Кристина Димитрова е истински ураган от емоции, енергия и усмивки. Музиката е само една от бурните страсти в живота й, но за сметка на това е най-голямата. Като типичен представител на царската си зодия Лъв Криси има впечатляващ живот, забележителна кариера и щури житейски истории. В личен план рядко е сама, защото до нея неизменно са винаги най-важните мъже – любимият, бившият съпруг - композиторът Иван Тенев, написал едни от най-хубавите текстове на хитовете й, както и вечната дуетна половинка Орлин Горанов. Именно в неговата компания Кристина ще посрещне с подобаващо настроение и тазгодишното жарко лято – като част от горещо национално юбилейно турне, на което Орлин Горанов ще посрещне и своя 60-и рожден ден на сцената. Първите концерти от обиколката на големите летни сцени са в Стара Загора – на 11 юли, Добрич – на 12 юли, и Варна – на 20 юли и 10 август – Бургас. В турнето, освен Кристина Димитрова и Орлин Горанов, ще видим още и Марги Хранова, Тони Димитрова и Мариана Попова.
- Криси, всеки път, когато се задава концерт или турне, хората очакват нещо ново, нещо различно, макар от изпълнители, които добре познават. Ти обичаш експериментите и ми е интересно какво си намислила този път?
- Права си, да, изненадата е много важен момент. Всъщност е определящ до голяма степен. В случай на това турне ще заложим на хитовете, които се знаят от цяла България, защото през годините те станаха наша визитна картичка. Но, разбира се, ще предложим и нещо ново на публиката, което дано да й се хареса. Атракцията този път е в самия формат, който поднасяме. Орлин Горанов има кръгла годишнина тази година – навършва 60 и затова ми хрумна, че би могъл да се събере с всичките си най-известни партньорки на сцената. Решихме да се съберем и да му направим този подарък за юбилея. И всъщност последният концерт – в Бургас на 10 август, ще бъде голямото парти, след което ще има и афтър парти. Обещавам да бъде много атрактивно и весело (усмихва се).

- Извън изненадата за Орлин Горанов какъв музикален коз криеш и самата ти в ръкава си? Разбрах, че имаш нова песен...
- Правилно си разбрала (смее се). Най-новият ми сингъл се казва „Сладките неща” и мисля, че е абсолютен тотален летен шлагер. Текстът, естествено, е дело на Иван Тенев, а музиката е на Светльо Лобошки. Идеята на песента е да покажем летния купон – това, което става по непринуден и естествен начин. Много държах да пресъздам усещане за приятелство, не нещо много луксозно. Затова и поканих в клипа мои приятели – например във видеото взимат участие двама „Мистър България” и още едно момче, което беше от претендентите за „Мистър София”. Снимките са правени по най-красивите места на Южното ни Черноморие, получи се много свежо, непосредствено без някакъв много специален сценарий. Направихме и много як купон на една яхта, която ми предоставиха мои близки приятели. Мисля, че се получи много приятно и красиво, и се надявам песента да се хареса, защото е песен за народа, за хората. Песен, която може да се запее. Вече много рядко се правят такива песни. Като че ли се залага на еднодневките – на песните, които не остават после в съзнанията на хората. И само след година вече са забравени. Моето желание беше да направя песен, която не само да може да се запее, но и да остане в музикалния живот на България.

- Ти си човек с богата музикална биография, а в същото време винаги ми звучиш като човек, който едва ли не сега започва да гради кариера. Откъде черпиш тази безкрайна енергия, този заряд?
- Нямам вид на изморен човек, нали (смее се). Така е! Аз съм човек с много енергия и много идеи. Обичам да експериментирам постоянно, типичен Лъв (усмихва се). Обичам и музиката, тя е моят живот и аз предполагам, че

докато съм здрава и мога да бъда на сцената, дълги години ще бъда

Стига публиката да ме иска, разбира се, но до този момент именно тя е тази, която ме амбицира и прави така, че в мен да го има постоянно този прекрасен заряд.

- Енергията ти не свършва само с музиката обаче, защото си се занимавала достатъчно активно и с кино, политика, недвижими имоти... Но с какви емоции остана от другите си занимания?
- С много положителни. За мен да бъда дейна, това е живот. Ако се застоя на едно място и не правя нищо, вероятно или ще изпадна в депресия, или няма да живея. Действието е моят живот и с колкото повече неща се занимавам, толкова повече те ме зареждат. Също така и пътуванията – аз постоянно нанякъде пътувам. В момента, в който се застоя малко повече в София, например, започвам веднага да се изнервям, да смятам, че това е някакво загубено време. Трябва постоянно да съм между хора, нещо да се прави, да измислям нещо, да експериментирам – всъщност в това се състои моят заряд. Докато дишам – това ще бъде (усмихва се).

