Проф. Емил Ботев е роден през 1954 г. През 1979 г. завършва Софийския университет „Свети Климент Охридски” със специалност Физика. Специализирал е в Москва. От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при БАН – като ръководител на департамент „Сеизмология”. Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година. Разговаряме с проф. Емил Ботев за това имаме ли основания за тревога по отношение на зачестилите напоследък земетресения в съседни на нас държави.
- Проф. Ботев, напоследък общественото внимание е изострено по отношение не само на климатичните промени, но и на земетресенията, каквито бяха регистрирани наскоро в съседките ни Гърция и Македония. Имаме ли според вас основание за реални притеснения?
- По принцип да се говори за пряка връзка между климат и земетресения е доста дискусионен въпрос. В България напоследък се случват тревожни климатични промени. Но не могат да се търсят преки връзки в сеизмичната активизация дори на съседни области. Затова давам пример и с последното по-сериозно земетресение, случило се в нашата страна – в района на град Перник през май 2012-а и съседната значително по-сеизмопотенциална зона през последните няколко години. Такава връзка е трудно да се намери. Сега, ако беше станало някое много силно земетресение, каквито нямаме през последните години в Централната част на Балканите, тогава можем да говорим за някакво индуциране в съседни сеизмични зони. Но тези земетресения с магнитуд 5, че дори 6, се водят за умерено силни. Катастрофалните земетресения са с магнитуд от 7 и по-нагоре, които се развиват на няколко десетки километра разстояние и могат да засегнат и съседна сеизмична зона. А тези с магнитуд от 5 по Рихтер сега в Македония и в централната част на Гърция не могат да доведат до такива сериозни изменения. Да си припомним и земетръса в Италия – там беше с магнитуд 6, но видяхте, че не се развиха процесите много далеч от тези страни. Даже си останаха в същите региони по-нататъшните евентуални активизации.

След пернишкото
земетресение
от 5,6 нямаше
никаква
активизация


за района на София. Затова казваме, че след активизацията в Македония и Гърция няма никакви основания да приемаме, че ще има развитие, свързано с тези процеси там. Няма такава възможност.

- Всъщност какви са признаците, по които се разпознава предстоящо земетресение?
- Има, да. Но за тях обикновено не се говори. Именно и поради тази причина ме намирате пред компютъра – седя и пиша проект, който трябва да представим във Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието – за финансиране на такива изследвания, пряко свързани с бъдеща сеизмична активизация. Изследвания в съседни области, да кажем в други биофизични полета, не чисто сеизмични, каквито представляват областите на геодезията, на магнетизма, измерването на различни хидрогеоложки и други геоложки параметри, които предшестват сеизмичната активизация в отделни райони.

- Странно и неразбираемо е защо до този момент не е имало подобно финансиране, от което зависят определящи, дори жизненоважни въпроси?
- Ами да… няма такова финансиране, защото в световен мащаб успешните такива изследвания на мощно финансираните в развитите държави институции са довели до една тотална невъзвръщаемост. Имам предвид, че не повече от 1% от силните земетресения в световен мащаб са прогнозирани успешно. Е, вярно, има такива – и те са най-малко 10 силни земетресения, като едно от тях, и то от малко по-слабите, бе в Акуила. През 2009-а то бе успешно прогнозирано, но консорциумът и от учени, и най-вече от оторизирани обществени организации като Министерството на вътрешните работи и т.н. в Централна Италия, са взели решение да не оповестяват тогавашната успешна прогноза. Затова

успешните
прогнози се броят
на пръстите на
двете ръце


И никой не може да говори, че имаме право. Представете си, че с вероятност 1 или 10%, ако щете, разполагаше метеорологията… Как ще вярваме на техните прогнози за утрешния ден? Сега считаме, че те са прави на поне 50-60% в твърденията си. Даже напоследък за съжаление познават на 90%. А ние с нашите 1-2% успешни прогнози какво да кажем. Ето затова я има и препоръката на световните организации, свързани със сеизмологията, че по-добре парите да се влагат в превантивни мерки, тоест засилване на сеизмичната устойчивост, съответно намаляване на сеизмичната уязвимост на сградите, на съоръженията, на инфраструктурата. Защото със сигурност ще има земетресения – някои от тях достатъчно силни, за да увредят човешкото здраве и живот, но по-добре е условията на живот да бъдат сеизмично устойчиви. Та затова темата е все около парите, които са се превърнали в основна тема на човешкия живот през последните десетилетия (усмихва се).



- О, да, особено в България, където все се говори за финансови дефицити!

- Така е. Затова се надяваме сега да ни отпуснат малко пари и за това направление. Но пак ви уверявам – към момента нямаме основания за безпокойство по отношение на сеизмичната активност.

- Имате ли отношение по темата за апокалиптичния доклад със стряскащи предупреждения за предстояща климатична и земетръсна катастрофа, който според информациите е засекретен и скрит от народите по света. Такова твърдение прави Рето Кнути – известен швейцарски климатолог и професор по физика на климата на Земята в Института по атмосферни и климатически науки в Цюрих?
- Честно да ви кажа, нямам отношение. Но наистина няма как да останем безпристрастни към тези невероятни амплитудни аномалии с много високи нива в рамките на кратки периоди от време – хем застудявания със съответните валежи, хем засушавания с огромни, много високи температури, които пък действат унищожително на човешкото здраве. Това е не по-малко сериозна тема и все по-актуална за съжаление.

- А могат ли трусовете да събудят вулкан, за какъвто постоянно се говори на Балканите? Всъщност Балканският полуостров е едно от най-сеизмично активните места в цяла Европа!
- Така е, но информацията за Централните Балкани по отношение на вулкана отпада, няма такъв, не съществува. Има го, но в южната част на Балканите, където имаме условия за вулканична дейност. Например под остров Крит имаме потъване на средиземноморската плоча под егейската микроплоча, която разбутва дълбоките мантийни нива, които продуцират движение във вертикална посока на магнатични образувания, които създават пък условия за наличие на каверни в повърхностните части на земната кора. И така на повърхността излиза тази магма във вид на лава. Говоря по-конкретно за остров Санторини и другите острови там – те всички са с вулканичен произход и са съвременно активни. В Италия също има висока сеизмичност.

Ние сме малко
отстрани
от арената
на бойните
действия


На гърба на Албания е охридското земетръсно огнище, което не е известно с много силни земетресения в миналото. Няма достатъчно добра статистика, но се приема, че земетресенията във вътрешната част са значително по-слаби. Или пък се натрупват напрежения, което пък формира силни земетресения с много по-малка честота за стотици години. Освен това отделни са сеизмичните зони, например в западната част на Македония е охридското земетръсно огнище, а в източната част на Македония е вардарската сеизмична зона, която е с няколко огнища. Така че по отношение на Македония охридската част не буди безпокойство. Земетресенията там не предизвикаха сериозни разрушения, само повреди по сградите. Докато в Централната част на Балканите

при нас
вулканичните
дейности са
затихнали преди
милиони години


Една от последните е в района на Кожух, приема се, че преди около 2 милиона години преди сегашно време е бил активен този кратер. От него днес са останали отделни парчета – едно от които са Рупите. Околните хълмове придават кръгова структура и представляват остатъци от кратер на 2 милиона години. И това се счита за последния на Балканите вулкан. А този в Охрид е на няколко милиона години. Вярно е, че има възможност при по-дълбочинни размествания, каквито са земетресенията, да се придвижват лесно проникващи флуиди, най-вече газове. Тогава се освобождава сероводород, но това е известен феномен по принцип и в България го има на много места. Така че това е, общо взето, историята с вулкана. Но няма такава активност и не може да се говори за такъв род притеснения.



- Самото затишие на микросеизмичната активност може ли в някакъв момент да се разглежда като затишие пред буря?

- В момента имаме микросеизмично затишие, защото по принцип в България за последните десетилетия нямаме силна сеизмична активност. Затишието във всяка една сфера е винаги относително. Ние, както се казва, отдавна сме реализирали натрупаните напрежения още в началото на миналия век. Сега вече само сърбаме последиците от това. Но именно сега започва някакъв процес на задържане, но той е дълговременен. Не можем да говорим, че тази буря е предстояща в близките дни, месеци, дори години. Не може да се говори, тъй като най-вероятно преди натрупването на достатъчно много напрежение ще имаме разтоварващи процеси с по-слаби земетресения, които са характерни за последните десетилетия в нашата страна. А много силните преди това са разчупили твърде много при повърхностните части на земната кора и те сега не издържат на натрупването. Стандартната микросеизмична активност на територията на нашата страна средномесечно е 10-15 земетресения с магнитуд над 2. Сега за месец и половина имаме само 1 такова. И той е от 2,2. В този смисъл

имаме затишие
на много слабата
микро-
се­измичната
активност


Това означава, че се натрупва малко повече напрежение. Само че са нужни поне 30 земетресения с магнитуд 2, за да създадат енергията за едно с магнитуд 3. Затова по-скоро говорим за затишие пред буря, само че в чаша вода. 
Наблюдаваме средно по 1000 микроземетресения на година, като през последните 2 месеца отчитаме, че са много малко. Имаме обаче друг голям проблем и той е, че десетилетия наред у нас не са регистрирани трусове от 6 по Рихтер. Последният голям у нас, и то с магнитуд 7, е през 1928 година. Вярно е, че енергията на земетресението никога не може да се измери абсолютно точно, но говорим за средни стойности. Ето ви пример - Стражишкото земетресение е от 5,7, в Перник - 5,3, и има още едно в Стражица с 5,3. Това са по-силните трусове у нас за 80 години. 

- С други думи, можем да говорим за определен тип цикличност при земетресенията?
- Има, да. Приемаме, че тя е горе-долу на няколкостотин години средно за територията на страната. Ако трябва да назовем все пак някакви стойности – средно около 300 години.
Преди време направихме сериозен експеримент за струмската и маришката зона, които са най-активни. Под ръководството на западни специалисти проследихме с измервания на няколко десетки метри дълбочина възрастта на отделните почвени слоеве, колко годишни са големите разкъсвания на тези пластове в минало време. Установихме, че за последните 10 000 години там са станали 2-3 такива земетресения. Това означава, че повторяемостта на такива катастрофални трусове в Пловдивско е на около 3000 години. Отделно направихме проучвания и в Струма, където установихме, че тази цикличност е на около 1500-2000 години. Така че в близките десетилетия, да не кажа и стотици години не би трябвало да очакваме силни земетресения, тъй като зоните са се разтоварили от огромните напрежения. Между отделните блокове на територията на нашата страна, както и в Македония отделните скорости, с които се движат плочите, са изключително ниски. Те са 3-4 мм най-много, а в Южна Гърция са 30-40 мм.
Нужни са стотици години, за да се появи отново катастрофално земетресение - имам предвид магнитуд 7 и повече, което ще доведе и до жертви. 

- Значи да бъдем спокойни за близкото бъдеще поне в това отношение…
- Да, защото това, което се мери на повърхността, това са движенията между отделните земетворни блокове или по-големите геоструктури, каквито са микроплочите. Тези движения за нашата страна са много малки – 1-2 милиметра, стигат до 3-4, но на територията на съседните държави, най-вече на юг – тези движения са много по-големи, стигат до 30 милиметра към Крит и Санторини, за които вече споменахме.

Интервю на Анелия ПОПОВА