Ивайло Василев Стоянов или, както е най-известен като Мариус Куркински, буквално е като едно ходещо и дишащо театрално представление - изключително талантлив, с омагьосващо присъствие и на сцената, и в живота, постоянен прицел на възхищение и... глупаво любопитство. На 15-и т. м. има рожден ден.
- Мариус, вие сте забележителен театрален и киноактьор, режисьор и музикален изпълнител, особено популярен с монологичните си театрални постановки, както и с песните и музикалните клипове на “Ти ри ри рам”, “Стига, бе”, “Пътуване”, “Супер красота” и “Шу-шу”. С какво обаче ви се наложи да свикнете и от какво ви беше нужно категорично да се откажете заради всичкото това, което сте с днешна дата?
- Още от малък работя като актьор и да ви кажа, с нищо не ми се наложи да свикна или пък конкретно да се откажа от нещо заради него или някой. Почти всичко е театър в мен. Да, съжалявам за някои, но са твърде малко пропуснатите от мен неща, като позабравени връзки с близки и роднини и отношение, което би трябвало да имам с тях. Може би именно това ми е проблемът, сякаш останаха в миналото, за което не трябва да се досещам, но не искам да е така. Това ми липсва, всичко друго ми е абсолютно достатъчно.

- Роден сте в Нови пазар като Ивайло, а във ВИТИЗ артистичният ви псевдоним е измислен от колегата ви Стефан Вълдобрев. Питали ли сте го някога защо е стигнал точно до тази комбинация от имена и всъщност защо решихте да го запазите и до днес?
- Ивайло е хубаво име, но да ви кажа честно, като млад действах малко по-глуповато и експресивно. Всъщност тази фамилия е име в моя род. Някои от братята на дядо ми са се казвали Куркински, а и бездруго баща ми казваше, че са искали да ме запишат като Мариус, но не получили някакво си разрешение. Затова реших да си го върна, Стефан знаеше и не след дълго както той, така и всички други започнаха да ми викат по този начин. Запазих личното си пространство, пък и с това име доста ми потръгна.



- Каква роля играе в живота ви зодиакалният ви знак Везни?
- При нас, Везните, нещата са много мъчителни, докато вземем конкретно решение. Доста е болезнено, непрекъснато дори. Редовно се оплакваме от живота, което не е много хубаво, да ви кажа (усмихва се).

- Вие сте от онези хора, чийто успех трудно може да се нарече “кариера”. Талантът ви май е по-силен и пробивен от обикновената амбиция, или?
- Не смея да говоря за себе си, защото се притеснявам, когато думи като талант се употребяват покрай мен. Кариера имат холивудските актьори и актриси, нашето е друго и то е служене на театралното изкуство. В различните случаи средствата са други, а обстоятелствата - различни.

- Работа, работа и пак работа. Остава ли ви време за личен живот?
- Да, остава. Намирам свободно време за себе си и, слава Богу, не мога да се оплача от липса на такова. Всъщност това време е от немалка важност за мен и полагам нужните усилия, за да го оползотворявам, когато го имам, по възможно най-добрия начин.

- Споменавали сте, че вече сте изживели голямата си любов и сега мислите само за театър. Защо? Нима тя не е “Докато смъртта ви раздели”?
- Ами поне при мен не беше, защото с човека се разделихме, преди смъртта да е настъпила (много се смее). Но да ви кажа, любовта си остана в мен. Остана си и съм й благодарен, че не си тръгна от мен, от душата ми, от сърцето ми, от същността ми.

- Сексуалната ви ориентация не е тайна за никого и въпреки това, доколкото зная, сте против гей браковете. Така ли е наистина?
- Да, против гей браковете съм. Ненавиждам тези съюзи, против съм деца да бъдат осиновявани от хомосексуални двойки. Едно дете трябва да има майка и баща, мъж и жена.

- Щастлива душа ли сте?
- Щаст­­лив човек съм, да! Особено след спектакъл... (Усмихва се.)

- Има ли самота в дните, но не на Мариус, а на Иво?
- Не мога да кажа, че съм самотен човек. Имам много приятели и не мисля, че това се дължи на моята популярност. Когато правя моноспектакъл, колкото и да е парадоксално, пак не мога да кажа, че съм самотен. Когато съм на сцената, комуникирам с всеки човек в салона. Всъщност длъжен съм да усетя абсолютно цялата публика, да съм в близка връзка с огромното количество хора, за да може да се получи спектакълът именно чрез тази свръхкомуникация.

- И се получава, определено! Току-що с удивителен възторг за автограф ви помолиха и млади, и по-възрастни...
- Публиката ми дава много. Дава ми информация, дава ми енергия. Това за мен е свръхсреща с много хора на едно място.

- Бихте ли могли да се опишете с две думи?
- Не бих могъл да го направя, дори и да искам. Ако можех, те щяха да бъдат напълно достатъчни. Бих се описал с много думи. Но вижте, думите, изхождайки от работата ми, за мен определено са две и те са: актьор и режисьор.

- Благодаря ви за отделеното време, Мариус! Пожелайте си нещо?
- За себе си и на глас? О, не, моля ви! (Усмихва се.) Но за читателите на вестника ви ще го направя с удоволствие: желая им спокойствие. Бъдете в мир и със себе си, и с ближния. Не бързайте в решенията си, бъдете внимателни и недейте да нервничите. Нека няма насилие, агресия и стрес! Нека има само любов! И хора, бъдете смирени, не примерни! Много е трудно човек да е безразличен към ритници от хора, на които си дал обувки.

Иво АНГЕЛОВ