- Как се усети като актриса? Не си говорила друг път за това...
- Не съм, да... Но това е не по-малко страхотно изживяване от музиката. И дори, ако имам възможност, ако пак ме поканят, ще бъде голяма радост за мен. Обичам да съм пред камера, защото стоя добре. Дори ми прави впечатление, че винаги когато снимат с мен, после екипите ми казват, че е изключително лесно да се работи с мен. Мисля, че човек се ражда с това умение, не го придобива толкова. Това да обичаш камерата и тя да те обича – е нещо, с което си се родил. Това не се учи.

- А политиката?
- Сложна материя... Впускам се в нея и доста пъти преживявам доста разочарования от това, което съм мислела, че ще се случи. Идеите, заради които съм се борила по един или друг начин. Това обаче ми дава стимул да не спирам, да продължавам да опитвам, докато стане, докато се получи. После отново следва разочарование. Отказвам се за известно време. И пак се впускам... упорита съм (смее се). Със сигурност няма да се откажа във времето, но понякога ми е много трудно да съчетавам във времето всичкото това, защото аз все още съм деен изпълнител, много пътувам и почти нямам свободно време. Знаеш ли, аз съм много честен човек и не крия никога нещата, които ме ядосват. А в България много неща ме дразнят. Затова често казвам, че у нас
най-много куца законодателната власт. Няма закони в България!
И със сигурност ще се опитвам отново да вляза в политиката, и ако мога с нещо да помагам нещата да вървят към по-добро.


С двама от любимите си мъже – дуетната половинка Орлин Горанов (вляво) и бившия съпруг Иван Тенев, написал почти всички нейни хитове

- Когато замина за Индия преди години после призна, че се връщаш с изцяло променено съзнание, а знаеш, че това е най-трудно да се промени. Какво стана там?
- О, да. Преди, като бях по-млада, страшно много се ядосвах. Искам все всичко да бъде точно така, както съм го решила. Не правех никакви компромиси. И когато заминах за Индия, се върнах съвсем различна. Просто друг човек. Станах много по-спокойна, търпелива, започнах да правя леки компромиси. Майка ми, например, винаги ми е давала съвета – преди да направя нещо, преди да взема решение, да броя до 100, за да не съжалявам после, че съм прибързала за нещо. Бях доста по-импулсивна, а когато човек е такъв, той не мисли, а прави всичко по някой път и заради откровен инат. Генералната промяна ми донесе повече спокойствие. В Индия успях да посетя над 40 храма. Срещнах се с много хора, говорих с тях и видях, че те изобщо не се интересуват от материалното. А за съжаление светът става все по-материален. Гледам и приятелите, познатите си – всеки се стреми към нещо материално – това не е нещо непременно лошо, предвид забързания свят, в който живеем, обаче понякога е прекалено. В мен по някакъв начин там някак си се пречупиха тези неща.

Промених се. Не ме интересува вече толкова материалното

колкото природата, добрите отношения между хората, малките неща в живота, които те радват. В Индия ми направи впечатление, че хората са щастливи с наистина много малко. И може би това е рецептата за щастието. Да не говорим за това, че през годините изкорених в себе си онова чувство, което е характерна черта на българина – завистта. Завистта обаче изяжда. Успях да го изкореня! В мен днес няма нито злоба, нито завист, а се радвам на успехите на хората. Гледам на тях като на стимул.

- Преди периода в Индия сме си говорили неведнъж за някогашната ти страст към хазарта. И тя ли остана в миналото?
- О, да. Хазартът е свързан повече с материалното, а на мен то вече не ми е интересно. Научих се по някакъв начин да не се пристрастявам към нищо, защото всяко едно пристрастяване води към голяма загуба, дори и да става дума за даден човек. Аз съвсем не съм хазартна личност. По-скоро съм огромен експериментатор и в този смисъл може да се каже, че съм човек, който залага на нещо, за да се случи, само че не на всяка цена. Не обичам да плащам болезнени цени, за каквото и да е в живота си. Дори мога да кажа, че до този момент в живота ми съдбата е била изключително благосклонна към мен. Малко са трудните ми моменти, но, разбира се, сред тях са разводите ми, както и загубата на баща ми. Всичко друго не е толкова фатално. Ако човек е здрав и може да продължи напред, няма какво да го събори.

- Ще те върна малко назад във времето, за да разбера кой е човекът, който ти подаде пръв ръка, за да ти тръгне напред и нагоре кариерата?
- Още когато влезнах в Консерваторията, за голямо мое щастие първият човек, който срещнах там, бе Мария Ганева – преподавателката ми по пиано, както и жената, която написа и първите ми хитове. И дори сега, ако се чуят, ще звучат модерно, защото по онова време аз не пеех типичната естрада. Предпочитах да звуча по-модерно, поради което не малко пъти съм си имала и проблеми.

- Какви проблеми?
- Пеех песни като „Добре ми е така”, „Без билет”, „Урок”, „Рицар без броня”, с каквито днес студентите в Консерваторията взимат изпитите си. Но преди години те се възприемаха странно, дори се гледаха с лошо око.


