В навечерието на евроизборите журналистът Иво Инджев издаде книгата си "Мълчанието е злато". На мястото на бившия мавзолей доскоро низвергнатият брат по перо курдиса под открито небе един стол и една маса с купчина книги до себе си започна да ги надписва с посвещения. Инджев е бивш шеф на БТА, ексглавен редактор на в. "Демокрация" и водещ на тв шоуто "В десетката". Заради цитирана от него информация, че президентът Първанов се е сдобил с мезонет в столицата, договорът му в бТВ бе прекратен. Оттогава, вече 3 години, Иво Инджев е безработен.
- Не принизявам перото и словото ви, но си мисля, че авторът на “Мълчанието е злото” е почерпил вдъхновение и от скандала с мезонета на президента, който ви коства уволнение от бТВ. Нещо ново по въпроса?

- Интересувал съм се и съм стигнал достатъчно далеч в собственото си разследване. Само че не разполагам с достатъчно доказателства, за да го оповестя по надлежния ред. Аз няма да хвърлям бомби ей-така в публичното пространство, без да разполагам с достатъчно документация и доказателства. Във всеки случай има следи. След уволнението ми много хора по собствено желание са ме спирали, за да ми разказват как лично са виждали Зорка Първанова да навестява довършителните работи на въпросния апартамент. Възможно е след скандала ситуацията да е променена многократно. Но следите винаги остават. Има документи, които няма как да бъдат скрити. Ако са опитали да го направят, това би подсказало само, че има нещо гнило, че нещо се е случило. Във всеки случай истеричната реакция на президентството им направи лоша услуга. Тя рано или късно ще се превърне в бумеранг.
Но съм благодарен на Първанов, защото ме легитимира като журналист със съвест.

- Тогава без угризения зачеквам болната за вас тема...”агент Ивайло”. Знае се, че сте искали да работите за вездесъщата Държавна сигурност, но когато ДС се опитала да ви раздели от германката, която обичате, вие отказвате да сътрудничите. Какво допълнително научихте от досието си, което прочетохте.

- Научих, че

някои от ДС са получили “огромни” средства, за да ме черпят.

В досието ми има приложени бележки за пет или седем лева, с които някой е пил кафе с моя милост. За съжаление това беше използвано от “Стандарт” по изключително нечестен начин. Това се оказа достатъчно за този вестник да напише, че съм получавал заплата от ДС. Изключително гадно е. Хайде да извадят документи и да видим каква заплата от ДС съм получавал, да покажат какви възнаграждения съм взел и какъв лъжец съм бил!? Аз през живота си не съм се хранил от нищо друго освен от журналистика. Вече съм ви обяснявал как се свързах доброволно с Държавна сигурност, но бракът ни с ДС си остана неконсумиран.

- Няма как да подминем ливанския ви период - обслужвахте ли ДС в далечен Бейрут?

- В Бейрут съм имал не един и два остри, скандални разговори на идеологически и политически теми с резидента ни – съответния дипломат под прикритие в посолството ни. Това нещо обаче го няма в досието ми? Между другото, в моето досие липсват страшно много неща. Всъщност като говорим за този период, четейки досието си, направо се чудех какво са искали от мен. Вътре е пълно с писаници от рода на “Иво ще се върне”, “ние ще му кажем” и т.н. Бъка от неща, които не разбирам. Всичко там е закодирано. Или друго. На титулна страница са изписани имената на западни журналисти, които съм познавал. Очевидно интересът им е бил чрез мен да се доберат до тях. Явно са се надявали да ги вербувам. Но само са се надявали, а аз се питам защо им е трябвало да пращат човек, който освен руски и английски знае и арабски, след като нито са искали да шпионирам, нито са ме пращали да вербувам, нито кракът ми е стъпвал там, където школуват тези, преди да ме изпратят в Ливан.
Имахме един разговор с големия шеф по тази линия в посолството, който ме покани на кафе на крайбрежната улица в Бейрут и съвсем между другото ми подметна, и то така, че да ми стане пределно ясно
колко хубаво ще бъде да му казвам какво си говорят българите в Ливан и по света.

Аз пък така извъртях гръб на другата страна, че той никога не поднови този разговор. Разбра, че от мен доносник не става. Моето сътрудничество се състоеше в това да давам мнение по политически въпроси от Близкия изток. Което аз правех в доклади за БТА – публични и секретни. За публичните няма какво да обяснявам, предполагам. Те бяха за публиката, прецедени през съответната цензура. Истинската свобода на словото беше в секретните бюлетини. Можеш да пишеш всичко, което мислиш, и то влизаше без цензура в съответния секретен бюлетин, който отиваше директно на бюрата на висшето ръководство на България. Така че по тази линия съм вършил най-секретната си работа. В “Международния отдел” на БТА, където работех в така наречения “Секретен отдел”, получавахме информация от цял свят. Гледахме СNN, слушахме западните радиостанции, разбира се, “Свободна Европа” и всякакви други забранени предавания. Четяхме всичко, което пишеше в западния печат. Тази информация, която получавахме в “Секретния отдел”, се сваляше на текст и се правеха най-различни категории секретни бюлетини. Имаше един

много специален суперсекретен бюлетин, който се издаваше в един-единствен екземпляр. Той беше предназначен единствено за Тодор Живков,

защото в него се събираше информация изключително за семейството на Първия. Голяма част от нея беше неизвестна и за службите.

- Щом сте участвали в изготвянето на доносите до Първия, значи знаете и тайните на “Светото семейство”, както бе озаглавена една от главите в книгата “Шесто” на Димитър Иванов. За него Красимир Райдовски твърди, че Митьо Гестапото никога не е бил шеф на Шести отдел и крие, че по случайно стечение на обстоятелствата след 10 ноември само три месеца е заемал временно длъжността, с която се перчи и до днес. Казвам всичко това, защото става доста интересно. Може би сте негов съавтор в сянка, без да подозирате? Впрочем какво донасяхте на Тодор Живков в персоналния му бюлетин?

