Ивайло Иванов е роден на 21.2.1967 г. в град Тетевен. През 1998 г. завършва Стопанската академия "Димитър Ценов" в Свищов - специалност ”Финанси и кредит”, магистър. През март 2003 г. започва работа в Агенцията за социално подпомагане (АСП) като главен счетоводител в отдел ”Финансово-счетоводен”, работи като началник-отдел ”Вътрешен контрол” в инспектората и директор на дирекция ”Финансово-стопански дейности и управление на собствеността”. От 21.11.2003 г. до 31.8.2009 г. е зам.-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.
<strong>- Г-н Иванов, вече стана ясно, че социалните трапезарии ще работят целогодишно, а най-бедните българи ще получават пакети с хранителни продукти. Кога ще стартират тези услуги?<br /> </strong>- На 5 декември Европейската комисия одобри новата оперативна програма за храна по Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се. Тази програма е на стойност 104 815 264 евро, като това е частта, която ЕК дава. Добавката, която България прави като национално съфинансиране, е 18 496 812 евро.<br /> <br /> Тази програма има два компонента. По единия ще подкрепим обществените трапезарии, които ще станат целогодишни. Сега с национални средства тези трапезарии функционират само през зимния период, а със средства, които ще отпуснем на всички общини, те ще могат да работят през цялата година и хората ще получават топла храна. Идеята е тази част от програмата да стартира от април 2015 г., когато свършва тази, която се финансира с национални средства. Целевата група за тези социални трапезарии са 260 000 българи, които получават енергийни помощи. От тази програма ще могат да се ползват и хората от регионите, където възникнат бедствия.<br /> <br /> Вторият компонент на програмата включва раздаване на пакети с хранителни продукти. В началото на следващата година ще обявим обществени поръчки за доставчик на храните и за избор на партньорска организация или на няколко организации. Неправителствените партньорски организации трябва да разполагат със складово помещение и да имат опит, защото те ще се занимават с логистиката и раздаването на пакетите. Надяваме се обществените поръчки да приключат до края на май. По принцип обществените поръчки траят около 2 месеца, след това е възможно да има обжалване. След края на всички законови процедури ще може да започне и самото раздаване на храни. Това, което сме заложили като хранителни продукти в пакетите, е олио, ориз, брашно, боб, леща, спагети и захар.<br /> <strong><br /> - Данните показват, че през последните години значително расте броят на майките студентки, които получават помощ в размер на 2880 лв. Част от жените записват висше образование само за да получат пари, а след това прекъсват следването си. Има ли предложения как да се ограничат тези злоупотреби?<br /> </strong>- Много нарастват помощите за майките студентки. През 2012 г. са отпуснати 3090 помощи за над 8,7 млн. лв. През 2013 г. броят им е бил 4532, за което са били нужни над 12,9 млн. лв. Към 30 ноември тази година майките студентки, получили по 2880 лв., са 5969, а за изплащането на помощите са били нужни над 17,1 млн. лв. Всяка година броят на майките студентки нараства с около 1500.<br /> Това, което направихме, е да предложим на Министерството на труда и социалната политика да бъде изменена нормативната уредба. Сред предложенията е да се гледа дали майките продължават да учат до края на обучението си, т.е. не са се записали само за да вземат помощта.<br /> <br /> Ние констатираме, че има много майки, които след първия семестър се отказват от следването си. Ако има уважителна причина и е прекъснала обучението си, тя трябва да представи доказателство за това.<br /> Нашето предложение е да има подоходен критерий за майката, тя да не е осигурена по реда на Кодекса на труда, както и да има санкция, в случай че жената не продължи да учи.<br /> <br /> <strong>- Какъв е подоходният критерий, който сте предложили на МТСП?<br /> </strong>- Това са само предложения, които се обсъждат. Ние не искаме да стесняваме кръга на хората, които получават този вид помощ, защото това е стимулираща мярка за майките студентки. Идеята е да се справим с тези, които се опитват да злоупотребяват.<br /> <strong><br /> - Какви други опити за злоупотреби в системата на социалното подпомагане срещате? Преди няколко години имаше опити за измама на хора с фалшиви протоколи от ТЕЛК-ови решения, продължават ли тези опити?<br /> </strong>- Преди време установихме 66 фалшиви ТЕЛК-ови решения. Бяха заведени изпълнителни дела по тези случаи, сезирана беше и прокуратурата. Това, което направихме от тези случаи, беше да изискаме всички ТЕЛК-ови решения да ни ги представят органите от Министерството на здравеопазването. Това усложнява донякъде работата, но за сметка на това дава гаранция, че сумите се отпускат правомерно. Традиционен опит е да бъде спестена част от информацията, която се попълва в молбата за отпускане на помощи.&nbsp;Тези опити намаляват, защото системата кореспондира с почти всички останали органи и получаваме нужната информация.<br /> <br /> <strong>- А на колко социално слаби сте спрели помощите заради злоупотреби тази година и каква е тенденцията спрямо предходната?<br /> </strong>- От началото на годината до края на октомври сме санкционирали 2703 семейства на различни основания. Средномесечно на 55 семейства, които не са представили бележки, с които да докажат, че са поставили задължителната имунизация на децата си. За сравнение през миналата година семействата са били 57.&nbsp;За периода януари-октомври на 992 семейства са били спрени помощите, защото децата не са ходили на училище. През 2013 г. средномесечният брой на санкционираните семейства заради отсъствия от училище е бил 845.&nbsp;Отказалите да полагат общественополезен труд от началото на годината до края на октомври са 1204-ма. За тях помощта за безработица се спира за 2 месеца. На други 452-ма помощите са спрени за 2 години, защото са отказали да полагат общественополезен труд за втори път.<br /> <strong><br /> - До 2021 г. трябва да приключи процесът на деинституционализация и децата от домовете за сираци да бъдат изведени от тях. В този ред на мисли засилва ли се интересът към осиновяването и приемната грижа?<br /> </strong>- Деинституционализацията е сложен процес и не се състои само в това да изведем децата от институциите. Общата логика на процеса е да тръгнем с превенцията, т.е. опитваме се да оставим детето в семейството. Ако това е невъзможно, търсим начин детето да бъде настанено при близки и роднини. Ако и този вариант е изчерпан, детето да се вписва в регистъра за осиновяване или да бъде настанено в приемно семейство.&nbsp;В последните години приемната грижа се разви много. През 2011 г. утвърдените приемни семейства са били 1022, а към 31 октомври те вече са 2281, от тях 1156 са утвърдени по проекта &bdquo;И аз имам семейство&rdquo;.<br /> Според нас осиновяването е най-добрата мярка за едно дете. През 2013 г. са били осиновени 737 деца. Към края на октомври кандидат-осиновителите са 1596, а децата в регистъра са 3227. От началото на годината осиновените деца са 566.<br /> <strong><br /> - Продължават ли кандидат-осиновителите да имат претенции към децата - да са малки, здрави и от български произход?<br /> </strong>- Да. Над 90% от кандидатите искат детето да е до една година, да е здраво, от български произход.<br /> <br /> <strong>Анна ЕФТИМОВА, в. &quot;Монитор&quot;</strong><br />