Актьорите Христо Мутафчиев и Веселин Плачков посетиха Карлово, където пред ученици и общественици анонсираха новия си спектакъл, посветен на най-свидния син на България Васил Левски. Над два часа продължи срещата, а култовите актьори бяха посрещнати и изпратени с аплодисменти. Зададоха се много въпроси, получиха се много отговори. Казаха неказани до момента неща. Основата на постановката е взета от запазени разпити от протоколите на Апостола пред заптиетата.
27 декември 1872 година Васил Левски попада в ръцете на турците. От 5 до 9 януари следват 7 разпита в София, очни ставки със заловени преди това негови сподвижници. На 14 януари извънредната комисия произнася присъдата. На 22 януари султанът потвърждава присъдата и  на трагичния 6 февруари /по стар стил/ на 1873 година, тя е изпълнена. В навечерието на 180 години от рождението на Левски актьорите Христо Мутафчиев и Веселин Плачков подготвят своя версия, театрална постановка за този съдебен процес. Тя ще бъде представена на 18 юли премиерно в Карлово. Мутафчиев е от Карлово, цял живот е  възпитаван в рoдолюбие и балкански дух. „В основата на нашата постановка е архив от разпити на Левски. Всъщност постановката започва от момента, в който Апостола е бил дете и отговаря пред даскала на въпроси кой е, от къде е. Аз съм карловец, душата ми трепва, израсъл съм по тези исторически места, всеки път, когато вляза в къщата на Левски, се вълнувам. Това, което правим с Веселин Плачков, е нашият исторически поклон към великия българин. Не бих нарекъл Левски икона, за мене той е личност, живяла личност. Опитахме се с Весо не да героизираме Левски, а да го покажем като човек. Опитваме се да покажем малкия Василчо пред даскала в училище. Преминавайки през времето, той се превръща във Васил Левски. Мен ме интересува дали във всяко едно българско дете стои онзи дух на Левски, дали предаваме тази памет на децата си. Така със средствата на театралното изкуство ние се покланяме на Дякона“, разказва Мутафчиев.

„На мен за трети път ми се налага да играя образа на Левски. Всички ние знаем цитатите, образите, спорим как е бил облечен Левски, дали е бил с мустаци или не. А всъщност на мен винаги ми е било интересно как Левски, с отворена рана и болежки, гонен и преследван от всички, влиза някъде, с духа си, с аргументите си, е толкова убедителен, че заблуждава всички. Заради делото, на което се е обрекъл, той превъзмогвал себе си, в името на народа“, разказа Веселин Плачков. 

„Във всичките протоколи, в целия разпит, този човек не е споменал нито едно име на сподвижник, не е издал никого. Аз вярвам в прераждането. Всички знаете, че 

изкарах един лек инсулт 

Като мина той и в Народния театър ми възложиха да играя Стефан Стамболов. До такава степен се вживях в ролята, че аз заобичах този човек. И се шегувам, че е така, защото като направих инсулт и съм умрял вече веднъж, явно частица от душата на Стамболов е  влязла в моята. И аз съм станал доста по-нахален от самия себе си, започвайки да приличам на него. Моето дете е много диво, защото явно част от душата на Левски е в него. От тази гледна точка на мене ми беше много интересно да изследваме, да видим дали в детските души съществува поне малка част от Апостола. Защото няма какво да се лъжем, душата прави личността, останалото е опаковка“, разсъждава на глас актьорът от Карлово. 

Веселин Плачков разказва, че от 4 години, откакто се занимава по-обстойно с образа на Левски, мнението му, чувствата му към тази велика историческа личност са се променили тотално. Защото е свързвал Апостола основно с това, което е знаел за него от училище, от посещението си на някои места и от няколко портрета. После вникнал всъщност колко широко скроена личност е бил този човек, колко живо се е интересувал от всичко, колко езика е владеел. Политически, икономически, изключително точен и прецизен анализ на обстановката е правил Дякона. Това е бил млад човек, който е живеел в изключително кризисна, екстрена обстановка. 

