Николай Свинаров е роден на 6 май 1958 г. в Шумен. През 1982 г. завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“.
От 1984 г. е адвокат в Търговище, а от 1985 г. — в София. На 24 юли 2001 г. е избран за министър на отбраната в правителството на Симеон Сакскобургготски.

.............................
- С какво се занимавате в момента?
- През 2009 г. възстанових адвокатските си права и в момента съм адвокат в Софийската колегия. Част от професионалната тайна е да се въздържам да коментирам случаите, с които се занимавам.

- Не ви ли липсва политиката?
- През 2009 г. партията, на която бях председател – Българска нова демокрация (БНД), получи около 10 000 гласа на парламентарните избори. Разбрах, че политиката не ме иска при себе си. Цифрата е достатъчно ниска, за да реша, че някой мисли за мен.

А когато някой не си мисли за мен, и аз спирам да си мисля за него.

Така че избирателите ме отказаха от политиката, а не аз от нея. Изкушен съм от политиката, тъй като осем години от живота ми са минали там. Струва ми се обаче, че са достатъчни.

- Разкажете за онова прословуто розово БМВ. Автомобилът е бил боядисан, докато вие бяхте министър, нали?
- За съжаление не знам историята на розовия автомобил. Факт е обаче, че средната ми дъщеря, тъй като сега имам и малка, на абитуриентския си бал беше с подобна кола. Но аз нямам нищо общо нито с пребоядисването й, нито с някакви конкретни действия около случая. Съгласете се, че един действащ министър на отбраната, какъвто бях аз, може да осигури по-луксозна кола за дъщеря си, ако поиска! И затова изобщо не съм ползвал коли от министерството.

- Имате малко дете. Помагате ли на съпругата си?
- Винаги съм твърдял, че съм доста приличен баща, без да съм настоявал обаче, че съм образцов. Помагам, с каквото мога, и съм изключително щастлив, че се върнах към спомените си около отглеждането на деца. Надявам се в скоро време освен баща на три дъщери да стана многократно и дядо.

- Да не твърдите, че скоро ще ставате и дядо?
- Не, имах предвид, че имам омъжена 30-годишна дъщеря и друга на 26 години, която от три години живее със своя приятел. Мисля, че подобни неща много скоро ми предстоят.

- Какво работят дъщерите ви?
- Първородната ми дъщеря завърши в САЩ и Англия. Работи три години в Англия и от известно време е в България. В момента е маркетинг мениджър в частна фирма. Средната ми дъщеря учи право във Франция. В момента завършва адвокатско училище и като че ли по-скоро е настроена да продължи живота си в чужбина.

- С бившата си съпруга Росица поддържате ли контакти?
- Да, разбира се.

Виждаме се често, но чак приятели не сме.

- Вие сте защитавали лидера на ДПС Ахмед Доган по едно от делата му преди 10 ноември 1989 г. Как се запознахте с него?
- Да, така е. Това беше преди 23-24 години. Неговата приятелка по онова време – Таня Желязкова, се беше обърнала към един колега – настоящия доста известен адвокат Борислав Боянов. С него бяхме в един курс, но той имаше по-малко стаж, защото след следването беше в казарма. За да се води дело на тази инстанция обаче, трябваше да има две години стаж, които той не притежаваше.
Борислав Боянов ме потърси и двамата защитавахме Ахмед Доган пред Варненския окръжен съд.

- По кое дело?
- По делото, по което го осъдиха на 10 години заговор. Присъдата му беше потвърдена от Върховния съд.

- Какво е мнението ви за бившата ви съпартийка Меглена Кунева?
- Чисто емоционално и политически смятам, че най-добрата възможна кандидатура за президент е Меглена Кунева. Но начинът, по който тя бе издигната, с подкрепа на т.нар. гражданско общество, ме разочарова. Не знам защо тя си мисли, че има такова в България! Смятам, че който и да е кандидат, не може да спечели без сериозна партийна подкрепа.

Едно интервю на Пламен СТАНЧЕВ, в. "ШОУ"