Колкото по-бързо се тръгне по горещи следи, толкова по-голям е шансът да бъде открит извършителят, каза пред БЛИЦ живата легенда в обезвреждането на бомби о.з.полковникът от МВР Иван Бояджиев, когото помолихме да коментира тазсутрешния взрив. Следи винаги остават. Но обикновено има поръчител, посредник и извършител, като това са брънки от верига, които се откъсват и не позволяват лесно да се стигне до автора на престъплението.
За конкретния случай в Разлог предположенията на експерта са, че задействането на бомбата може да е станало при отварянето на гаражната врата, на вратата на автомобила или дистанционно отвън. Когато експлозията е планирана да стане в затворено пространство, какъвто е случаят с гаража на бизнесмена Явор Мандаджиев, не е необходимо зарядът да е бил с голяма мощност, за да се стигне до тежките поражения.

Бояджиев има близо 30 годишен стаж, като „антибомбаджия”. Служил е от средата на 60-те години до 1992 г. в службата за оперативно-техническа информация(СОТИ-01) към Второ главно управление на ДС. Бояджиев е „бащата” на създаденият през 1985 г. специален Отдел за откриване и обезвреждане на самоделни взривни устройства.
След 1989 г. до пенсионирането си през 1992 г служи в Дирекция оперативно-техническа информация (ДОТИ-01) къде стига до чин полковник.
За кратко време от 1995 до 1997 г. е заместник-министър на вътрешните работи.
В момента е експерт по сигурността в областта на превенцията на терористичните заплахи към столичната община.

Няма единна схема за изработване на взривното устройство, каза пред наш репортер о.з. полковникът.

Какво представляват така наречените „самоделни взривни устройства”?

- Всяко заложено взривно устройство е самоделно. Този термин е така да се каже „български патент”, който се наложи през последните десетилетия. От нас терминът „самоделно взривно устройство”(СВУ) навлезе в Европа. Американците, за да бъдат по-различни, измислиха тяхно понятие, като промениха само първата дума.
Вместо самоделно, те предложиха термина „импровизирано взривно устройство” (ИВУ). Що се касае до въпроса от какво се състои едно самоделно взривно устройство, ще посоча съставките на една такава самоделна бомба.
В нея има три основни елемента. На първо място това е взривното вещество. То може да бъде тротил, амонит или друг взрив. По-рядко се използва химически заряд.
На второ място това са капсул-детонатор и механизъм, забавящ взривяването, като например часовник. Съществуват и бомби, които се взривяват дистанционно. Тогава трябва да има механизъм поставен в бомбата, който да я взриви при подаване на сигнал отвън.

Най-добра представа за извършителя на атентата дава заловена незадействана бомба, която се превръща в своеобразен “паспорт на терориста”. По нея има начини да се установят подробности за целите, които са поставени.

Всяко самоделно взривно устройство е само за себе си. В моята практика няма повторение на изпълнението. В смисъл една и съща бомба да я залагат повече от веднъж. Изключение правят атентатите на протурските националисти през 80-те години. Все-пак всичко зависи от целите.

Колкото до видовете бомби, те са два основни типа, с часовников механизъм и
с дистанционно взривяване. По отношение на зарядите на бомбата са конвенционални, състоят се от тротил и амонит. Освен тях, има химически и други заряди.

Химическият заряд при взрив не оставя следи. Докато при конвенционалните бомби все нещо остава. Взривът се разпръсква, но остават следи от капсул-детонатора или от жичките на проводника, свързваш взрива с капсул-детонатора.

Почти всички взривни вещества могат да се открият при една щателна проверка. Има специално обучени кучета за тази цел. Изключението е при химическите бомби. Те са трудно откриваеми, особенно ако са поставени в материя, която е изолатор.

Например гумата на тока на обувката е идеалното прикритие за такава химическа бомба. Затова през последните години проверяват по-щателно пътниците на международните европейски летища. В някои случаи дори ги карат да се събуват, за да изследват токовете на обувките им.

Въпреки всичко, някои изобретателни терористи намират начин да прекарат и химически бомби, които са идеални за техните цели. Вече споменах, че при взрив те се стопяват. Може да се унищожат транспортни превозни средства, сухоземни, въздушни, водни и да не остане и следа от устройството.

Например, влака Кардам-София ?

- Продължавам да смятам, че за пожара във влака беше използвана химическа бомба с малка мощност. Не се даде гласност, за да не се всява паника сред населението. Кой е поставил бомбата не мога да коментирам.

Съществува ли заплаха за България от извършване на терористични актове от глобални терористични организации, например Ал-Кайда?

