Ели Цонева е известна в публичното пространство като съпругата на големия български актьор Коста Цонев, с когото имаха 32-годишен съвместен семеен живот. Тя обаче никога не е била в сянката на именития си мъж, дори напротив – често е негово лице. А той винаги е повтарял, че има до себе си оправна, енергична и запомняща се личност. Ели е бивша куклена актриса, днес – една от най-добрите брокери на имоти. В откровен и емоционален разговор пред народното издание тя споделя любопитни ситуации не само от своя живот, но и от живота на Коста Цонев. Тонът и думите й са усмихнати и непринудени, каквато е и самата тя.
 - Ели, в предварителния ни разговор ми споделихте, че сте взели два много важни изпита. Учите ли? И какво?
- Да, имах в един ден два изпита – по английски език и по Управление на инвестициите. И ги взех с шестици (смее се). Тази година имам много интересни предмети. Преподавател по един от предметите – „Управление на проекти” ми е Жан Виденов.

- Какъв е Жан Виденов като преподавател, защото за него, знаете, основната асоциация е свързана само с политика?
- О, той е интересен човек. Много приятно се учи при него, въпреки че е доста строг. Още отсега се замислям, дали да не изкарам при него и една магистратура… наистина ми е много интересно. А Жан Виденов преподава от двадесетина години насам. Иначе мисля, че той беше и честен политик, но го нарочиха, ситуацията беше такава. Не той има вина, а неговите съратници… Като преподавател имам отлични впечатления от него. Той преди всичко е човек с много богата култура, не само обща. Познава литературата – българската, руската, английската, познава световната класика. Има такива невероятно необятни познания, че неведнъж ме е изумявал, въпреки че се смятам за човек, който е чел много. Има голяма памет. Аз сигурно съм обременена от актьорската професия, при която трябва да се помнят текстове, които след това трябва да изтривам от паметта си. А той е съхранил такава невероятна памет за книги и нерядко цитира цели откъси от тях, а това е силно впечатляващо. Например развива някаква теория по икономически въпрос и вмъква в нея примери от литературата, елегантно и закачливо, че просто веднага ти става забавно и интересно. Така да се каже – дори и хората, които не искат да научат нещо, го научават (смее се). Остава ми още година да уча при него.

- Замислям се, че дори навремето, когато изгрява любовта ви към Коста Цонев, тя отново е следствие на това нескрито закачливо любопитство, което сякаш ви е присъщо…
- Много добре казано и май е точно така, да (усмихва се). Аз обичам да имам за приятели и изобщо обкръжението ми да са все интересни, различни хора. Около мен няма много голяма група хора, но за сметка на това са точно такива. Коста беше такъв човек. Беше една голяма мечта за мен.

- Сбъдната мечта!
- Да, разбира се (усмихва се). Той продължава много да ми липсва
В началото ми беше наистина изключително мъчно, но сякаш се научих да владея тъгата, емоциите. Но сега, когато отново си говорим за него, тъгата надделява и няма как да остане скрита. Убедена съм, че той е някъде наоколо, въпреки че не го виждаме физически. И всъщност само хората, които го обичаме, го носим в сърцето си.

- Може би със сигурност ви дава някакви знаци и ви помага във важни за вас моменти – каквито например тези, когато взимахте изпитите…
- (усмихва се) о, надявам се да е така. Всъщност сигурна съм, да. Но действително сте много права за това, че водещо в моя живот винаги е било любопитството. Ако човек спре да любопитства, той умира. Изгуби ли интерес за нещата наоколо, човек се губи и за себе си, затваря се и сякаш изчезва. Става така, че с течение на времето хората, които се случва да изгубят приятели, близки, започват да се чувстват все по-сами и по-сами. И ако няма нещо, което да поддържа интереса в тях – близки, занимания, интереси, цели – става много страшно. Затова и аз уча сега – и искам да развия себе си въз основа на наученото.

- Вие се занимавахте с недвижими имоти, нали така? Там нещата не потръгнаха в добра посока ли?
- Да, точно така, с недвижими имоти. Но това е една сезонна работа, каквото и да говорим. Хората купуват или не имоти, в зависимост от икономическата или политическата ситуация в държавата и света. Две години нямаше работа, после една имаше и така се редува положението. Тази година отново намаляха проектите. Но в крайна сметка човек трябва да си запълва времето с нещо полезно, не може да седи и да чака някой да му звънне, да го потърси, за да работи. А това, че
реших да уча отново, се получи почти като на шега
Бях до Книжната борса, а непосредствено до нея се намираше моето училище – Европейско висше училище по икономика и мениджмънт, в което съм сега. Влязох вътре на шега, исках да видя какво може да се учи. Имаше икономика. Реших да науча нещо, което иначе правя на принципа проба/грешка навярно – така започна всичко. Това е едно прекрасно училище на много високо ниво и с много добри преподаватели.



