Кичка Бодурова е една от най-големите и обичани звезди в българската музика вече над 40 години. Независимо от това, че вече 27 г. живее далеч от България, тя успя да запази любовта на публиката. Талантливата бургазлийка започва кариерата си в България, превръща се в звезда в Гърция, за да се установи в Америка. Кичка Бодурова записа със златни букви името си в историята на българската популярна музика, като изпя песните „Обичам те, майко Българийо”, ”У дома”, „Големият час” и др. и е любима певица на вече три поколения българи. Певицата даде първото си интервю за тази година, дни след като кацна на родна земя, първо за „ШОУ”.
- Само преди броени дни кацна на родна земя. С какви чувства се връщаш за пореден път в България?
- Мило ми е винаги, когато самолетът от третия полет започва да се приземява над София и усмивката ми грейва на лицето. Честно казано малко се поуморих - толкова години този дълъг път... Но като знам, че ще видя отново тези, които просто чакат зимата да отмине, за да се видим... 

- В края на миналата година продаде култовия си имот в Симеоново. Защо го направи и съжаляваш ли? Къде ще отседнеш тази година?
- Не знам какво имаш предвид под култов, но домът ми бе прекрасен, защото бе направен с много любов. Естествено, че ми е малко мъчно. Този дом го построих с мечтата да се завърна в България един ден като остарея. Направих и улицата с железобетон, но след няколко години бе разбита. Общината не се погрижи дори да я поправи, а представете си, ако въобще не я бях направила - щеше още да бъде като дере. Ние живущите там плащахме доста високи данъци, но за какво точно не знам. И това е престижен квартал на България?! Лъскат и оправят центъра само. Това ми прилича на тези, дето не се къпят, а си слагат грим и парфюм - за пред хората. Миналата година за кой ли път се спука тръба на „Софийска вода”. Дворът ми стана мочурище. Уж дойдоха да оправят проблема и спукаха тръбата на друго място. А тръбите изгнили, по-стари от мен. После ми изпратиха сметка от  500 лв. за вода. 

Пък и една къща иска поддръжка. Не може да не се живее в нея. Толкова много я обичах, но поне я дадох на млади хора, които ще й се радват и грижат. Най-много ми е мъчно за моите прекрасни рози. Те винаги ме чакаха – разцъфнали, красиви. Не можех да им се нарадвам. А къде ще отседна сега - до моето море. И без това се връщам само лятото.

- През 2017 г. реализира мащабно турне в най-големите български градове. Тази година отново ще имаш много срещи с публиката, но само един голям концерт на билети. Да считаме ли , че това е затишие пред буря и догодина ще зарадваш хилядите си фенове с голям концерт в София и отново в други градове?
- Миналата година станаха 40 г. от появата ми на “Златният Орфей” - бях още студентка. По-скоро моите фенове ми направиха празнично и юбилейно турнето - подариха ми кристална статуетка  “40 години на сцена”, торта - букет с моите любими оранжеви рози, подариха ми на сцената корона на последния концерт във Варна. Турнето ми мина прекрасно. А концертът в НДК през 2014 година бе последен там - поне засега така мисля. Затова го нарекох «Благодаря ви». Не го обявих последен, защото можеше да има негативни коментари, че искам да си напълня залата и затова го казвам. Отсега нататък ще правя само един концерт в годината на билети. Иначе участия ще имам, защото те не са така натоварващи.

- Точно преди една година направи грандиозен концерт в един от най-престижните и стари театри в Европа - „Ла Латина“ в сърцето на испанската столица Мадрид. Каква е публиката в чужбина и в България? Какви паралели правиш, предвид факта, че и ти самата си емигрант?
- Този, който не е бил емигрант, не знае какво е чувството да си далеч от родината. „Мръсно, кално, ама Родина“ - казал бащата на червейчето, когато трябвало да слизат отново под земята, след като видели тревичката и слънцето. Всеки е тръгнал да търси късмета си или за по-добър живот. Концертите пред тези сънародници са много вълнуващи. Има сълзи на радост, сълзи на носталгия. Вълнуващо е, особено когато пея “У дома”, “Къде си тръгнал, сине”, “Обичам те, майко Българийо”. Няма как да се опише с думи. Два часа след концерта не можахме да се разделим с публиката. Обичам да пея пред българите в чужбина, защото техните чувства са ми близки.

