Монах Николай, със светско име Люцкан Тенекеджиев, е имал тежката съдба да бъде изоставен от майка си, когато е бил едва на 3 години. Зарязан при баща алкохолик, няколко години след това той се оказва в дом за сираци, къде бива системно изнасилван. Потресаващите твърдения направи самият той в предаването „Съдебен спор“, където разказва, че сега е отритнат от всички – като мръсно псе. Дори майка му не му дава коричка хляб и казва, че „тя е мъртва за него“! „ШОУ“ се свърза с Люцкан, когото намери на една пейка пред Руската църква в София. Докато наш репортер провежда разговор с него, грачене на гарвани допълва и без това тъжната и зловеща картинка на живота на 37-годишния мъж. В изповедно интервю за вестника на народа той прави шокиращи разкрития за своето детство, както и за монашеския си живот. Бруталните твърдения на монаха провокираха наш репортер да направи и допълнителна проверка на жизнения му път, от която изскочиха интересни факти, грижливо прикрити от него...
<br /> <strong>- Люцкане, имаш потресаваща житейска история! Разкажи ми как се стигна дотук &ndash; да си без дом и да спиш по пейките?<br /> </strong>- Аз нямам къде да отида, откакто се помня. Майка ми и баща ми се разведоха още когато бях на 3 години. Баща ми беше алкохолик и майка ми решила да се махне. И ме оставила при него, а той по-късно ме захвърли в дома за сираци&hellip; <br /> <br /> <strong>- Но защо майка ти е решила да те остави при баща алкохолик?!</strong><br /> - Не мога да ви кажа защо така е решила&hellip; Никога не ми е дала обяснение. Искам да ви кажа, че за мен това не е майка! Тази жена сама си казва, че никога не ме е галила, не ме е прегърнала. Не е изпитвала майчински чувства към собствената си рожба!... Откакто ме е изоставила през 1980 година, съм я виждал всичко на всичко 4 пъти, като последният беше, когато отидохме с екипа на предаването &bdquo;Съдебен спор&ldquo;. Тогава тя каза: &bdquo;За него аз съм мъртва! Не съществувам! Да се оправя сам!&ldquo;. Вярно, че сега съм голям, но като съм бил на 3 годинки, как да се оправям сам?! Баща ми пиеше постоянно, биеше баба ми&hellip; Големи ужасии съм видял!...<br /> <br /> На 7-годишна възраст ме изпратиха в дома за сираци &bdquo;Минко Минков&ldquo; в Ямбол, на 4 октомври 1986 година. Там бях подложен на страхотии и издевателства! Изнасилван съм многократно&hellip; от по-големите батковци в дома. Караха ме да си бия главата в някакъв стълб, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>биеха ме и се гавреха с мен!</strong></span><br /> <br /> Просто ужасни неща, които никога няма да забравя!...<br /> <br /> Така беше, докато не напуснах дома на 18-годишна възраст. През това време нито майка ми, нито баща ми са дошли да ме видят в дома. Без баща, без майка, без никой&hellip; Цялото ми израстване премина в ужасни условия, побои и изнасилвания. Отнасяха се ужасно с децата в този дом! А на възпитателите изобщо не им пукаше &ndash; сякаш сме в концлагер. Те си гледаха техните деца - какво ги интересуват сираците&hellip;<br /> <br /> <strong>- Кога те изнасилиха за първи път?</strong><br /> - Може би година след постъпването ми в дома. Беше едно момче с две години по-голямо от мен. Помня му името &ndash; Димитър, от село Синапово, Ямболско. После едно друго момче ме изнасили. Това се повтаряше много пъти, като общо може би 4-5 по-големи момчета ме изнасилваха няколко години. Издевателствата се случваха в спалните помещения, докато другите бяха на занималня. Учителите през деня ги нямаше, само двама трима бяха там, но сякаш не виждаха. А аз в началото не се оплаквах, защото ми казаха да мълча, залъгваха ме със сладки работи&hellip; <br /> <br /> Помня първата вечер, като ме изнасилиха, се напиках вечерта. После повръщах, започнах да заеквам, което продължава и до днес&hellip; Изнасилванията спряха, когато тези момчета напуснаха дома. Аз и преди това, когато вече бях на 15-16 години, започнах да се съпротивлявам&hellip; <br /> <br /> <strong>- Казвал ли си за тези издевателства на възпитателите в дома...?