Проф. Боян Дуранкев направи анализ на икономическата година. Каква икономическа година изпращаме, пред какви предизвикателства беше изправена икономиката ни? Проведоха ли се нужните реформи? Оптимистични ли са очакванията за следващата година, отговори той пред "Фокус".

- Да започнем с нещо, за което не се води сериозен дебат – какви стопански отрасли да развива страната ни, как да се преструктурира икономиката ни, за да е адекватна на бързите промени? Свидетели сме на Четвъртата индустриална революция. Готови ли сме за, както биха ги определили в технологичния сектор – „големите данни“? Въобще колко е адекватна икономическата ни структура?
- Въпросът ви звучи твърде оптимистично като че ли изглежда, че управлението на икономиката на България е автономно и всичко, каквото пожелаем, не само Четвъртата индустриална, а и Петата, и Шестата революция ще ги направим за броени месеци, ако не, то за няколко години. Но да не забравяме, че България е една периферна страна за Европейския съюз.

Разбира се с някакво значение за опазване на границите на ЕС, но без особени възможности за автономно управление и същевременно с твърде примитивен бизнес, тъй като при над 300 000 регистрирани фирми само 15 000 от тях са с над 10 човека и повече персонал. Тоест периферна страна с един дребен и среден капитализъм, с една олигархия, която е типична за всички останали страни и с икономика, която се люшка в зависимост от решенията на Брюксел, понякога и на Вашингтон.

Така че всичко това, което се съдържаше във вашия въпрос, зависи от световните фактори, от европейските фактори и много по-малко - от националните фактори за растеж. Що се отнася до втората част от въпроса ви какво ще става и какви са предизвикателствата пред нашата икономика, то тук специално можем да отделим 2-3 часа, за да ги коментираме, но разбира се световните фактори за развитие и растеж на БВП в момента опират най-вече до, колкото и да изглежда неприятно, до растеж на военната индустрия.

В момента САЩ водят най-малко две студени войни в света и растежът на военната индустрия навсякъде се забелязва, че действа в посока нагоре. При това положение ние не можем да кажем, че това е нещо добро. Не всяко нещо от БВП, което расте, е добро. Ако отсеем първо какво става и какво ще става по света, забелязваме, че от две-три години една нова страна излезе начело по БВП и член по паритет на покупателната способност и това е Китай. САЩ отстъпват лидерската си роля в момента. Другото, което става в света – забелязваме, че освен, че растежът се пренася на изток в Азия забелязваме, че има и спад. Например „Уолстрийт“ отбеляза поредния спад, достигна дъно. Пазарите по света достигнаха едно 14-месечно дъно, също и в ЕС.

Така че в света се очакват не особено добри страни да се случват през следващите години, а това ще повлияе най-много върху периферните страни като България. Що се отнася до европейските фактори за растеж, независимо от оптимизма, който лъха от Брюксел, забелязваме, че и тези фактори за растеж се ограничават, най-малкото поради Брекзит, който вероятно ще бъде неочакван, без сделка. Също така поради големите национални бюджети, които се раздуват, високата фирмена задлъжнялост в страните на ЕС, диктатурата на националните интереси, възстановяване на трудовото робство и така нататък. Тоест и европейският кораб в момента се люшка от вътрешните ветрове, които показват, че стабилността и растежът са може би под въпрос.

А що се отнася до националните български фактори за растеж на брутния продукт, както казах, ние винаги гледаме какво ще кажат началниците. Забележете какво се случва сега с покупката на изтребителите, с газовия хъб и сме винаги ориентирани къде да гледаме. Но също така има вътрешни проблеми на растежа. Например сивата икономика изяжда около 30 % от възможностите за по-голям държавен бюджет. Имаме висока степен на корупция. Някои я изчисляват над 10 милиарда лева годишно. Имаме диктатура на чужди скрити картели тук на територията на България. Бих казал, че например чужд картел са хипермаркетите, които са на всеки километър.