- Коя е Кичка Бодурова в наши дни?
- Аз нося много вяра в себе си и бих казала позитивизъм. Хората, които са близо до мен, го знаят - все още вярвам в доброто, в приятелството, в това, че можеш да накажеш с добро. Вярвам, че дори на врага си, ако пожелаеш лошо, ще те стигне и теб. Прощавам и си казвам – той (тя) не е виновен, за да е лош. Който има лоши мисли, той се измъчва - не аз. Иначе, много лесно се паля, но пък бързо ми минава. Не мога да мразя, но мога да бъда дори груба, когато ме нападнат, но не с обидни думи. Не съм дипломат и казвам нещата с истинските им имена, а повечето хора предпочитат да ги излъжеш. Не е лесно да ми бъдеш партньор, защото аз живея на много високи обороти и малко биха издържали темпото ми. За мен всяка минута в живота е ценна и трябва да се използва. Продължавам да живея така,  сякаш няма да ми стигне времето да свърша всичко. Както моят приятел Развигор Попов ме нарича - „Ураганът Кичка“.


Кичка е сред най-обичаните и аплодирани звезди в България 

- Има ли нещо, което не си постигнала, а все още искаш да ти се случи?
- Ако кажа, че нищо повече не искам, по-добре е да се гръмна. Може би мечтите ми оттук нататък са свързани с моята дъщеря - да бъде здрава и щастлива. И да ме дари с внуче (смее се). Искам в България да настъпи баланс, хората да станат по-добри, по-уважителни. Почти всеки ден има някакъв религиозен празник. Значи религията е близо до народа, а всъщност няма страх от Бога. Колко хубаво би било да вярваме в доброто, да не се измъчваме със завист и злоба. Мисля, че нашите държавници държат повече на егото си, отколкото да бъдат в полза на обществото. Няма един, който да излезе и да не говори срещу другата партия, няма уважение и признание на конкуренцията. Народът ни е обезверен, беден, измъчен. Защо? Това искам да видя - в България да има щастливи хора, добри и позитивни. 

- Не мога да подмина темата и за чаровната ти дъщеря Кристи. Как е тя, какво се случва около нея? Разбрах, че наскоро е започнала второ висше образование?
- Колкото и да я чернят медиите в България, тя е просто едно модерно младо момиче, което следва модата на своето съвремие. И въпреки че има татуси, тя е с висок морал, още е с първото си гадже, работи от 16-годишна, завърши с пълно отличие гимназия и затова получи диплома от президента, завърши и журналистика. Въпреки че работи, в края на миналата година кандидатства и бе приета в престижния „ДЮК” университет в Северна Каролина и учи интегративна медицина. Тя казва, че иска да помага на хората - това ще я прави щастлива. Вече сме страшно близки, казваме си всичко, всеки ден след работа ми звъни и ми казва как е минал денят й и търси моето мнение по всеки един въпрос.

 - Съжаляваш ли за нещо в живота си?
- Разбира се, че има за какво да съжалявам. Ако можех да върна лентата назад, никога нямаше да настоявам детето ми да дружи само с българчета и да се сблъсква с лошотията българска. (Бел.ав. - Преди време Кичка Бодурова призна, че дъщеря й е била обиждана като малка от бабата на българче-емигрантче в САЩ, която я е нарекла “Грозната Кристи” и вследствие на това е получила комплекс за малоценност, който дълго време е таяла в себе си. Наскоро Кристи направила признание пред майка си, че именно тази травма от детството я е провокирала да направи еротични и провокативни снимки, с които да докаже на себе си и на света, че не е грозна и може да бъде и “секси, but not trashy  (но не боклукчийската”.)  Съжалявам, че в личния си живот направих малко отклонение и нараних най-близките си хора, въпреки че имаше защо. Дъщеря ми първо ме осъждаше, но после, когато порасна и разбра фактите ми каза: „Мамо, ако някога бъда поставена в подобна ситуация, бих реагирала точно като теб.“ Съжалявам за това, че не съм била повече по живота, че отказах кариера в Гърция. За мен се говорят много неща, но истината е, че никога не съм се продала за кариера или каквото и да било. И може би затова Бог ми е помагал и съм направила достатъчно, пък и поправих някои грешки.