</strong><br /> - Казах на една възпитателка &ndash; Иванова. А тя ми отговори, че щяла да каже на директора, но всичко остана само на думи. Да не ви говоря, че постоянно ни даваха развалена храна, с изтекъл срок. А иначе имаше тогава дарения от Русия, които един Бог знае къде са отивали!&hellip;<br /> <br /> <strong>- Твърдиш, че възпитателите са прикривали тези зверства?!</strong><br /> - Да, на практика е точно така. За мен беше много тежко &ndash; без семейство, без семейна обич, без закрила&hellip;<br /> <br /> <strong>- Този живот трябва да е смазал психиката ти необратимо...</strong><br /> - По-скоро изградих желязна психика, колкото и да е странно. Приемам всичко, дори най-лошото, без емоция. Но иначе е вярно, че нямам самочувствие. То с такъв живот&hellip; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Аз имам и два опита за самоубийство</strong></span><br /> <br /> Единият е като излязох от дома и бях в безпътица. Разбрах, че баща ми е продал и апартамента, който имахме, и оставам на улицата. Това се случи през 1993 година. В рамките на един месец той беше пръснал всичките пари &ndash; 350&nbsp;000 лева, тогавашни пари. Намерих го на сливенските минерални бани, естествено - между две жени. И тогава той ми беше признал, че с парите от апартамента направил сватбите на техните деца. <br /> <br /> <strong>- И какъв път хвана ти? </strong><br /> - Ами търсих си работа. Започнаха да ме викат разни хора да им пазя добитъка. Имаше един работодател, който ме тормозеше, биеше ме. Избягах оттам, намерих друга работа, но само временно. Спях по пейките, понякога случайни хора ми даваха хляб да ям. Тогава се запознах с един човек от Сливен, който познаваше главния военен на гарнизона. Бях на 18 години и ме взеха в казармата по-рано, отколкото беше планувано, защото нямах къде да живея. Там, в продължение на година 11 месеца и 29 дни, беше най-хубавият ми период. Най-щастливият живот! Бях в свързочни войски, после в щаба на командира в Стара Загора, и там ме направиха готвач.<br /> <br /> Като излязох от казармата обаче, пак се озовах на улицата. На няколко пъти почвах да работя, но все не ми плащаха&hellip; Нямах работа, нямах нищо. Станах скитник. Тогава направих втори опит за самоубийство &ndash; нагълтах се с фенобарбитал. Намериха ме полуумрял в една градинка. Тогава една жена ме въведе в религията, запозна ме с духовници и ме заведоха при владиката Йоаникий. И така започнаха нещата с православната църква. Замонашиха ме в Поморийския &bdquo;Свети Георги&ldquo;. Бях послушник в няколко манастира, но накрая <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>сам хвърлих расото...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Защо?</strong><br /> - Ами въобще не е тайна, че в манастирите има хомосексуалисти и гей лоби в самата църква. Имаше един такъв духовник, който ми даваше послушания, в кавички, да търся монаси, които първо него да &bdquo;работят&ldquo;, после - той тях. При положение, че този духовник беше на 76 години!... Казваше се архимандрит Евтимий от Голямобуковския манастир &bdquo;Света Петка&ldquo;, вече е покойник&hellip;<br /> <br /> <strong>- А ти не си ли имал хомосексуални прояви, докато си бил монах?</strong><br /> - Получавал съм само &bdquo;послушания&ldquo; да търся такива монаси, но аз не съм участвал. Той (Евтимий &ndash; б. а.) е искал да има с мен интимен контакт, но аз съм бягал от манастира и съм избягвал тези неща. Аз съм си нормален мъж, харесвам жени. Даже монах нямаше да стана, но просто никъде другаде не виждах спасение&hellip;<br /> <br /> <strong>- Имал ли си сексуален контакт с жени?</strong><br /> - Имал съм, да, докато бях монах. Признавам си, че съм нарушавал обета за въздържание. Даже ме обвиниха, че съм прелюбодейник. Аз на няколко пъти напусках манастира, защото гейовете там са с предимство. <br /> <br /> И сега пак съм на улицата. Търся си работа, но дори лична карта нямам&hellip; И точно затова реших да потърся родната си майка &ndash; за да ми помогне, все пак ме е родила!... Казах си, че ще й дам последна възможност да се помири с Бог за това, че ме е изоставила. Но явно няма никакъв шанс. Тя каза на Жоро Игнатов: &bdquo;Аз съм мъртва за него!