- Например това, че

Иван Славков е въвлечен в бизнеса с оръжие, контрабанда на наркотици и оръжие чрез българските тирове, които пътуваха из Европа, Азия и Африка.

Имаше и за Людмила, но за нея повечето неща днес са публична тайна.

- А ако се върнем към ливанския ви период не е ли смущаващо, че родните служби благославят за кореспондент напълно непотребен за тях човек?

- Първо, Бейрут не беше някоя спокойна западна столица, където агентът може да заведе жена си на пазар. Затова техните шпиони отказваха и там се озовах аз. А в ливанската столица също имаше хубави стоки, но там се стреляше и се отвличаше, беше опасно, на моменти страшно. Имам много истории, които може би ще разкажа някой ден. Не съм го правил досега, за да не си помислят, че се правя на герой.

- Хайде де! Елена Йончева докара от Ирак героически репортаж за собственото си отвличане. Цяла България ахна и никой не си помисли нищо лошо за храбрата Елена, а вие се свените и назлъндисвате!?


- Добре. Правя изключение и ви разказвам само един от многото епизоди. Сигурно нямате и представа какво означава “Сабра и Шатила”?

- Имам, но много смътна. Май на някакво място в Бейрут стана едно голямо клане?

- Зверското клане в Сабра и Шатила бе извършено през септември 1982 г. от ливанските маронитски милиции в окупирания тогава Бейрут. Истинският журналистически сблъсък с лицето на войната е, когато се окажеш на такова място. Аз се промъкнах да снимам в епицентъра на клането, но ме хванаха. Опитвах се да снимам, но един ме погна и успя да ме хване. Сграбчи ме здраво за яката и ме поведе с опрян в лицето зареден пистолет да ме разстрелва в задния двор, входа на Сабра и Шатила. Измъкнах се благодарение на арабския си. Разкрещях се като луд на арабски и се появи един офицер, с който главорезите се увлякоха в бурна дискусия какво да ме правят. Използвах ситуацията и побягнах. Невероятното е, че успях да избягам.

- Нямахте ли камера, за да документирате нещо от несъстоялия се разстрел, така както направи печеният оператор на Елена Йончева, увековечил отвличането й “със скрита камера” под носа на терористите?

- Напротив, имах камера и съм заснел как оня се приближава към обектива с изваден пистолет, как идва и плаши с насочен пистолет, че ще ме разстреля. За съжаление тази касета я дадох в БНТ, за да видят там дали е технически съвместима и дали могат да се прехвърлят кадри. Тази касета изчезна по странен начин. Десет пъти се обаждах на Явор Цаков и го питах какво става. Еее, не знам, някъде се е загубила. Казвам го само за автентичност. Тези, които са я гледали, могат да потвърдят, нали?

- А кой ще потвърди, че бракът ви с ДС е останал неконсумиран заради инакомислие и волнодумство?

- Доста хора. След като се смени положението през 1989 г., Гарелов ми изпрати за Нова година картичка. На нея пишеше: “Честита Нова година. Извинявай!” Знаете ли за какво ми се извини? През пролетта на 1989-а пред няколкостотин души млада творческа интелигенция в НДК поисках оставката на Тодор Живков. От този момент станах персона нон грата за всякакви изяви - по радио, телевизия и пр. На една от летучките Гарелов, който беше шеф на “Международна информация” в БНТ, казал: "От днес нататък Иво Инджев да не стъпва в тази телевизия." Между другото, от писаното в досието му

се изумих колко важен човек е бил Гарелов за службите.

А Мартин Минков като шеф на “Хоризонт” умно почва да мълчи, когато става въпрос за скромната ми персона. Примерно има предаване за 12 плюс 3, темата е Близкия изток, казват му, абе, дай да поканим Иво Инджев – пълно мълчание! А помните ли трагичните събития на “Тянанмън”? Тогава бях дежурен по международна информация и цяла нощ гледах СNN, следя световните агенции, а аз не мога да пусна и една новина. Сутринта казах, че искам да си подам оставката като журналист. Тогава един началник в пола ми се изсмя, я стига си се правил на интересен, не видя ли китайската версия? После предложих на събрание в клуба на младия журналист декларация за солидарност с младите хора от събитията в Китай. Стана

Любо Стойков – сегашният корифей на модната журналистика, и ме заклейми - надъхан и подготвен как се отговаря на провокатори като мен.

В този клуб единствен защитих и Маргарита Михнева, уволнена лично от Тодор Живков. А бяха и Оливера Кръстева, шефът на клуба Явор Цаков, Мартин Минков, Любо Стойков... Естествено, не казаха и дума в защита на Михнева, а гузната им съвест, разбира се, няма да си спомни подобни епизоди, ако ги попитате. А точно по това време Боян Трайков уволни лично колежката ни от Пазадржик Лили Тодорова – вашата колежка от агенция “Блиц”, защото категорично отказа да слухти за мълви и настроения и да пише доклади за БТА, които си бяха чисти доноси.

- А сега накъде? Вече трета година сте без работа. Не сте ли единственото известно тв лице и в това отношение?

- Разбира се, имал съм предложения за работа, но вече много внимавам в картинката. Не искам отново да се озова в глупавата ситуация на вечния страдалец или неразбран гений. Между другото в последните 6 месеца имах преговори с три продуцентски агенции за работа в телевизии. Преговорите започваха успешно, стигаха донякъде и на даден етап изведнъж настава...пълно мълчание.

- Дългата ръка на президента?


- Ами вие си правете изводите.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