Кадър от видеото към новия горещ хит на певицата „Сладките неща”

- С Орлин Горанов сте заедно от цели 35 години на сцената. От време на време ви събират, разделят, ту сте се скарали, ту сте се сдобрили... историята малко прилича на зле режисиран сапунен сериал?!
- (смее се) точно така се получава, да. Какви ли не истории измислят с нас двамата, много се забавляваме. Още повече, че аз винаги съм била на принципа – и най-лошата реклама, е реклама. Щом пишат за мен, не са ме забравили все още (смее се). Явно продължават да съм на гребена на вълната. Но това изобщо не ме дразни, защото с Орлин сме от хората, които си знаят работата и не се влияят от нищо друго, докато я вършат. Знаеш ли, че през всичките тези години с него, докато сме работили, не се е случвало да се скараме никога и за нищо, нито веднъж. Дори аз никога не съм се дразнела заради това, че той, например, пее и с други мои колежки. Всеки от нас е свободен изпълнител и има правото да прави, каквото иска, да пее с когото иска, да експериментира. Това никога, никога не ме е дразнело. И въпреки всичко се получава така, че каквото и да се изпее – от него или от мен без присъствието на другия, хората все ни свързват двамата. Много често даже,
когато Орлин отиде някъде на участие, го питат “Къде е Кристина?”
при мен е същото. Двамата, освен колеги, сме и много добри семейни приятели. Имаме толкова много ситуации зад гърба си, че няма да ми стигне времето да изброя и половината от тях (смее се). Орлин е изключително забавен, постоянно се шегува и няма скука с него. Особено пък, когато тръгнем някъде на път – дори и да съм в някакво лошо настроение, той ми го оправя точно за минути. Няма по-добър разказвач на вицове от него. Той винаги е душата на компанията. Невероятно забавен е и е изключителен кавалер.

- И половинките ви в живота някак са се научили да не изпитват ревност от този абсолютен творчески синхрон между вас?
- О, да. И двамата сме семейни, щастливи с партньорите си, но смешното е, че заради това абсолютен синхрон, който сме постигнали през годините, където и да отидем, хората мислят, че... ние сме семейство (смее се). Много често даже, резервирайки хотел за дадено участие, когато пристигнем се оказва, че са ни запазили апартамент, не две отделни стаи. Започваме да се смеем и аз подхвърлям реплика от типа на: „Ооо, ами ние отдавна не спим заедно, защото той много ми хърка”. Забавляваме се с тези неща. Свикнали сме отдавна.

- Криси, знам, че вярваш в нумерологията. Какво интересно си разбрала от числата за себе си, за живота си?
- Аз по принцип не съм от хората, които обичат да посещават врачки, но веднъж преди години една приятелка ме помоли да я придружа, защото трябвало да бъдем две, иначе нямало да й гледа въпросната жена. И когато отидох при нея, тя започна да ми говори нещата от живота ми, но точно така, както са. Беше ми се родило само едното детенце – Митко, а гледачката ми каза, че ще имам развод и второ дете след това. Само като чух и реагирах с: „Ооо, абсурд! Нито искам да се развеждам, нито да имам второ дете, защото имах много трудно раждане”. Обаче след това всичко се случи, както го беше казала. А относно нумерологията – близка моя приятелка, която се занимава с тази наука, ми каза, че сега, на този ми рожден ден, който е на 31 юли, до 8 без 15 сутринта аз трябва да си бъда в София, след това мога да ходя, където си искам да празнувам. И затова така и ще направя, пък после съм си намерила едно прекрасно място за празнуване – уникално кътче в Гърция, на което попаднах случайно, гледайки туристически канал една вечер. 

-----------------------------------------------

Първата й кола е трабант, купен на търг

На това трабантче така и не можах да свикна със скоростите и се наложи да го дам на мои приятели да ме карат. След това си купих от Шумен една шкода – по онова време беше много трудно човек да си купи кола. Но познати ми предложиха след едно мое участие и аз бързо взех решението. Бях на върха на щастието в нея (смее се). 

-----------------------------------------------

Самостоятелна е от 17-годишна

Когато завърших гимназия, беше задължително 8 месеца да се работи, да имаш трудов стаж. И тогава отидох при леля ми в един голям завод, за да работя като чертожник. Бях изключително сръчна, но понеже много мразех да ставам рано, отивах доста по-късно на работа, но за сметка на това си вършех, каквото трябва в рамките на няколко часа. Накрая дори шефовете ми казаха: „Еее, може да не те приемат да учиш, за да си останеш тук да си работиш, че много добре се справяш и сме доволни от теб”. Помня, че с първата си заплата, която беше 80 лева, взех на мен и майка ми по едно съвсем тъничко златно синджирче. А първият ми хонорар беше 60 лева и когато го получих, помня как се замислих за това, че преди работех цял месец за 80 лева, а сега след едно участие имам 60 (смее се). Мечтаех си тогава за какво ли не, най-много да пътувам из света. И за мое щастие сбъднах всичко!

Интервю на Анелия ПОПОВА