&ldquo;. Предишните пъти, като я търсих, само за по няколко минути се виждахме. Веднъж беше за няколко часа, но нито очите й видях, нито ръцете! Беше се скрила като някоя мишка. Никакъв помен, че ми е майка! Все едно чужд човек, че и по-лошо. Та тя хляб отказа да ми даде! Една филийка даже! Отваря вратата и ми казва: &bdquo;Нямам!&ldquo;. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>А аз не бях ял от 4 дни! Това майка ли е, ми кажете?! </strong></span><br /> <br /> Нямам думи, не съм срещал такова нещо! Не знам как да го оприлича това нещо &ndash; дебил някакъв&hellip;<br /> <br /> <strong>- А вярно ли е, че си налитал на бой на майка си, както твърдят съседките й?</strong><br /> - Това са глупости! Аз съм нямал контакт с майка ми, за да го направя. Явно логиката им е да не се занимавам с нея и да не ходя там, за да нямат проблеми във входа и да има мир. <br /> <br /> Майка ми тотално ме е изключила от живота си. Баща ми пък почина през 2005 година от сърдечен удар. Направи инфаркт от пиене. Аз, като монах, естествено, го погребах. На погребението му присъства само един човек &ndash; аз, с черните си дрехи. Той приживе беше един несретник и клошар. Пръсна си парите, като продаде апартамента, и започна да спи по пейките&hellip; <br /> <br /> <strong>- Твоята съдба очевидно не е по-различна&hellip; Какво смяташ да правиш?</strong><br /> - Сега си търся работа. Завършил съм училище за зидаро-мазач. Разбирам и от компютри, направил съм даже няколко сайта&hellip;<br /> <br /> <strong>- А не мислиш ли пак да намериш спасение, като потърсиш пътеката към манастира?</strong><br /> - Не, повече не искам да се връщам там!<br /> <br /> <strong>- Спомена нещо интересно &ndash; че си братовчед на певицата Деси Тенекеджиева. Търсил ли си от нея помощ?</strong><br /> - Да, знам от баща ми и чичо ми, че те са втори братовчеди с баща й. Помощ от нея не съм търсил, но я намерих във Фейсбук и й писах. Тя ми върна отговор и ми каза, че не се сеща да сме роднини. После й написах подробно целия си живот в едно писмо. И тя 100% го е прочела. Но като я потърсих пак, ми изписа, че няма такъв потребител. Но като влязох с друг профил, ми излезе. Явно просто ме е отхвърлила&hellip; <br /> <br /> <br /> <br /> <span style="font-size: small"><span style="color: #800000"><strong>Деси Тенекеджиева: </strong></span><strong><br /> </strong></span><span style="font-size: medium"><strong>Поне 4-ма души са ми писали, че сме братовчеди, но точно този човек 100% не ми е!</strong><br /> </span><strong>Според монаси Люцкан е шизофреник, лежал е в затвора и там е станал гей</strong><br /> <hr /> <br /> Някои спорни и противоречиви моменти в потресаващия разказ на Люцкан Тенекеджиев накараха репортера на &bdquo;ШОУ&ldquo; да направи проверка на твърденията му. Едно от тях бе това, че с Деси Тенекеджиева се падат братовчеди.<br /> <br /> Според ексмонаха, който е кореняк-сливналия, с певицата имали родствена връзка по бащина линия. &bdquo;Моят баща Йордан и брат му &ndash; чичо ми Веселин Тенекеджиев, са втори братовчеди с бащата на Деси Тенекеджиева. Самите те са ми го казвали&ldquo;, категоричен е Люцкан. Попитан от наш репортер как всъщност е разбрал, че е рода с певицата, първоначално той подхвърля мъглява версия, че от дума на дума баща му бил подметнал. Впоследствие обаче разказва странна история, според която баща му, алкохоликът, който освен това бил и сектант, се бил напил жестоко един ден и дал интервю за сливенски вестник. &bdquo;Там наприказвал някакви глупости за Бог. И това го прочел бащата на Деси Тенекеджиева, който му се обадил и му казал да не срами фамилията &ndash; тя цялата е музикантска&ldquo;, нарежда Люцкан. И казва, че чичо му &ndash; Веселин Тенекеджиев, &bdquo;бил известен музикант, който през 80-те години на миналия век бил ръководител на музикални групи, свирил на китара и клавиши&ldquo;. &bdquo;Дори за кратко е свирил с Кирил Маричков и &bdquo;Щурците&ldquo;, после и с Панайот Панайотов. Бил за кратко и в Радио Сливен със Сашо Касиянов&hellip;&ldquo; , реди още блудният монах. И добавя, че чичо му също се пропил и сега бил &bdquo;една пиянка, която всеки ден се налива от сутринта&ldquo;. Граничещите с небивалици твърдения на Люцкан са, че бащата на Тенекеджиева даже бил дал &bdquo;200-300 лева&ldquo; на неговия баща, &bdquo;защото го видял, че е пропаднал, но му казал, че ако пак изложи фамилията, повече няма да го погледне&ldquo;. Интересното е, че Люцкан твърди, че парите са били дадени от лице с имена Васил или Веселин, а бащата на певицата се казва Иван. &bdquo;Може и дядо й да е...