Депутатът от "Атака" Венцислав Лаков е роден през 1962 г. в София. Средното си образование завършва в столичната Първа гимназия. След отбиване на военната си служба следва българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Работил е като репортер и редактор във вестниците „Свободен народ”, „Демокрация”, „Експрес”, „24 часа”, „Стандарт”, „Монитор” и др. От 2006 г. е зам.-главен редактор на в. „Атака”. Венци е автор на култовото заглавие във вестник "Демокрация" - "Алчни старци изпълзяха на припек", станало синоним на псевдодемократичната мимикрия на червената номенклатура. "Не се отказвам от думите си и сега", твърди ексжурналистът и обяснява, че всички сме свидетели как внуците на „алчните старци” опоскаха държавата в предишното управление. В "бялата къща" Лаков влиза след последните парламентарни избори, когато е избран за народен представител от 6-и Врачански многомандатен район. Член е на парламентарната комисия по външна политика и отбрана. Женен, с една дъщеря.

- Венци, по едно време се заговори, че имаш тежък здравословен проблем. Добре ли си вече?

- Да чукаме на дърво, засега съм добре. Наистина тежко беше. Положих клетва като депутат, гласувахме правителството и постъпих в болница. Наложи се да ми направят тежка операция – отрязаха ми далака. Преди това пък имах проблеми с панкреаса, там също още една операция. Беше изключително неприятно. Това, което ме подразни обаче, е, че докато бях в реанимацията между живота и смъртта, Патрашкова написа в нейния вестник сензационната „новина”, че депутатът Лаков постъпил в Правителствена болница в алкохолна кома. Първо, поради лекарска забрана от 4 години не вкусвам никакъв алкохол, и второ, тъй като се познаваме с нея, можеше да вдигне телефона и да ме попита как съм.

- Обиколил си почти всички столични вестници. Как попадна в "Атака"?

- В "Атака" ме покани Волен Сидеров, с когото се знаем още от "Демокрация". Хареса ми каузата на партията, хареса ми идеята и отидох там.

- Не те ли смущаваше, че трябва да работиш в строго партиен вестник, и то в период, когато на "Атака" се гледаше като на екстремистка фашизоидна организация?

- Не, защото аз съм професионалист и много добре мога да отсея истината от плявата. Ясно ми беше, че върви кампания и тази кампания е целенасочена. Между другото, тя не е спирала и досега. Освен това идеите и принципите на "Атака" отговарят на моите виждания за живота и нямах никакви вътрешни противоречия, че съм отишъл там да работя.

- Какви компромиси трябва да направи един журналист, когато работи в партиен вестник?

- Всичко зависи от това каква партия всъщност издава вестника. При мен не се е налагало да правя някакви големи компромиси. И пак казвам, нещата се покриват с вижданията ми. Все пак всяко издание си има своите изисквания. Без компромиси в журналистическата професия не може. Без екипност - също.

- И в един момент стана и член на партията...

- Да, няколко месеца по-късно, след като започнах работа във вестника. Това, разбира се, не беше поставено изискване.

- Явно си бил примерен член на партията, за да стигнеш до парламента. Какво те свързва с Враца, откъдето беше избран за депутат?

- Нищо не ме свързва с Враца. Аз съм от София. За мен предложението да стана депутат също беше изненада и ми дойде като гръм от ясно небе. Един ден, след като бяхме затворили вече броя на вестника, Волен ме извика в кабинета си и ми предложи да стана водач на листа. Приех го като едно предизвикателство и като голяма отговорност, защото никога не съм се занаимавал с такова нещо. Но тук трябва да направим една ретроспекция – парламентът за мен не е нов. Аз на практика съм в него от Великото народното събрание, но от другата страна, като репортер. В случая предизвикателството беше да видя как е от депутатската банка. Когато обаче отидох да регистрирам листата, хората от "Атака" от Врачанския регион не погледнаха на мен с добро око.

"Мислите, че съм парашутист – казвам им. – Да, наистина, такъв съм,

имам 2 парашутни скока, знам какво е, не ме е страх и се хвърляме с главата напред. Давайте.." И успяхме. За първи път "Атака" има депутат от този край.

- Обвиниха Волен, че водачите на листите му са "негови хора", които пък, за да мируват в парламента, били заложници със 150 хил. евро записна заповед...

- Спекулира се с това нещо. Нищо не съм подписвал. Вижте ми имотната декларация, която е публична. Аз съм единственият депутат, който няма кола, а има АТВ - това е четироколесно превозно средство, което си взех, и с него покорявам баири и балкани. Китайски е, не е като на Доган, защото и той има такъв. Разликата между моя и този на лидера на ДПС е може би в 10 000 евро в негова полза.

- Как все пак един журналист се "чувства" в кожата на депутат?

- Нещата са много сходни с журналистиката. Например отиваш в командировка по някакъв сигнал, правиш разследване, вземаш интервюта изслушваш разни замесени в случая хора и накрая си пишеш материала във вестника. Тук е същото, само че вместо публикации има питане или актуален въпрос към съответния министър за изясняване на ситуацията и вземане на някакви мерки. Мисля обаче, че в Народното събрание е по-ефективно. Двадесет години българската журналистика е на принципа кучето си лае, керванът си върви.

Пишем, бришем, нищо не се променя.

В парламента системата работи по-добре. Попитах например доскорошния военен министър Николай Младенов защо българските парашутисти не правят скокове. Оказа се, че нямат самолети, а нямат такива, защото парите са изхарчени от предшественика му. В резултат на това питане през декември централното командване на НАТО изпрати два самолета С-130, които вдигнаха нашите парашутни части, момчетата скочиха и си възстановиха летателните права. Нещата проработиха. Оказа се, че може, оказа се, че един актуален въпрос раздвижва нещо и има видимия ефект. А с една критична публикация най-много да подгонят автора да го съдят.

- Това значи ли, че ще скъсаш с журналистиката?

- Няма бивши журналисти. В момента продължавам да пиша за вестник "Атака", не съм си спрял дейността като журналист. Целта на живота ми не е да съм депутат, но бъдещето ще покаже.

Едно интервю на Румяна СТЕФАНОВА