С голямата си любов и свой съпруг – актьора Коста Цонев (вляво). Ели рядко се разделя с усмивката си и винаги е в компанията на интересни личности (вдясно)

- Заговорихте преди малко за моментите, когато хората се изолират от всичко и си стават едва ли не самодостатъчни… И там някъде правим разликата между това да си сам и самотен. При вас самотата не е добре приета, нали?
- О, да. Мен ме е страх да се изолирам до такава степен от всичко и от всички. Твърде социален човек съм. Обичам да се събирам с приятели, да се забавлявам. Когато обаче ти се случи нещо подобно, каквото е това да загубиш любим човек – в моя случай Коста – осъзнаваш, че на някои хора сякаш им е много трудно да изкажат съпричастност към твоята тъга. Някак си се страхуват, когато някой тъгува… А може би и аз самата съм давала някакви знаци в онзи момент, че не искам да има хора около мен, че искам да остана сама. В един момент виждаш едно голямо празно време пред себе си. До този момент аз се грижих за Коста, създавах уюта в къщата, правех всичко, организирах целия ни живот. И изведнъж всичко това приключва и аз трябва да отправям тази грижа само за мен… Това ми повлия малко стресиращо, но мисля, че се справих с това.

- Имаме ли днес според вас такива актьорски колоси, какъвто несъмнено бе Коста Цонев?
- Може би… Мога да ви дам пример с двама актьори, които страшно много харесвам и сигурно много хора не биха се съгласили, но това е моето лично усещане. За мен един голям невероятен актьор е Мариан Бачев, на когото тази година съм ходила на поне четири представления. Той е талантлив, добър и смислен актьор. Другият много талантлив актьор е Александър Кадиев. Толкова много ми хареса неговата игра, останах изненадващо приятно впечатлена. Мисля, че имаме много талантливи актьори, някои от които имат огромни шансове да станат колоси. Но няма да им бъде никак лесно в днешното време, в което изобилстват всякакви варианти за изява, всеки от които се бори за голямата публика.

- Какво беше отношението на Коста Цонев към политиката? Коментираше ли често случващото се в държавата и допускаше ли вълнения в тях?
- Да, винаги имаше своето мнение, което не спестяваше. Беше откровен, каквото и да става. Дори когато беше в НДСВ – хората вътре гледаха да не се конфронтират с него, защото самият той странеше от всякаква форма на политически игри. И хората, които всъщност ръководеха задкулисно нещата в партията, в повечето случаи се съобразяваха с Коста, но не се конфронтираха директно с него. Играеха задкулисно. Но май навсякъде е така – няма партия, в която да не се играе по този начин. Дори и в сегашната ГЕРБ, в която Бойко води всички напред – и там има такива игри, за които вероятно и той самият не знае.

- Наскоро Н.В. Симеон Сакскобургготски отпразнува своя 80-годишен юбилей. Имаха ли двамата с Коста Цонев солидно приятелство през годините?
- Двамата изпитваха много голямо взаимно уважение един към друг. Не съм сигурна, че някой може да си позволи да бъде приятел с цар. Споделяха много разбиране и взаимен респект. Коста
беше монархист. Никога не е бил партиен член
И всъщност далеч преди да има дори бегла представа, че Негово Величество ще дойде тук, Коста разказваше една история – как като дете бащата на Симеон е ходил на някакво посещение, на което двамата са имали пряк контакт. Отделно от това впоследствие на важни лични празници, като рождените дни, например, на театрални спектакли, Негово Величество присъстваше. Даже дойде и на моя 50-ти юбилей. И това уважение продължи и много след като НДСВ вече не бяха на власт. Чуваха се често по телефона. Пазя вкъщи и много интересни подаръци от Негово Величество – с посвещения, надписи, печати… Например една книга – антика, издание на „Дон Кихот” на оригинален испански език. Ценни подаръци.

- Интересното е, че Н. В. Симеон Сакскобургготски винаги е много сдържан пред медиите, а допускам, че е човек с изявено чувство за хумор. Греша ли?
- Мисля, че не грешите (усмихва се). Но, знаете ли, при него хуморът е деликатен и много интересен. Казва нещата с много малко думи – изведнъж ти чуваш нещо нетрадиционно, замисляш се и ти става много забавно, защото не е нещо типично. Не е точно нашият вид хумор – силно ироничен, много саркастичен, понякога откровено груб. Неговият е друг вид хумор, много фино поднесен. Така го разбира. Така, както аз, например, не мога да разбера немският хумор… странен ми е.