&ldquo; - има отговор и за това духовникът. Също така той споменава и редица други имена с тази фамилия, като неприкрито отчаяно търси родствена връзка с тях. Прегледал профила на Деси Тенекеджиева, той знае имената на двете й племенници &ndash; деца на брат й, както и това, че учат в престижни университети в САЩ. Говори и за други двама Тенекеджиеви &ndash; Людмила и Мартин, за които казва, че са брат и сестра &ndash; негови братовчеди. &bdquo;Мартин даже учеше заедно с едната племенница на Деси &ndash; Тереза&ldquo;, твърди още Люцкан. <br /> <br /> Действително лица с тези имена има, показва проста проверка в &bdquo;Гугъл&ldquo;. Интересното обаче е, че Люцкан, който твърди, че има и страхотна компютърна грамотност, създава сайтове и т. н., не знае изобщо с какво се занимават въпросните Людмила и Мартин - информация, което е налична в интернет. <br /> <br /> &bdquo;ШОУ&ldquo; се свърза и със самата певица, която остана озадачена от новината, че има братовчеди в Сливен. &bdquo;Изобщо не се сещам за такъв човек. Искам да ви кажа, че поне трима-четирима души са твърдели, че са ми братовчеди и изобщо не обръщам внимание&ldquo;, обяснява тя пред наш репортер. По думите й, тя никого не била блокирала във Фейсбук, защото няма този маниер. И добавя, че, въпреки всичко, ще попита баща си, който знаел цялото им родословно дърво. &bdquo;Той е категоричен, че нямаме никакви братовчеди в Сливен. Явно просто става въпрос за съвпадение на фамилиите. Нямам обаче нищо против да помогна на този човек, стига да мога&ldquo;, бе коментарът на певицата, след като обсъди с баща си всички твърдения на Люцкан. <br /> <br /> Въпреки това обаче, ексмонахът продължава натрапчиво да твърди, че семействата им имат роднинска връзка. Притеснителното поведение на Тенекеджиев си има своето обяснение, категорични са духовници, делили една и съща света обител с него. Според тях Люцкан е шизофреник, лежал е в затвора и там е станал гей. &bdquo;Това момченце е една хайта, дето бягаше постоянно от манастира. За мен той е шизофреник и говори много глупости. Едната от тях е, че Евтимий, който наистина си беше отявлен гей, му е давал пари, за да му намира момчета. По-скоро Люцкан му предлагаше пари, за да го прави&ldquo;, разкрива настоящият игумен на Голямобуковския манастир &bdquo;Света Петка&ldquo; &ndash; отец Веселин. И той, и игуменът на Поморийския манастир отец Йеротей са категорични, че момчето не е с всичкия си. &bdquo;Това, което разправя, че бил без лична карта - знаете ли колко пъти сме му давали по 100 лева да си извади, но той не го прави?!&ldquo;, обяснява Йеротей. <br /> <br /> Други духовници пък разкриват нещо, което Люцкан удобно спестява &ndash; че е бил в затвора! &bdquo;Ами не съм крил. Никой просто не ме е питал...&ldquo;, реагира невинно Люцкан, считайки очевидно, че би следвало въпросът: &bdquo;А вие били ли сте в затвора?&ldquo; за резонен, предвид, че насреща стои духовник. Освен това, Тенекеджиев казва, че бил зад решетките едва 20 дни, при това - погрешка. &bdquo;Като бях заминал от единия манастир, започнах работа в една бензиностанция. Оттам изчезнаха 700 лева, бяхме четирима души, но обвиниха мен. После обаче се разбра, че друг ги е откраднал, а на мен ми се извиниха&ldquo;, обяснява почти достоверно Люцкан. &bdquo;Глупости! Даже беше осъден на пробация, която наруши, и за това го вкараха в затвора&ldquo;, казва Йеротей. А зад решетките Люцкан &bdquo;се отворил на мъжките ласки&ldquo;, твърди пък друг духовник, който също е имал вземане даване със собствения си пол.<br /> <br /> <br /> <strong>Орлин ФИЛИПОВСКИ</strong><br /> <br />