Имаме изсмукване на богатство чрез офшорки и счетоводни трикове. Забележете историята с известната ски писта в Банско. Да не коментираме, че освен неприятните фактори на растежа и ограниченията на българския растеж, имаме силна концентрация на богатството в една десета или може би една стотна от бизнеса в кавички – рентиери, спекуланти на недвижими имоти, банкери и така нататък. И при това положение възможностите на растежа допълнително се ограничават от бягството на работна сила. И това не е диктатура на пролетариата, както някои шеговито подхвърлят. Това е диктатура на краката, защото при непривлекателни заплати и пенсии при един критичен периферен капитализъм всеки гледа, който може, да го напуска. И растежът се ограничава и от тази концентрация на власт, медии.

Всичко това в ръцете на българската олигархия, както и в другите страни в тяхната родна или международна олигархия. Така че ние имаме най-малко два големи проблема, с които трябва да се борим. Първият голям проблем – това е, че в света възможностите за растеж изглежда се поизчерпаха и това ще повлияе силно върху българската икономиката, най вече чрез проблемите на самия ЕС. И второ – това е българският, да го наречем „хубав добър капитализъм“, който работи добре и създава европейски комунизъм за българските богаташи и същевременно капитализъм за повечето наемни работници и за хора, които са с доходи под екзистенц минимума.

Така че, който и да е на кормилото на българския кораб, ще забележи силни ветрове, люшкания от тези вълни. И трябва много стабилно да се държи управлението, за да може да помогне по някакъв начин в живота на обикновения българин. Очаква се 2019-2020 година може би и поредната глобална икономическа криза и няма начин и тя да не ни се отрази. Въобще твърде много неясни моменти има пред бъдещето, за да кажем, че индустриалната революция ще кацне някъде на българската територия.

- Понижихте отвсякъде оптимизма. Да си поговорим за българския капитализъм малко по-задълбочено. Вие говорихте за трудовото робство, един от големите проблеми е обезпечаването на различните сектори с кадри, които са с реални знания и умения. Как стои въпросът с тази обезпеченост?
- Как да го кажа? Обезпеченост на какви кадри? Търси ли българският бизнесмен кадри с висока квалификация, с добри умения, млади, които да са съгласни да работят на 3,4, 5 000 лева заплата? Със сигурност не. Но когато се търси евтина работна сила, на която да се плаща почасово, за първи път българинът от десетина години има възможността да си вземе раничката, да напусне България и да отиде при по-добри условия. Още повече, че в България много от благата са вече платими, за разлика от други европейски страни. Например при здравеопазването – доплащания. Това нещо в Централна Европа, в Западна Европа, в много страни е непознато. Също така българите доплащат или плащат изцяло за висшето си образование, докато поне в 10 европейски страни е абсолютно безплатно и с допълнителни стипендии по време на следването, за да могат реално да учат.

Така че при нашия какофоничен капитализъм естествено, че в повечето случаи бизнесът търси нещо евтино, което да е съгласно да му работи за 510 лева и да смята колко е ужасно да се вдигне минималната заплата на 560 лева. Ще трябва да се разделим с новите си лимузини, няма да можем да трупаме толкова, колкото искаме в швейцарски банки. И разбира се да ходим да си пазаруваме във Франция.

И когато такъв груб, брутален е българският капитализъм, естествено, че огромната част от младите хора ще кажат: „Всичко най-хубаво. Останете си тук и си търсете, ако искате, от Украйна, ако искате, от Молдова, търсете си специалисти. Но ние няма да бъдем вашите хора“. Така че противоречието в България е между този дребнав български примитивен капитализъм и желанията на обикновения човек да може да изгради и да си купи жилище със заплатата, и ако може, да отгледа 2-3 деца. И ако може децата му да живеят по-добре. И колкото и да надуваме фанфарите, че в България всичко е наред, индикаторът – напускането на хора от България – води до обезлюдяване и до демографска, а оттук и до икономическа катастрофа. Няма какво да се лъжем. Не можем да достигнем средното ниво на ЕС през следващите 40-50 години. Няма шансове.