- Американците периодично ни предупреждават за такива заплахи. Ние доскоро твърдяхме че това при нас не може да се служи. В България тероризмът винаги е бил „мръсна дума”. Просто на някои хора не им се работи в тази посока.

„Ал-Кайда” преди няколко години беше терористична организация, а сега вече е движение. Говорим за интернационален тероризъм, за който няма граници.
Специално „Ал-Кайда” има така нарените „клетки” в много страни по света.
Какво целят те? Да има убити, много ранени, да се лее кръв и най-важното да има паника и страх.

Паниката е най-страшното оръжие на терористите. Ако има паника, жертвите се утрояват

В Лондон, при атентатите където имаше убити и ранени, терористите на успяха да постигнат всичките си цели, защото имаше жертви и кръв, но нямаше паника.
Явно хората бяха подготвени как да действат. Ако това се беше случило у нас, щеше да бъде мор.

Нека да поговорим за взривяванията у нас от последните 20 години. Те дело само на аматьори ли са?

- Имаше много взривове след 90-те година, но те бяха работа на криминални структури, които си разчистваха сметките. Много често целта беше единствено сплашване. Например, взривят автомобила на безопасно разстояние от собственика. Ставаха и нещастни случаи при атентаторите, защото са предимно аматьори.

Сред съкратените военни, останали без работа, има специалисти, които могат да работят с взрив. Някои от тях не предадоха ли опита си на криминалните структури?


- Действително, гладни години бяха 90-те. Тогава някои колеги преминаха от другата страна. Бързам да уточня че не става въпрос за бивши или настоящи колеги от ДОТИ-01, а за военни. Нито аз, нито моите колеги бихме извършили предателство дори за много пари. Просто много добре сме възпитани. Ние можем да гладуваме, да мизерстваме, но никога няма да се продадем, да станем съветници на тези, заради които сме създадени да им противодействаме.

Колкото до военните, в началото на 90-те години имаше един старшина сапьор, който бше публикувал в една многотиражка в няколко поредни броя материали как се правят бомби. Разкрихме го и го уволниха от армията. За съжаление този случай не беше единствен.

Ясно е, че не можеш да си купиш готова бомба, трябва да я сглобиш по някакъв начин. Как човек може да се снабди с части, за да си направи сам самоделно взривно устройство ?

- Материали за една бомба можеш да си купиш от много места. В миналото можеше от складове на отбраната, на които им предстоеше закриване и те се освобождаваха от остарели муниции. При добро желание можеш да се снабдиш с пресовки тротил и от хора, които са работили като бомбаджии при взривяването на скали. Въпросът е да имаш желание и някакви възможности.
За да си направиш най-елементарното самоделно взривно устройство, което да се състои от пресовки тротил, капсул-детонатор и проводник или свързващ шнур с бомбата, ти трябват поне 100 лева. “По-луксозните” изпълнения струват в пъти повече.

В България можеш да намериш всичко необходимо за да си направиш бомба

Напоследък стана модерно да се отправят телефонни заплахи за поставено взривно устройство. Работата на полицаите и частните охранители е да изведат хората от опасният обект и да не допускат в района, за който са съобщили че има бомба да влизат нови хора.

Само че, в повечето случаи те действат до вратата. Не ограждат винаги опасният участък. Такъв случай имаше на 15 май в МОЛ СОФИЯ. Молът се пазеше от частна фирма. Охранителите много бързо бяха евакуирали посетителите на магазина. Само че хората се бяха струпали около магазина отвън, защото явно нямаше кой да има каже че и отвън е опасно. Представете си, че имаше истинска бомба и се бяха разхвърчали тухли и ламарини. Какво щеше да стане?

Колкото до обезвреждането, ще кажа само две неща. Първо, никога намереното взривно устройство не се поставя в кофа или във вана с вода. Второ, когато се обезвережда бомбата, не се търси червената жичка, за да се среже. Искам да подчертая, че обезвреждането на бомбите е наша работа, на ДОТИ 01. Ние сме получили специална подготовка, която е свързана с обезвреждането на самоделни взривни устройства.

Никой, дори сапьорите от армията не трябва да правят опити да обезвреждат заложени бомби. Всичко може да отиде по дяволите и при най-малката грешка.

За разлика от предишни години, в момента все пак има известна превенция. Например охраняват се учреждения, големи търговски центрове, училища, метрото, летищата, гарите, автогарите. Охраняват се местата, където може да бъде поставена и взривена бомба. Много хора си мислят, че метрото не се охранява. Това не е така. Това, че има един полицай на станция, не означава, че няма охранителни камери, които снимат всичко случващо се в метростанцията.

Интервю на Николай Божков, БЛИЦ