Първо бяха лесните пари, после дойдоха мръсните, а накрая бандитските
Като братовчед на бащата на Андрей Стефанов, съпруг на Жени Живкова, на 10 януари 1989 г. Любомир Стефанов се сродява с Тодор Живков.

Стефанов е роден на 2 юни 1949 г. в София. Завършил е ВНВВУ „Г. Бенковски” в Долна Митрополия - специалист по самолетни двигатели, а през 1979 г. завършва ВПА „В.И. Ленин” в Москва – обществено-политически науки, педагогика на ВВУЗ. През 1990 г. става съучредител на партия АСО, а през 1996 г. е издигнат за кандидат-президент. Печели 0,14% от вота (6056 гласа). Всичко за минало, настояще и бъдеще той споделя пред в. "ШОУ".


- По повод най-пищната кралска сватба на века - между Кейт и Уйлям, си спомних, че бяхте сред малцината поканени на сватбата на внучката на бившия Първи - Жени Живкова и Андрей Стефанов...
- Не само, че присъствах, но единствен я заснех цялата. Дори на следващия ден звъннах на Кеворк Кеворкян и му казах, че имам пълна касетка, всичко от сватбеното тържество и той пожела веднага да му я занеса. Аз му поисках 4500 долара и Кеворк отказа да ги даде и повече не се чухме. Между другото сватбата бе в пълен противовес на тази истерия в Лондон, на която волю или неволю станахме всички свидетели. Беше съвсем в тесен кръг – младежи от едната и от другата страна и малко роднини. Подписването беше на бул. “Витоша” №15, в присъствието на Иван Славков, с неизменния му шофьор, който го докара с “Волга”-та на Олимпийския комитет.

- Поради явно съвпадение на име и фамилия с тези на бащата на Андрей Стефанов случвало ли се е да ви вземат за свекър на Жени Живкова?
- Май не, бащата на Андрей, съпругът на Жени Живкова, който също се казва Любомир Стефанов-старши, е мой братовчед, но е 20 години по-голям от мен. Роден е през 1929 г. Преди да се установи в България, работеше в Русия. Замина за Москва заедно с много други младежи и девойки бригадири с кораб от Варна за откриването на Седмия младежки фестивал, което стана през 1957 г. Андрейчо се роди през 1962 г., тогава Любо-старши беше известно време безработен, временно беше в “Кремиковци”, после премина към вътрешното министерство. Вече е пенсионер, гледа жена си Нели, която е рускиня, родена в Петербург, много интересна личност, но страда от Алцхаймер. Имах честта да познавам нейния баща, който е бил всесъюзен партизанин, 18-годишен е командвал дивизия в Сибир и въобще не бе пострадал от нито една власт в неговата страна, доста приличаше на Хрушчов.

- Казахте, че братовчед ви е работил в “Кремиковци”. Значи все пак бизнесменът Андрей Стефанов има някаква връзка с комбината, както се говори?
- Не, защо? Андрей си има собствен бизнес още от зората на промените. Първо се занимаваше с търговия с желязо, внос от Русия, беше в съдружие с Любомир Христов и жена му Дани, сега фирмата е известна като “Дани трейд”, но той вече не е с тях. И дето говорят, че всичко ставало с парите на Тодор Живков и затова бизнесът на Жени просперирал - нищо подобно. Винаги парите са излизали от джоба на Андрей, той е добър бизнесмен. Инвестира в модните ревюта. Каква възвръщаемост има е божа работа. Той е

собственик на фабрики, разположени в три сгради в кв. “Орландовци”.

Сега произвежда арматура и стереопор за облицовка на сгради.

- Виждате ли се с тях? А с тяхната кума Лора Виденлиева?
- В последните години съвсем епизодично. А Лора не я познавам изобщо. Те се движат в други кръгове. Но пък се срещах с Тодор Живков от 1990 до 1994 г. всеки петък. Тогава, когато всички се бяха разбягали и като мишки се криеха от него. Само с мен пиеше по чашка ракия. Знаейки за моите посещения при Тато, Петко Симеонов, който написа мемоарите си още през 1993-94 г., оная дебелата книга с твърдите корици, ми даде един екземпляр да подаря на Живков. И когато ме попита за реакцията му, харесва ли му, се пошегувах, че Живков е казал да му предам, че е написал страхотна книга, направо убиец. Я-я, кажи - хвана се Петко. Каза, че удариш ли някой по слепоочието, ще го убиеш! Живков не прочете тази книга.

- Имате странна теория за куфарчетата, раздавани в зората на демокрацията у нас?
- Защо странна? Според мен много глупости се изговориха за отминалите 20 години, във всички сфери. За куфарчета. Твърдя, че никакви куфарчета не е имало. Какво ставаше? Примерно един човек събира 20 момчета, от които един от тях

предния ден дори е просил на дунавския кей стотинки за цигари, а на следващата сутрин се събужда милионер?!

Това ставаше. Да предположим, че отивам аз при този човек и му казвам: ето ти тези документи, подпиши, това е твоята фирма. Така се измества участието на държавата. И въглищата от Украйна отиват в Русенския ТЕЦ. Съответно всичко си е предварително готово, то си е вървяло и преди, но като стана разкрепостяването, нямаше проблем да се намести една частна фирма вместо държавната. Където и да е. Това бяха така наречените “лесни пари”. Частното се пръкна на гърба на държавното и го погълна. В първия етап на разграбването – парите са лесни, след това се появиха и мръсните пари, но вече с разни врътки. Ти като си на изхода на “черната държавна кутия” или на входа и прочее, парите стават мръсни, защото слагаш бариери или силни помощници за други разни участници в договора. След това се появиха и бандитските пари.

- С Александър Томов работехте заедно, даже се чу, че ви е длъжник?
- Не, не. Лупи просто никога не е взимал пари, той просто не е давал. Винаги е гледал, когато нещо се прави, той да извади колкото се може по-малко от себе си. Когато бяхме съседи по офиси с д-р Петър Дертлиев на ул. “Екзарх Йосиф”, АСО (н) държеше две стаи, идваха при мен разни артисти, журналисти, абе всякакви да си търсят парите от Томов, особено след изборите през 1997 г. Лупи винаги е имал много пари и ясно защо. Както и Росен Карадимов, на когото по времето на Великото народно събрание с една запетайка в едно текстче му “лягаха” по 300-400 хиляди долара в личната сметка в Германия, а балъците от БСП само гледаха и се чудеха. Щото това се прави с акъл. А Росен е страхотен, гениален мозък, бръснач му е пипето.

Интервю на Елена КОЦЕВА

ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА ЧЕТЕТЕ ВЪВ В. "ШОУ"