Васил Иванов-Лучано е роден на 8 юни 1964 година в София. Преди да стане бизнесмен, е работил като автомонтьор, шофьор, портиер, сервитьор, барман, управител на хотели и заведения. Регистрира собствена фирма „Лучано” и на 28 юли 1991 г. отваря първата си сладкарница на бул. „България”.
В пика на своя частен бизнес е имал 49 обекта. През 2001 г. оглавява Държавната агенция за младежта и спорта в правителството на Симеон Сакскобургготски. Година по-късно Агенцията става министерство, а Лучано – първият министър на спорта в България. През 2005 г. е избран за народен представител в 40-ото Народно събрание.

Какво кара един успешен бизнесмен и политик да смени България с размирна Гарция, разберете от самия него:

- Господин Иванов, разбрах, че местите своя бизнес в Гърция. Защо?
- Този мой бизнес в Гърция още е в проект, вярно, в доста напреднал стадий, но той засега не е започнал официално. Мисля да го стартирам някъде през октомври или в началото на ноември. В това, че аз местя своя бизнес в Гърция, не виждам нищо лошо.

- Колко заведения смятате да откриете в съседната държава и направихте ли проучване дали ресторантьорският бизнес ще върви в кризата, обхванала сериозно цяла Гърция?
- В проект са пет заведения, но сделката още не е финализирана. Помещенията вече са намерени и се водят преговори за тях, персоналът също е нает. При всички положения това, което съм направил като проучване, ме кара да смятам, че заведенията, които ще отворим в Гърция, ще бъдат на една нормална печалба. Те обаче противно на очакванията няма да са от типа таверни, а ресторанти. По-скоро в тях ще се сервира европейска кухня, но ще има, разбира се, и българска кухня, както и гръцка. Бизнесконцепцията е заведенията да са едни нормални ресторанти, които ще бъдат по-различни от гръцките ресторанти, за да може да се намери нишата. Иначе кризата в Гърция не ме притеснява. В крайна сметка смятам, че хората винаги отделят пари, за да се почерпят поне един път в седмицата.

- Кризата удари и българския бизнес много сериозно. Колко пари приблизително изгубихте вие?
- Със сигурност не съм загубил пари, защото аз предвидих кризата и се опитах да я избегна малко преди да дойде в България. Така че направих няколко стъпки в бизнеса си и в момента имам пари да си плащам на персонала, имам пари да си издържам децата, да си сипвам бензин в колите и т.н. При всички случаи това, което имам като бизнес, не е на загуба заради кризата.

- Но навярно именно тя ви накара да закриете останалите си заведения?
- Не. В момента, когато човек е на върха и има добър клиент срещу него, е по-добре да продаде бизнеса, отколкото да се суети и да изчаква. Така че

продадох бизнеса навреме.

Все пак 20 години бяхме на върха! За конкретната цифра, за която е продаден, няма да говорим, но ще спомена само, че е достатъчно добра.

- Заедно с търговската марка „Лучано” ли го продадохте?
- Не, без марката „Лучано”. Нея запазих за себе си, тя си остава моя собственост.

- Откри ли полицията кой запали вашия ресторант „Воденицата”?
- За съжаление - не. Но вече е без значение за мен, защото това е затворена страница. За съжаление не получих пари от застраховката, тъй като застрахователите не плащат обезщетение за умишлен палеж.

- Не е тайна, че по заведенията се пласира дрога и процент от нея се отчислява на собственика. Случвало ли се е такова нещо при вас във вашите заведения? Имате ли информация къде по ресторанти и кафенета се продават наркотици и къде не?
- По-скоро съм чувал и съм чел за тези неща. Разбира се, никога не бих допуснал при мен такова нещо. Даже лично аз като министър бях казал, че

който продава дрога, трябва да има смъртно наказание за него.

Нямам никаква информация за това къде се продават наркотици, защото първо, не се занимавам с такава дейност. Второ, аз не ходя, може би от доста от отдавна - поне от три-четири години, на нощни заведения.

- Как ще контролирате бизнеса си в Гърция, при положение, че само половината седмица сте там?
- Аз пътувам доста често, плюс това вече има хора там, на место, на които имам доверие. Една част са българи, една част са гърци. Мисля, че няма да има никакъв проблем.

- Купихте ли си вече имот в Гърция, щом като поне половин седмица вече ще живеете там? Или смятате да се преместите за постоянно?
- Не, не съм си купил къща, ходя при един приятел у тях на гости. В момента е по-лесно да се живее под наем в Гърция, отколкото да се дават грешни пари. Но истината е, че има вече и къщи, които могат да се купят за 80-100 000 евро. С тези пари тук, в България, дето се вика, не можеш да купиш един апартамент.

- Скъпо ли е човек да си отвори едно заведение?
- Ами то е въпрос на гледна точка какво трябва да бъде заведението. Аз лично моите заведения си ги правя абсолютно сам, не работя с архитекти и проектанти. Всичко е в главата ми. И в същото време знам колко пари имам в джоба и с тях какво трябва да направя. Разбира се, не е евтино, но може да се направи и с една по-нормална сума. Мисля, че едно хубаво заведение може да се направи в рамките на 200-250 000 лева.

- Вероятно откриването на ресторант излиза доста по-скъпо в Гърция. Вие сигурно вече сте си направили приблизително окончателните сметки?
- Разбира се, че цените там са си малко по-високи. Еврото си е евро. Но разликата не е много драстична.