“Иначе аз не смятам, че той е бил полубог 

който се е движил по въздуха. Но е бил изключително интелигентен. Всички си имат кумири. Много ми се ще на нашите деца и на целия свят един от кумирите да е Левски. Имал е  страхотен дух, страхотна сила“, споделя още Веселин Плачков.

Христо Мутафчиев разказа за сина си Асен, който сега е на 24 години. Когато бил малък, само на 4 години, го попитал какво е елит. Актьорът се опитал да обясни, че елит е съвкупност от хора, които са заможни, опитват се да помагат на бедните, правят дарения, помагат си взаимно, правят благотворителни събития. Асен мълчал, мълчал и казал: „Жалко, че в България едно време е имало само двама елити - Исус Христос и Васил Левски“. „Това е нещо, което е останало в душата му като искрица. А дядо му, моят баща, многократно го е водил в къщата на Апостола и Асен непрестанно обясняваше като малък откъде се минава за нея“. 

„Докато двамата актьори се ровили в историческите документи, установили , че Ботев не е убит от вражески куршум. Били са горе четата на Орлово гнездо, скарали са се кой да е предводителят. Ботев е бил кибритлия, разменили си два три туката, отишъл напред да види къде са другите и един го е гръмнал в гърба. Кой е единият, не е ясно, но такива сме си били българите и някога“, казва актьорът. 

Веселин Плачков подчерта, че патриот не е този, който мрази другите народи, а този, който обича своя народ. И припомни думите на Левски, който е казал, че в Българя могат да живеят и турци, и арменци, но да живеят според нашите закони. Той не е  искал да мразим, да бъдем агресивни, да насилваме другите, а само да се спазват законите. Да си истински мъж и войн не означава да си насилник, да биеш момичета, а означава да си защитник, по-мъжко е, обърнаха се към момчетата със съвет актьорите. 

На въпрос от публиката как биха изглеждали на една маса Стамболов и Левски, Мутафчиев разказа: „Имахме сценична работа в Брюксел в Европейския парламент, в една от заседателните зали. Бяхме в образите на Стефан Стамболов и Захари Стоянов, облечени като хора от тази епоха. Евродепутатите ни гледаха странно, доста се притесниха, изпратиха охраната, защото си помислиха, че сме терористи. Защото Захари Стоянов беше с голяма брада, аз и аз бях брадясал. Но Захари имаше и пистолет, който беше пластмасов, защото нямаше как да вкараме в Европейския парламент истински пищов. Та купихме пет пластмасови пистолета, не ме питайте как съм ги прекарал. И така, помислиха ни за терористи, но после, като се разбра, че сме артисти, положението се успокои. Та ако Стамболов и Левски биха седнали на една маса, биха си оставили пистолетите на масата, биха пили по една ракия, щяха да се разберат като мъже. Може би щеше да има огромна доза мълчание от Стамболов, от респект. Защото Стамболов колкото и да е бил кибритлия, все пак Левски е къде-къде. А руснаците наричали Стамболов монголоидния бик от Задунавието. Щеше да мълчи и да слуша Левски, защото Левски е бил мъдър. Още като дете е помъдрял. За да стигне до извода, че за да се освободи България трябва да се освободи първо Европа, а не само нашата страна. 

Двамата разказаха още, че са били в Къкрина, за да взимат мултимедия. Запознали се с уредниците на музея. Там им разказали, че на Левски не му се закача връвта на плета, а потурите на плета. Бил по нужда, чул че някой идва и завързал набързо пояса си, за това не го стегнал и  се закачили потурите. Но по онова време е било забравено да се каже, че Левски е бил по нужда, за това е измислена историята с вървите на цървулите. 
Двамата обясниха, че спектакълът е по проект на министерството на културата по повод 180 години от рождението на Апостола. Бизнесменът от Карлово Иван Хаджийски е кандидатствал, спечелил го е и е възложил на Мутафчиев и Плачков да го възпроизведат. След Карлово спектакълът ще се изиграе във всички 20 града, в които Дякона е правил комитети. А след това ще бъде игран във всички кътчета на страната, където има читалища, които работят. И всеки път това ще е  безплатно за публиката.

Красимира ГЕШЕВА, КАРЛОВО