- Един факт, който малцина знаят е, че някога преди години майката на Коста Цонев е искала да го направи поп…
- Ами да, наистина е така, и това го знаят малцина. Тя всъщност е чиста гъркиня и когато се е оженила за баща му, са дошли в България. Знаете, че в Гърция религията винаги е била много на почит. Дори и аз, откакто ходя в Гърция, се уверявам в това всеки път. Там има даже един специален църковен канал, по който през цялото време текат проповеди или разговори на духовни теми, които правят хората по-добри. Майката на Коста е била силно вярваща и вероятно заради това е искала той един ден да се занимава именно с религия. Водела го е по всички църковни празници в различни манастири. Ходили са и на неделни служби, където той е трябвало да пее, защото е бил част от хора в църквата
Мислела си е, че ще стане поп, но Коста е имал други планове за себе си (смее се).
Всъщност бащата на Коста някога е имал гемия, търгувал е с въглища между Гърция, Турция и България. Живял е в Бургас. А се запознава с майка му, отивайки към Гърция, в едно градче Димотика. Тя е имала цели 13 сестри. Онова, което Коста ми е споделял години по-късно е, че когато родителите му са искали да скрият нещо от децата, винаги са си говорели на турски, защото никой друг, освен тях, не го разбирал (смее се).

- Поддържате ли близки отношения днес със семейството на сина на Коста Цонев – Димитър, който си отиде твърде рано от този свят?
- О, да, наистина изключително рано. Митко беше прекалено млад. Но навярно сега са двамата с баща си там Горе. Разбира се, че поддържам отношения, особено с на Митко сина му – с него най-често се чувам. И ще ви споделя, че ако има някой от фамилията, който много да ми прилича на Коста, това е малкият Митко. Страшно много го обичам! Слабост ми е. Помня още този шок, когато ми съобщиха, че са приели Митко Цонев във Военна болница, веднага се обадих на моя приятелка, която работи там като невролог. Тя го е приела. В началото ни окуражи, че има някакви шансове да се оправи, но после добави, че към момента на приемането му, той е бил в много тежко състояние. Не е бил човек, който е можел да каже, че го боли, къде го боли…

- Шокът за вас не е бил никак малък, още повече, че вероятно сте направили веднага аналог с баща му…
- Аз през цялото време си мислех, че той ще успее да преодолее това, което се е случило… Но, уви.

- А с дъщеря му Деси чувате ли се?
- Сега тя изживява някаква любовна тръпка (усмихва се). И нали знаете, когато една млада дама е влюбена, по-хубаво е да бъде сама с любимия, за да изживее пълноценно чувството. Не съм я чувала скоро, но й пожелавам да е много щастлива.

- Преди години, когато имаше информация, че продавате къщата си в Бистрица, бяхте цитирана, че едва ли не след финализиране на сделката, заминавате за Южна Франция, за да живеете при сина си. Каква част от нея е достоверна и с актуален характер към днешна дата?
- Само информацията за продажбата на къщата (смее се). Другото не. Тогава наистина смятах да ходя към Южна Франция, но не чак така окончателно, исках само да пробвам. Синът ми живее в Париж, където лично аз не бих могла да живея. Париж е красив, но има доста особен климат - влажен. Колкото и хората да си мечтаят за Париж, истината е, че той е хубав да отидеш за три или четири дни в годината. Иначе е влажен, а лятото, дори и юни-юли, е хладно и студено. Случвало ми се е даже през август там на снимките да съм с пухенка и качулка на брега на Океана (смее се).
Не ми се иска да напускам България
Тук към момента имам други планове. Поредният ми план, например е, да взема да си стегна и ремонтирам къщата, защото тя все пак заслужава това. Другото е да си изуча това, което съм започнала. Както се казва, начертала съм си план за следващите година - две, но нали знаете, казвате си плановете, Господ се подсмихва на това, което сте си мислите и решили, и изведнъж ви изпраща в друга ситуация! (усмихва се).

- Означава ли това, че още искате да продадете къщата?
- Аз все още живея в нея, просто е твърде голяма за мен. Искам да й направя ремонт и след това да намеря нещо по-малко за себе си. Ако моето семейство беше от 3-4-ма човека, тя щеше да ми е много нужна, но аз живея сама. Нещо страшно е да си в 300 кв.м, да живееш самичък, да поддържаш всичко това… един ден не ми стига, само да си окося ливадата. Много голям труд е. А да не говорим, че всяко нещо иска персонално поддържане, а в моя случай това са три бани, четири стаи, един хол от 100 км.м, две кухни, два гаража, мазета, тавани… адска трудоемкост е. Затова започвам този ремонт, за да мога да си позволя да дам къщата под наем, а аз да отида в нещо по-малко, далеч по-подходящо за сам човек. След една година, живот и здраве, ако ми е писано, ще стана на 60 и със сигурност ще имам желанието да работя още поне минимум 10 години. Въпреки че имам 32 години трудов стаж, за който съм се осигурявала на поне две минимални работни заплати – но пресмятайки евентуалната си пенсия с калкулатора на НОИ, разбрах, че пенсията ми ще бъде около 200 лева! Не знам каква е логиката… ужасно глупаво е! Затова взех това решение за къщата, за да мога да живея след време, дори и не работейки, с една добра сума.

Интервю на Анелия ПОПОВА