД /Българска Социалдемокрация/. Ясно ми беше, че той има търкания със Станишев покрай ЦСКА и “Кремиковци”. Когато се реших да заема този пост, казах на Лупи следното: „Не те познавам, от медиите виждам, че си нарочен. Дали е истина, или не – не знам.

Но ако ме излъжеш един път, няма да има втори

Просто не ме лъжи! Разбрахме ли се?” Той каза: “ ОК”, и това беше.

Издържа около половин година, без да ме лъже. Забелязах някои много интересни неща за Лупи. Пусни го в зала с 50-60 човека, които са настроени против него, след 20 минути омайване и сладки приказки същите тези хора ще са на негова страна и даже ще го харесват. Правил го е няколко пъти пред мен в различни градове. Беше ми изключително любопитно. С „честните” си сини очи ги хипнотизираше. Това му го отчитам като плюс.

В общочовешки план мога да бъда сигурен, че Лупи е лъжец. Дребен мошеник, щипе от заплатите на служителите в централата на партията. Примерно – има да плаща 500 лв., дава 450 с думите: “Абе, ще ти ги дам другия път”. И така – всеки път. За конгрес на партията привиква хора от провинцията. Местните координатори плащат автобусните разходи след хиляди клетви и обещания на Лупи, че като дойдат в София, ще им върне парите. Те идват и той се прави на разсеян. Не е за вярване, че все се намираха нови балъци да му се вържат. Има и още много други „дреболии”, показващи некрасивата физиономия на Томов в междуличностните взаимоотношения.

Върхът беше, когато се оказа, че от половин година не е плащал здравните осигуровки на служителите в централата на партията. Всъщност... не беше плащал никакви осигуровки! Разбрах го, след като те самите служители ми се оплакаха. При това тези хора са работили с него години. Аз ги познавах съвсем отскоро. Отидох при Лупи и го попитах: “Вярно ли е, защо така?” И ако има финансови проблеми, просто да си каже честно, за да направим план кое, какво, кога ще бъде плащано. Той ми каза с усмивка, че нямало никакви проблеми, че щял да ги плати за ден-два.

Мина седмица и нищо. Пак отидох при него и пак насаме, да не го излагам уж. Повтори се сценката. Отпрати ме с усмивка и с обещания, че след ден-два всичко ще е наред. Не беше наред. Трети път отидох при него и го предупредих, че ще поставя въпроса на оперативката. На следващия ден наистина го поставих пред 6-7 човека, които присъствахме на сутрешните спявки. Той отново замаза положението. Предупредих го, че ще повдигна въпроса на изпълнително бюро. Обясних на присъстващите и пред него, че няма как да градиш отбор, да привличаш хора около себе си, ако лъжеш тези, които са най-близо до теб. Предупредих го, че ще извикам НАП, НОИ и Инспекцията по труда да го заставят да бъде коректен. Лупи се направи на мъж, разфуча се, че аз няма да посмея да викна никого. Изведнъж мазното му, усмихнато лице придоби гневно изражение. Казах му, че прави грешка.

На следващия ден от моята електронна поща изпратих официална покана до НАП, НОИ, Инспекцията по труда да дойдат да направят проверка на партията. Написах си имената и длъжността, дадох и телефона си за връзка. Седнах пред НДК да гледам мачове с приятели, това беше през 2010 г. И... телефонът ми „полудя”. Звъняха ми от институциите и не вярваха. Питаха: Ама това наистина ли сте вие?! Това да не е някаква шега?” Звъняха ми от медиите, чудеха се какъв е тоя пиар. Общо взето, никой не вярваше. Така или иначе ги убедих, че съм сериозен и ще ги чакам в 10 сутринта на следващия ден в централата на партията. Да дойдат и да извършат проверка. Нали това им е работата. Дойдоха, от НАП, НОИ и Инспекцията по труда. Аз ги посрещнах. Служителите в централата бяха втрещени, сякаш си бях отрязал пръста пред очите им. Така изглеждаха. И Лупи беше там. И без да преувеличавам, без да си измислям, за първи път през живота си видях човек с пяна на устата. Дотогава бях само чувал този израз – “да ти излезе пяна” от яд. Е, сега го видях с очите си.

Провериха го. Изкараха му още нередности. Съставиха му актове и го принудиха да си плати. И Лупи плати осигуровките на служителите си, а и не само това.

Ето защо Томов никога не може да направи партия. Още по-малко с цел да помага на другите хора. Той е свикнал само да взима, да получава. Разгони всички около себе си. Има си две студентчета - Хари и Митко Митев. Те са свестни, но той ги бута насам-натам. И ако случайно някой клъвне, Лупи ще дръпне въдицата. Така е и с поредното му начинание, гордо наречено „Българска пролет”.