- И в тази връзка излезе едно социологическо проучване, че 23 % от трудоспособните българи обмислят да потърсят временна или постоянна работа в чужбина, което още повече ще усложни диалога работници-работодатели. Какъв е изходът? Какво може да се направи в тази насока?
- Изходът за съжаление е първо в България. Забележете, че в България и това всеки го знае е най-голямата несправедливост. Тоест най-богатите 10 % получават много повече, отколкото най-бедните 10 %. Това е знаменитият индекс на Джини, при който неравенството се оказва, че е най-голямо в най-бедната страна на ЕС. Така че онзи, който въведе плоския данък, който засили косвените данъци, да му мисли, но трябва да мисли и това правителство, ако иска да останат хора в България. Ясно е, че е необходима данъчна реформа, но засега дуетът ГЕРБ и Обединени патриоти спи по въпроса. Мислят, че всичко е прекрасно, че всичко е добре. Второто нещо е ролята на ЕС, който се оказва, че не е толкова съюз, а Центърът и Западът използва много добре страни като Литва, Латвия, Естония, Полша, Румъния и България, за да изсмуква от тях работната сила, без да плати нито стотинка. И това означава, че ЕС трябва да се прероди и ерата "Юнкер", отивайки си, ни показва, че наистина ЕС трябва да се излекува от този тежък икономически ишиас, от който страда в момента. Иначе България няма да се оправи и няма надежда да се оправи без сериозната помощ на ЕС.

- В тази връзка – постоянно говорим за нужда от реформи, някои от тях дълго отлагани. Реализирани ли са все пак някои сериозни реформи през годината, които да подобрят икономическата среда за 2018 година?
- Очевидно е, че има натиск към бившите „български богаташи“, които бяха изключителни далавераджии и изключителни мошеници през годините чрез приватизация, чрез корупция, чрез покупка на да го наречем директно – и на хора от МС, и на съдебната част, и на прокуратурата. Твърде кротко и спокойно живееше олигархията през тези години и този натиск, който се забелязва, той е само към няколко единици хора, но които бяха облагодетелствани от криминалния преход. Този натиск може да даде някакви резултати, но в никакъв случай сами не може да се оправим, защото офшорките продължават да си работят, да изсмукват общественото богатство. Голяма част от печалбите на чуждите банки, на чуждите компании в България, търговските хипермаркети си изнасят директно печалбите в други страни. Така че ние сами задължително трябва да погледнем и ако трябва наистина да се направи един ретроспективен анализи и на приватизацията, и на концесиите. И разбира се в това отношение бих препоръчал на правителството много внимателно да прочете 42-те искания на „жълтите жилетки“ от Франция, защото когато гръм удари във Франция, ехото може да отекне и в България. И може да разклати това правителство, което много самодоволно живее в широките си апартаменти, носи луксозните си часовници и твърди, че всичко е прекрасно. Но не е.

-Между другото имаше „жълти жилетки“ в Сливен. Проф. Дуранкев, не звучите оптимистично, но 59 % от българите очакват 2019 година да бъде по-добра. Какво очакват оптимистите? Можем ли да обобщим?
- Оптимистите очакват цялото това повишение на минималната работна заплата с цели 50 лева. И пак ще бъдем на последно място, много далеч от следващата – Румъния. Оптимистите очакват минималната пенсия да се повиши и малко по-голяма да стане. Но тя пак ще бъде под екзистенц минимума за оцеляването. Докато оптимистите, които са отгоре, този 1 %, както сме свикнали да се нарича, оптимистите гледат много добре как да си сменят колите, яхтите и как да си увеличат парите в чуждите банки. Това е различен оптимизъм. Това е България на две, три скорости, която се движи. И укорите ни не могат да бъдат само към ЕС, че предлага Европа на няколко скорости, тъй като България е страна, която действително невинаги тези, които носят най-много благата и които допринасят за растежа, невинаги те са най-облагодетелстваните. Спекулата, обикновеният дребен капитализъм на дребно и другите фактори спъват икономическия растеж, но дават шансове на българския капитализъм да върви по-бързо. Това е различието.