- Защо всички собственици на ресторанти в един момент започват да залитат по чашката и се пропиват?
- Въпрос на отпускане на насъбралото се напрежение е може би.

- Как спечелихте първия си милион?
- Ами не мога да кажа, защото

никога не съм броил дали съм имал един милион или не.

- Как така от шофьор станахте бизнесмен? Да не са ви дали куфарче с прословутите „комунистически” пари?
- Ами за съжаление не ми дадоха. Започнах в бизнеса по простата причина, че като шофьор нямах пари. Пък вече имах сериозна грижа около едно дете, трябваше да гледам и семейството като негов глава. Със 165 лева заплата нямаше как това да се случи. Затова реших, че е по-добре човек да стане сервитьор или барман и да разчита освен на заплатата си и на бакшиша. Затова влезнах в бизнеса - просто тогава нямах друг избор.

- Напоследък стана много модерно да се осиновяват деца от популярни хора. Но вие сте направили това още преди повече от 20 години. Как стана и лесно ли взехте решението?
- Детето, което живее при мене от бебе, е Лора, която всъщност е племенничка на жена ми и е дете на сестра й. Просто от първия ден в който се роди, сестрата на бившата ми съпруга и мъжът й нямаха възможност да гледат детето и то си остана при нас. Така си е и до ден-днешен. По документи иначе официално не сме я осиновили, но тази година ще станат 25 години, откак е при нас.

- Пооправиха ли се отношенията ви със семейството - бяха се обтегнали доста след развода?
- Когато има развод, винаги има сериозно обтягане на отношенията.

- Какво й оставихте след развода като имущество? Тя има ли някакъв собствен бизнес след раздялата ви?
- Съвсем коректно се разделихме, така че тя получи 50 % от фирмата, аз получих другите 50%. Разделихме заведенията на две и всеки тръгна по собствения си път.

- Планувате ли да правите предбрачно споразумение с новата си половинка, с която живеете на семейни начала - все пак сте един практичен човек?
- Наистина аз не съм се женил отново. Но трябва да си призная, че не виждам смисъл да правя предбрачно споразумение, защото аз това не го разбирам. Ако един човек няма доверие на другия човек, с който живее, няма смисъл изобщо да са заедно. Но май много хора вече гледат да се гарантират по някакъв начин, защото има и много бракове по сметка. Наистина не е приятно някой да дойде при теб и

да иска да се омъжи за парите ти...

- Вие сте един от най-близките приятели на Батето. Какво не знаем за него?
- Мнозина го третираха като един бохем и всичко останало, но много малко хора знаят колко ерудиран човек всъщност беше. С уникални познания, говореше четири-пет езика напълно свободно, просто той беше велик. Очаквам и се надявам хората да го оценят, за съжаление, след като си отиде.

- Посещавате ли редовно гроба му?
- Последния път бях на неговия гроб със съпругата му Валя преди две седмици. Сега на третия месец не можахме да отидем по простата причина, че поменът се изнесе в Стара Загора.

- Ходите без охрана, не се ли притеснявате от отвличане?
- Не, нямам от какво да се притеснявам.

Едно интервю на Живка АНГЕЛОВА


ДОСИЕ

• След като излиза от казармата, Лучано става шофьор на шефа на агенция “София прес” Георги Боков - бащата на Филип и Ирина Бокови. „Имал съм честта да се грижа и за Венцел Райчев, когато беше шеф на агенцията. Бил съм шофьор и на бащата на Евгений Дайнов, който беше зам.-шеф, отговаряше за издателството. Тези хора са ми дали много. Бях добър слушател и съм попил доста”, разказва Иванов. 160 лв. заплата обаче го отчайват и той става сервитьор. „Попаднах на един човек - Божидар, който ме научи на търговия. Там изкарах 3-4 години и се преместих в “Люлин”, където станах зам.-управител на едно заведение, след това станах и управител. Междувременно бях и портиер там. Имах и такси и между смените в ресторанта го изкарвах, за да си докарвам допълнително. Тъстът ми ни подари един апартамент в “Люлин” и трябваше да можем да си плащаме тока, водата и парното”, разказва за началото на своята „приказка за милиони” Васил Иванов.

• След години „адашът” на Лъки Лучано отново се среща с „правилния човек” – Симеон Сакскобургготски и попада в депутатските листи на НДСВ. След това става и министър. Говореше се, че по това време яко бил залитнал по чашката. Ето и неговия коментар: „Напрежението да си министър, е нещо убийствено. Много хора мислят, че да си министър, е: качваш се на мерцедеса, служебния шофьор, секретарката, бюрото, вратовръзката и… щракаш с пръсти! Да ръководиш дейност като спорта в цялата държава съвсем не е лесно. Дойде ми в повече! Не съм се пропил. Просто вечерно време, като се прибере човек вкъщи, изпие няколко напитки да отпусне напрежението, дето се казва…”

• Преди време Васил Иванов-Лучано призна в друго интервю за „ШОУ”: „Мой приятел запали бирарията ми в Драгалевци!”. Ето какво още разкри тогава той: „Беше много тъпа и грозна работа. Но лошото беше, че човекът, който беше запалил бирарията, хвърлил вътре две найлонови туби с нафталин и реално е станало напалм... Всичко беше изгоряло за секунди... В началото си мислех, че загубите са за половин милион, но се оказаха 4 милиона… Моето разследване стигна, докъдето искам аз. Аз имам много приятели полицаи и се допитах до тях. Те ми помогнаха. Оказа се близък човек.”