- Какво са за теб протестите – инсценировка, за каквато се опитват да ги изкарат някои “групи по интереси” и техните медийни клакьори, или спонтанно, но закономерно надигане на обществото? Дали те нямат за цел, между всичко останало, да сменят, да изтеглят ешелона от кадри на ДС във властта и да ги заменят с нови лица, необвързани със спецслужбите? И ако първата обвързаност е с основен аналог в Путинова Русия, то чрез протестите ще се стигне ли според вас до очистване, до подмяна? Все пак сме страна от ЕС.
- България е разделена на две. От едната страна са олигарсите, местните феодали, корумпираните политици и магистрати. Те контролират контрабандните канали, наркотрафика, търговията с плът...

Всеки лев на българските данъкоплатци влиза в джобовете им

Схемите са отработени. ДДС измами, нагласени обществени поръчки, комисиони, монополи… Всеки протест срещу паразитите е прекрасен, нужен, правилен, оправдан. Справедливост и възмездие – от това ги е страх.

От другата страна на барикадата са прогонените от родината 2 млн. българи и 7-те млн., които все още са тук. Мизерията, липсата на перспектива, жертвите на корупцията са от другата страна. С удоволствие слушам от улиците и площадите следните призиви: „Да не се допуска до властта нито един, който вече е участвал в грабежа!”. Протестите са спонтанни и предизвикани едновременно. Спонтанни, защото хората сами са решили, че повече не искат да бъдат роби. И са предизвикани от неописуемата наглост на олигарсите.

Разбира се, към истинските протести има, и винаги ще има опити на най-различни „тарикати” да се присъединят. Да се облагодетелстват по някакъв начин. Да ги отклонят и насочат в посока, изгодна на тях и господарите им. Или да ги омаскарят, разбият и потушат. Например забелязвам как БСП е вкарала сред протестиращите свои хора. Спас Колев е един от артистите, които редовно се показват на разни кръгли, правоъгълни, триъгълни и не знам какви си още маси за преговори. БСП преговаря с БСП?!

Към надигналите се български граждани се присламчват и „десните”. Слагам ги в кавички, защото у нас дясното не е дясно и лявото не е ляво. Но жадуващите справедливост и възмездие не искат да чуят нито за едните, нито за другите. Така че протестите са прекрасни. Това е пътят, по който трябва да минем, за да достигнем до дни, в които ще живеем достойно.

За така наречените контрапротести не ми се говори даже. Да изкараш 50-60 осемдесетгодишни дядовци и баби, те да вземат със себе си дъщери и внуци, и да ги изтъпаниш на НДК редом с 50 роми и всичките 5 и половина човека да се правят на контрапротестиращи, е отвратително! Не самите хора пред НДК, а онези, които са ги пратили там.

В разградения двор и спецслужбите обслужват ДОПГ, мафията. Те са част от проблема, срещу който са протестите. Отделни фигури, началници, директори са свързани с определени бизнес кръгове. Ако преди службите си раждаха и контролираха „бизнесмените”, сега някои от по-угоените чорбаджии си купуват „службите”. Не можем да прочистим, да оправим само магистратите или само службите. Или да качим само нови лица в политиката. Или да помолим олигарсите сами да върнат награбеното и да се самоосъдят, а корумпираните им слуги да станат от само себе си честни, справедливи, неподкупни. Няма как да стане. Няма да пуснат кокала доброволно. Затова протестите са необходими. Конкретните искания са важни и контролът по тяхното изпълнение. Обърнете внимание как Орешарски тупка топката. Някакви си мизерни 3-4 лв. от сметките за ток щели да се намалят. И на социално слаби щели да раздават 3-4 лв. И още 3-4 лв. някъде си, на някой щели да дадат. Не е смешно. Гадно е. Говорим за милиарди откраднати пари, за справедливост и възмездие. А наглите властници се опитват за пореден път да ни замажат очите. Точно затова са изкарали и нещастните „контрапротестиращи” с лозунга „Дайте им време!”. За какво? Малко ли им беше 24 години? Че какво друго, освен да грабят и да узаконяват заграбеното умеят? Да заличат следите, както

„изчезнаха” 2500 преписки от Агенцията за следприватизационен контрол?

Както се разми отменянето на заменките. Кредитните милионери. Нарочните фалити на банките. И още, и още. За какво да им дадем време? Сметките за ток са завишени в пъти, ЕРП-та са продадени под масата. Всички концесии са в ущърб на нас – данъкоплатците. Няма време, нито секунда повече за геноцида. Протестите са правилни. Трябва да станат още по-масови и по-твърди. Вижда се, че за наглеците 40-50 000 души на улицата са невидими. Усеща се, че от хвърлените домати не ги боли много-много. Е, ще ги заболи.

- Вашият екссъдружник - бившият руски депутат Генадий Гудков,  се е кандидатирал за губернатор на Подмосковието. Това струва ли ви се нормално, след като беше разследван за износ на огромни суми от Русия?
- Всеки може да се кандидатира за каквото си пожелае, това е нормално. Конкретният случай с Гудков заслужава повече светлина. Не за друго, а защото в него се откриват и много родни, български сюжети.

