Правнучка на загинал до войводата Хаджи Димитър Асенов четник изкачи за пръв път старопланинския връх Бузлуджа, за да се поклони на лобното му място 150 години след сражението от 18 юли 1868 година, съобщава „Монитор“.
 
Незрящата Венета Константинова Стоянова-Даскалова от Горна Оряховица с бяло бастунче в ръка сподели, че никога до сега не е успявала да стигне до тук и със сълзи на очи постави китка цветя до плочата, където е изписано името на прадядо й Никола Стоянов. Редом с нея беше и 95-годишният Минчо Минчев от Казанлък, който идва неизменно на това легендарно място от далечната 1934-а, когато едва 9-годишен бил доведен от родителите си първо на Шипка за освещаването Паметника на свободата, а след това и на лобното място на Хаджията.
 
Дядо Минчо показва къде точно е бил първият паметник и къде са се намирали каменните саркофази, в които някога са били погребани костите на 25-те загинали в битката герои.
 
По думите му едва преди 20 години било уточнено мястото, където е бил пронизан от турските куршуми войводата, там старозагорски туристи поставили скромен знак. Мястото е на двадесетина метра по-встрани от монумента, дело на скулптура Любен Димитров.
 
Близо хиляда души се изкачиха тази година на върха, заупокойната молитва отслужи игуменът на Шипченския манастир архимандрит Богослов, който час по-късно освети и традиционния курбан , раздаван наместо помен за жертвите.
 
В словото си към множеството вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, под чийто патронаж премина честването отбеляза: „Днес ни призовават да бъдем политически коректни и да не бъдем крайни, но трябва да казваме истината, такава каквато е. А тя е че тези 125 млади българи, които преминаха Дунава и след 4 епични сражения положиха костите си по Балкана, а някои бяха избесени по центровете на Казанлък, Стара Загора и Русе, дойдоха да се борят не срещу някакво си присъствие, а срещу черното 500 – годишно турско  робство. И това трябва да бъде ясно на всички. Тези хора минаха Дунава, за да вдигнат народа на всеобщо въстание. Това е първият голям , организиран опит за повдигане на българския народ. Четите на Стефан Караджа и Хаджи Димитър Асенов идват в България като освободителната българска армия. Погледнете плочите, ще видите че в тези чети е имало българи от всички наши земи. От Македония, Северна Добруджа, от Одринска Тракия. От онези земи, които днес ние забравяме като забравяме и българите там, може би улисани от някакви нови хоризонти. Всички те дойдоха да мрат за свободата на целокупния български народ. Те положиха костите си , за да я има съвременна България.
 
Те положиха костите си не да бъдем днес разделени, противопоставяни и един друг да се гледаме накриво. Те си мечтаеха за друга България. За една България, в която ние, българите ще бъдем единни след като извоюваме свободата си. Това не трябва да го забравяме. Не трябва да забравяме, че родът на войводата Хаджи Димитър продължи да дава своя принос и за освобождаването на останалите под турско робство етнически българи. Неговият племенник Кръстьо Асенов положи живота си за поробените българи в Македония, загинал като войвода на чета в Егейска Македония, която днес се намира в Гърция… Ние почитаме тези хора, защото те пренебрегнаха личните си чувства, личните си човешки амбиции, семейства, възможност за някаква кариера и умираха за България. Следваме ли техния пример? Готови ли сме и какво сме готови да направим за България? Преди да искаме трябва да се запретнем и да изграждаме тази България така, както го правеха предшествениците ни…“
 
След поднасянето на венците пред паметника бе валидирана специална пощенска картичка, посветена на юбилейната годишнина. Печатът върху нея бе поставен съвместно от заместник-председателя на парламента Емил Христов, вицепремиерът Красимир Каракачанов, кмета на Казанлък Галина Стоянова и директорът на националния парк- музей „Шипка – Бузлуджа“ Чавдар Ангелов.
 
Точно 40 минути продължи възстановката на епичното сражение в която участие взеха точно 150 активисти на националното дружество „Традиция“ и други родолюбиви организации, пристигнали на върха от 23 населени места из цялата страна.
 
За седми път в образа на погиналия едва 28-годишен сливналия Хаджи Димитър Асенов се вживя бившият полицай от Казанлък Николай Байнов, а сред трите самодиви по ботевата балада за четвърти път беше и ученичката от Града на розите Николета Янева.
 
До късно следобед в събота от импровизираната трибуна в края на Историческа поляна ечаха песни от над 20 състава, включили се в първия събор надпяване „Балканът пее хайдушка песен“.