- Коя е най-голямата лудост, която си правила, и би ли се определила като щура глава? Знаем, че през житейския си път си правила не една и две щуротии, но винаги в името на това да бъдеш себе си и да следваш своето вътрешно чувство. С две думи кротна ли се Кичка Бодурова? 
- Може би раждането на дъщеря ми е най-голямата ми щуротия. Когато бях бременна, докторите се опитаха няколко пъти да обърнат бебето в мен, за да може да се роди нормално, но не успяха и ми насрочиха дата на раждане с цезарово сечение. Аз си казах: “Откъде - накъде те ще ми кажат кога ще се роди детето ми?” Понеже вярвам много на нумерологията изчислих дата, според която детето ми да бъде силно и успешно. Казах си, че аз и баща й сме малко големички и ако нещо се случи с нас, както на мен се случи, трябва да бъде силна и борбена. И така реших на коя дата трябва да я родя, направих се, че имам болки и спазми и ме заведоха в болницата. Сложиха ми един апарат на корема - от сутринта до следобед той нищо не показваше. По едно време аз натиснах корема си и хоп гледам стрелката на апарата мръдна. Айде пак направих това и разбрах, че трябва да натискам корема. Абе не искам да ми се смеете, но бе един театър. Идва сестрата и като видя какво е отчел апаратът за минути ме вкараха да раждам. И така стана това, което бях решила. Луда глава, а? Ами това е положението!

- Искам да преминем и на една по-сериозна тема. Като човек, който живее през повечето време в един друг, по-уреден и добър свят, следиш ли какво се случва в България? Наскоро се коментира въпросът за вдигане на пенсионната възраст, поради факта, че много емигранти оставяли близките си тук да ги гледа държавата...
- Това е трудното при мен, че в началото, като си дойда съм много радостна, после започвам да се ядосвам на разни простотии, да сравнявам двата свята. А те са просто несравними. Отношенията между хората, отговорността и правата ти на гражданин, уважението... У нас народът се примирява и приема живота такъв какъвто му се поднася, никой не пита защо няма един политик в затвора, как всички станаха богати, защо сме най-бедната държава в Европа и като е така защо парламентьорите карат нови мерцедеси?!
Наистина наскоро прочетох в интернет, че младите тръгвали по чужбина и оставяли родителите си на грижата на държавата. Как точно се грижи?! Като им подхвърлят пенсия, с която могат да си купят една кора хляб?! Ако не са децата им да пращат пари, как ще живеят тези хора?! Аз съм сигурна, че кучетата на повечето от парламентьорите им струват като разход повече на месец, отколкото една пенсия на измъчения български пенсионер.

- Разбрах, че си имала покана за «ВИП брадър All Stars». Каква бе причината да откажеш и тази година би ли приела една подобна покана?
- Не бих искала да коментирам. Все пак това са разговори между мен и продуцентите. Но бих казала, че те си вършат добре работата. В крайна сметка целта е високият рейтинг и те го постигат. Нищо, че някои казват, че не гледат предаването, те го гледат тайно. Екипът е силен и им пожелавам успех!


Дъщеря й грейна на корица на американско списание 

- Наскоро загубихме Тончо Русев. Какви спомени пазиш от него? 
- Тончо бе колосът, патриархът на българската поп-музика. Неговите песни се отличаваха от останалите. Той присъстваше на всички мои концерти в НДК. Бе дошъл и на представянето на книгата ми „Това съм аз“ в Столична библиотека. От него получих висока оценка за нея. Даже ми сподели, че я дал на Евтим Евтимов да я прочете и той му казал: „Невъзможно е сама да  я е написала. Та тя се чете на един дъх.“ А Тончо му казал: „Така говориш, защото не я познаваш“. На един от концертите ми в НДК Тончо поиска микрофона и каза прекрасни думи за моята книга. Аз също дойдох специално за неговия юбилеен концерт в зала 1.