Генадий Владимирович Гудков е експолковник от КГБ. В дните на перестройката, когато водата е станала мътна и времето бурно, той и още 5-6 негови колеги измъкват част от архивите на КГБ. И както сам се изразява, „спасяват” информацията, като укриват папките по частни домове и вили. След като бурята отминава, генералите започнали да се тюхкат:“„Ох, ах, какво ще правим сега? С тая пуста перестройка само разбихме всичко, разглобихме и унищожихме!”, и тук се появява Гудков с радостната вест, че архивите са спасени. Откопали ги те от градинки и дворове и ги върнали обратно. Как ви се струва тази история? Откъде я знам ли? От самия „спасител”, той е разказвачът. При това видимо изпитваше гордост, докато се хвалеше какво добро е направил на страната си. Изводите, които могат да се направят от този епизод, са много, но така или иначе тук могат да се намерят обяснения за развитието на Гудков.

Като “по чудо” той успява да изгради една от трите най-големи охранителни фирми в Русия. Всъщност това е холдинг, който включва над 40 фирми в себе си. Има представителства в 28 града на Руската федерация. В България подобни охранителни организации ги наричахме мутренски – ВИС, СИК и прочее. Мащабите на „спасителя” на архивите на КГБ са смайващи. Той охранява банки, летища, международни компании, конвои до размирните кавказки републики... Мощта му е видима. Не се притеснява абсолютно от нищо.

В интервю за в.”Президент” Генадий Гудков заявява: „За мен е много по-евтино и лесно да платя на прокурори и съдии и те да смажат когото трябва. Вече са отминали времената, когато си пращахме убийци с автомати”. Поразителна откровеност, нали? Във факс, изпратен до мен, ме уведомява за следното – „За мен работят всички институции в България и Русия, така че прави си сметката. Не е проблем да те размажа”. Интересна хвалба, нали? Това обаче се оказа истина. Направи депутат от същата партия и един от синовете си – Дмитрий. Партията „Справедлива Русия” е известна с това, че е казионна опозиция. Назначена, създадена от властта партия, която да играе ролята на противник. Колко познати картинки видяхте дотук? ДС, архиви, мутри, бизнес, политика, фалшиви опозиционни партии…

Междувременно властта започва проверки на фирмите на Гудков. Притискат го медийно. Отнемат дори лиценза на някои от компаниите му. Пуска се слух, че е бил принуден да продаде охранителната си империя. Единственото частно летище в Русия и в Москва – „Внуково”. Няма как да не се обърне внимание на факта, че срещу Гудков в момента няма кампания. Да, той вече не е депутат, не е зам.-председател на партия „Справедлива Русия”. Изглежда така, сякаш е губещ. Но защо не го смазаха? Защо не го осъдиха за пране на пари? По този въпрос са си глътнали езика всички институции в България и Русия. И ако за българските знаем, че те работят за руската мутра, защо са пасивни родните му руски власти? Само да бяха поискали, можеха да го осъдят и за укриване на доходи, за неплатени данъци… Можеха да го размажат окончателно. Защо не го правят? Нали уж много пречи на Путин?! Има още много въпроси без отговори.

Нищо чудно Генадий Гудков да стане губернатор на Подмосковието. Гласовете не са проблем, там е същата Коломна, откъдето и Генадий, и Дмитрий знаят как се купува народната любов. В математиката няма изненади. Предварително се знае колко гласа трябва да се купят. Парите ги имат. Така че остава само да се разбере дали губернаторското кресло е вписано в реквизита. Дали го има по сценарий. Защото в Русия няма нищо случайно. Както и у нас.

- С какъв "опит" те обогати затворът? Там един ден се брои за два, но като натрупване на мъдрост, поне така съм чувала, един затворнически ден е равен на... няколко години време от живота на останалите хора, тоест на тези, които са на свобода?
- Натрупването на опита започна още през 2009 г., когато ми скалъпиха обвинението. Сега вече 5 месеца съм в затвора. От миналия ми опит дотук, от 2009-а до 2013 г., разбрах, че не трябва да страдам. Нищо, че разбиха семейството ми, изселиха ни от Бургас, смазаха ни финансово, че ни очерниха и оплюха... Но аз непрекъснато се усмихвам, весел съм, щастлив съм, радостен и най-главното – пиша всеки ден. Пиша и публикувам.

Не могат да затворят химикалката ми, тя е свободна

Разбира се, и в „хотела”, в който се намирам, трупам опит. Научавам неща, които няма как да разбера по друг начин. Категориите справедливост, законност и правосъдие придобиват съвсем друго значение. Вече не са само сухи думи. Вече са изпълнени с живот. Всяка съдба, история, всеки човек, който срещнах тук, наистина ме обогатиха и продължават да ме въоръжават с нови, неочаквани знания. Как щях да разбера колко пари на данъкоплатците се харчат залудо? Десетки милиони потъват за заплати и бонуси на полицаи, следователи, прокурори, съдии и помощен персонал.

Ето само един пример. Откраднал два буркана с кисели краставици или нещо друго с щета до 50 лв. Осъден е на 1 година затвор. За тази година и въобще по този „велик” крадец се изхарчват десетки хиляди лева. Глупаво, нали? А пари за майки, деца, пенсионери и т.н. – няма…


Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА