Савина Влахова е председател на Съюза на оризопроизводителите, председател на Съюза на мелничарите - пълноправен член на Европейската федерация на мелничарите, както и член на Асоциацията на търговците на зърнени фуражи. Завършила е бизнес планиране във Висшия икономически институт в София. От 1997 г. е в управлението на пловдивската оризарна "Агромил", представлява в България немския холдинг за търговия със зърно "Cremer". В интервю за "Стандарт" Савина Влахова коментира сивата икономика в хранителната индустрия и за липсата на кадри у нас.
- Госпожо Влахова, на дискусията на "Стандарт" и КРИБ "Да! На българската икономика" посочихте, че са нужни промени в Кодекса на труда, тъй като там няма клауза, която да задържи работника, ако фирмата е платила за неговата квалификация. Бихте ли дали повече разяснения по темата? 
- Всеки работодател, по един или друг начин влага в квалификацията на работната сила. В някои случаи това е съвсем общо и се прави със семинари, от които не може да се търси пряка възвръщаемост. Но има казуси, в които компанията дава стипендия, за да изпрати един човек да учи, да специализира една година. Няма в момента в Кодекса на труда договор, с който работодателят да получи обратно полза от това финансиране. Трябва да се даде възможност за сключване на трудов договор за 3, за 5 години, със съответните ангажименти от двете страни - едната страна осигурява обучение и квалификация, другата страна обещава в замяна да полага труд в някакъв период от време. И това да бъде взаимно договорено и допустимо от законодателството. А крайната цена на продукцията на което и да е предприятие е тази, която трябва да даде възвръщаемост на вложените разходи и съответно да даде възможност на предприятието за инвестиции и за поддържане на работната сила. Т.е. ако крайната цена на нашите производства е толкова ниска заради сивата икономика, която поддържа принудително ниски цени, то в обратна връзка ние не можем да дадем увеличение на дохода на персонала. 

- Какъв е делът на сивата икономика в хранителната индустрия? 
- Сивата икономика, цитирам данни на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, е 29% за цялата страна. Но хранителният сектор се отличава с бързооборотни стоки и това дава възможност там сивият сектор да се реализира по-добре и смятаме, че делът му е 50%. Това е голям удар за легалните български производители. Защото сивият сектор задава ценовото равнище и оттам нататък легалният сектор, който плаща всички данъци и осигуровки, става неконкурентоспособен.

- Какви мерки биха дали резултат при вас за свиване на сивия сектор?
- Мярката срещу сивата икономика в хранителния сектор е намаляване на ДДС ставката за храните. В момента в крайната цена на продукта за всеки потребител е включен 20% ДДС и платецът на този данък е легалният сектор. Каквото и да говорим за качеството на българската храна, то минава през цените и конкурентоспособността на легалния сектор. Има в магазина стоки, на които на етикета пише адрес на производител или доставчик - например ж.к. "Люлин", блок еди-кой си, апартамент еди-кой си. Това не звучи сериозно, за всички е ясно, че това не е фирма, която да остане във времето. Знаем за фирмите еднодневки, които се въртят 2-3-5 месеца и после изчезват. А те конкурират легалния сектор, който плаща 20% ДДС. Намаляването на ДДС ставката на храните ще позволи изсветляването на икономиката. Във никакъв случай, когато говорим за намалена ДДС ставка на храните, ние не очакваме да предизвикаме намаляване на приходите от ДДС в бюджета. Тъкмо обратното, смятаме, че това ще стабилизира българските предприятия, които работят на светло, предприятия, в които има направени много инвестиции, те са изключително модерни, разработени по проекти и програми. Те трябва да се развиват и да бъдат конкурентоспособни, а не да бъдат конкурирани от сив сектор с неплащане на 20% ДДС. Сивият сектор е този, който плаща дохода на работника без осигуровки. Във фирмите на светло при заплата 1000 лева, работодателят плаща още 500 за осигуровки, които обаче нелегалният бизнес пести. Така че плащането на дължимите данъци и осигуровки върху доходите, плюс 20% ДДС върху храните, прави легалния сектор неконкурентоспособен спрямо сивия, който пести тези разходи. Това допуска и появата на стоки с неидентифицирано качество, произход и т. н. Един производител, който държи на марката си, на името си, той не си позволява да пуска на пазара такъв тип продукти. Само че неговият продукт е неконкурентоспособен. Защото е по-скъп, с платен 20% ДДС, осигуровки. Трябва да се подчертае, че в почти всички страни членки на ЕС, ДДС ставката върху храните варира от 1 до 5-9%, само в една държава от скандинавските е обща ставката за всички стоки. Но там стандартът е коренно различен, манталитетът е друг. 

- Финансовото министерство и НАП затягат контрола и се опитват да намалят сивия сектор с различни мерки. Защо в хранителния бранш делът му е толкова висок? 
- Тук не става въпрос за контрол. Разбирам амбицията и на финансовото министерство, и на НАП да акцентират върху контрола и твърденията, че контролът ще се справи със сивата икономика. Но позволете ми да съм скептична по отношение на контрола. Не защото те не го правят, а просто защото физически не е възможно до всеки камион, до всяка врата, до всяко мазе, където нещо се произвежда или пакетира, да има контролиращ орган. И да допуснем, че това физическо лице - контролиращ орган, ще бъде абсолютно неподвластно на съблазни. Така че контролът си е контрол, аз не го подценявам, трябва да се упражнява. Но успоредно с това трябва да има и чисто икономически мерки. Като подчертавам - без от това да се очаква намаление на приходите в бюджета. Въпросът е да се направят сериозни анализи - какви производства има в България, какви са обемите, какви са приходите от хранителния сектор в бюджета от ДДС и дали бюджетът ще пострада или не, ако се намали ставката. Често се споменава като аргумент, че в другите страни няма 10% данък върху печалбата. Това е така, но преди да стигнеш до печалбата, трябва да платиш ДДС, което те прави губещ и не стигаш до печалбата. Така че нещата са колкото сложни, толкова и прости.

- Как гледате на идеята да има данъчни облекчения за фирми, които инвестират в дуално обучение?
- Може да се намерят много форми - дали да бъде данъчно облекчение или просто да се признават като разходи подобни вложения, като по този начин те няма да бъдат обложени с данъци. Или това да бъде, както казах, по линия на ангажименти на обучаваните към работодателя. Има разнообразие от форми. Данъчни облекчения звучи много страшно за администрацията, която веднага ще очаква от това да настъпят някакви злоупотреби и измами. Но аз пак казвам - има прости форми, които могат да се заимстват от други държави. Платеният стаж, например. Децата - над 14-15 г., които са в професионалните гимназии, трябва да виждат какво се случва в работната среда и съответно да бъдат мотивирани с някакво заплащане. Но в този случай Кодексът на труда не допуска наемане на деца под 16 г. Трябва да има регламенти за всичко. И на дискусията беше казано - да отидат на стаж и да бъдат възмездени. Но попитайте ги кой как ги възмездява. Може само ако са над 16, да е по правилата, за другите да се търси друга форма, но има завоалиране или заобикаляне на закона. Защо трябва да заобикаляме закона, а не в него да е регламентирано - три дни си в училище, два дни в предприятието заплащането е регламентирано. 
И освен това тези професионални стажове не трябва да се налагат повсеместно на всички. Защото когато очакваме един млад човек да продължи да се развива, да направи две магистратури, то в този случай няма защо да го пращаме в предприятието или производството. Ако аз ще ставам топ финансист или топ компютърен специалист, моята работа не е да се уча как се правят зидаро-мазачески дейности или шлосерство. Трябва да го има този елемент на диференциация и на доброволност, а не да кажем - всички под строй в производството.