- В репертоара ти присъстват няколко негови песни, писани специално за теб, както ти подчерта на концерта ти в зала 1 на НДК през 2010 г., но малко след това записа песента му „Измислица“, позната и от репертоара на Лили Иванова. Има ли някакъв конфликт между теб и нея, в какви отношения сте? И каква бе причината да изпееш вече пята песен на Тончо? Можем ли да приемем, че той е искал да подразни Лили по този начин, като даде нейна песен на друга колежка?
- Аз уважавам безкрайно Лили за нейния талант и силен дух, а техните отношения са били техни. Бях в дома на Тончо на гости по повод  юбилейния му концерт и седяхме тримата със съпругата му и той я попита: “Абе какво ще кажеш Кичка да изпее «Измислица», такава хубава песен, а умря. Така ми се иска да я направи така, както тя може.” Затова дадох идея на Димитър Гетов как искам да се аранжира и я направих тотално различна. Тончо Русев не бе човек, който би искал да подразни някого - той никога не би се принизявал към ниските страсти. 

- Как ще коментираш факта, че един от големите доскоро приятели на дует „Ритон“ - Филип Киркоров, зае твоята страна и те защити в един от многото ваши спорове, още във времето, в което се водеше, че е техен добър приятел?
- Не искам да се връщам назад и да си спомням случки, свързани с когото и да било, щом са негативни, но благодаря на Филип, който предпочете да застане зад истината и каза пред медиите, че е бил на моя концерт в “Сизърс палас”, независимо че аз не съм се снимала с него. Филип е не само голяма звезда, но и достоен колега. Аз съм била на негови концерти  в Лас Вегас и в Москва. Ние, хората, съдим другите по своите постъпки - ако вярваме, то е не защото сме наивни, а просто защото сме се научили да казваме истината. Ако лъжем, мислим, че и другите лъжат.

- Как си обясняваш конфликтното поведение на някои твои колеги? Защото в последните години името ти се забърка  в доста скандали? Намираш ли вина в себе си ? Скандална ли си, търсен ефект ли е това или просто те самите се дразнят на твоя начин на живот и успехи? Как си го обясняваш?
- Аз не мисля, че съм скандална личност. Дълго време се правех, че не забелязвам злобата и завистта, но в един момент се уморих и реших, че имам право да им кажа да слязат на земята. Никога не съм обидила или злепоставила колега, преди да съм получила горчилка от другата страна.
Дълго си казвах: “Прощавай, има за какво да завиждат.” За кариерата ми – започнах като вокалистка с великия Емил Димитров едва на 18 години, явих се на “Златният Орфей” още като студентка в конкурс за изпълнители и спечелих наградата на музикалните дейци на България. Имам кариера в Германия. Кита Борова, както беше артистичният ми псевдоним там, звучеше по немското радио и беше всеки месец в телевизионни шоу програми. В Гърция работих в програми със Стратос Дионисиу, Кокотас, Митропанос, Пападопулу, Пандазис и др. Турнета и записи съм правила къде ли не. Живея и съм гражданин на света. Успях да стана майка на едно прекрасно същество, съпругът ми ме обожава. След 40 години кариера имам фенове от 3 поколения, които ме наричат тяхна Кралица. Но най-силният момент в кариерата ми е фактът, че след толкова години и от толкова далеч, успях да запазя любовта на поколения българи. Изглеждам прекрасно за моите 62 години. Звучи скромно, нали?!  Е.... има за какво да ми се завижда. Аз никога не гледам в чуждия двор, а се радвам на плодовете в моя.

- Минаха доста години от издаването на биографичната ти книга. Ако трябва да я напишеш сега какво със сигурност би допълнила и има ли нещо, което би спестила и съжаляваш, че си споделила преди няколко години?
- Разбира се, че има какво да допълня. Но не съжалявам за нищо, което съм написала. Когато писах книгата, се чувствах длъжна да разкажа всичко така, както е било в моя живот. Откъде съм тръгнала, през какви пътеки съм минала, моите грешки, моите разочарования, моите болки, щастливите ми мигове. Затова и книгата ми се казва „Това съм аз“ - аз съм човек, който обича истината.  Получих поздравления от министъра на културата Надежда Захариева - обади ми се една сутрин и ми каза: „Не съм спала, цяла нощ я четох. Млада моя фенка, студентка тогава в НАФТИЗ, я нарече „учебник по оцеляване“. Радвам се, че успях да намеря сили да разкажа истината на моя живот.

Интервю на Евгени Боянов