Ако търгът беше нелегален, щяхме ли да изпращаме повече от 500 покани, да отпечатваме каталози, да го правим публично в центъра на София, в известен хотел, казва галеристът месец след ареста си
Игор Марковски e внук на писателя Венко Марковски. Известен тв журналист и водещ. Правил е над 90 търга на картини на класици и съвременни художници. На последния търг в залата на грандхотел "София" нахлуват цивилни мъже. "Полиция. Всички да останат по местата си" нареждат на присъстващите.
60 души - участници в търга замръзват, а операторът на “Канал 3” и фоторепортерът Георги Цветков обръщат обективи към полицаите. За секунди техниката им е прибрана с протокол за изземване. На колекционерите им е обяснено, че след като дадат показания ще бъдат освободени. Игор Марковски и Димитър Фицов са съсобственици на аукционна къща “Аполон и Меркурий”, която провежда търга. Двамата са задържани за 24 часа заради незаконен търг на картини, както съобщава вътрешният министър Цветан Цветанов. По-късно в Марковски и Фицов бяха освободени, под гаранции от по 5000 лв. За продан на търга са били изложени 93 платна от 65 български автори, рисувани през ХIХ и ХХ век, сред които Владимир Димитров -Майстора, Никола Танев, Васил Стоилов, Иван Ненов, Дечко Узунов, Димитър Казаков-Нерон и др. Общата им първоначална стойност е над 70 000 евро. Една от най-скъпите творби е на Никола Танев с първоначална цена 7500 лв. От Министерството на културата заявиха, че “Аполон и Меркурий” е направила търга без задължителните документи.

- Игоре, докъде стигна разследването на “нелегалния” търг, при провеждането на който бяхте арестувани със съдружника ти?
- Е, защо „нелегален“ търг? Направо ме изумявате – кое му е нелегалното? Този търг, както и всеки друг направен до този момент от 1990 г. насам е абсолютно легален. И още – понеже се чуха някои гласове, че бил и „незаконен“ – а, кажете ми кое е незаконното? За всеки наш търг подаваме писмо до Министерството на Културата, а когато отпечатваме каталог, той също се изпраща до Министерството и това не е от вчера – това е практика. Ако е нелегален, ще изпращаме ли повече от 500 покани, ще отпечатваме ли каталози, ще пускаме ли sms - и, ще правим ли търг публично в центъра на София, в известен хотел? И още – нашият вход е безплатен, много държа това да се отбележи – поканите са безплатни, никого не сме спрели. Който поиска може да дойде, да влезе, да гледа, да участва, да коментира, изобщо – това е по правилата на търговете, така както се правят из целия свят! И още – начините за участие в търг са упоменати, публикувани са на нашата уеб страница. Между другото там се публикуват ВСИЧКИ картини, които участват в нашите търгове. Какво нелегално видяха – не знам!

- Има ли картини „дубликати“, както каза министър Цветанов?
- Дубликат може да има ключът от квартирата, както казва Остап Бендер, а картината може да бъде реплика, копие, фалшификат, дори и ксерокопие, понятието „дубликат“ просто не съществува. На нашия търг, с пореден № 92, на 27 май, т.г., четвъртък, няма НИТО една картина, която да отговаря на това твърдение. Нещо повече – картините, които предлагаме на търг не идват от случайни места. Зад всяка творба има история, иначе отдавна да сме приключили с тази работа и да сме се отдали на отглеждането на зайци, например.

- А какво ще кажеш за т.нар. крадена картина? Коя е тя? Има ли наистина крадена картина?
- Ами и ние също чухме и прочетохме тази информация, която е извадена от следствието. Доколкото знам се нарушава някаква следствена тайна, до този момент ние НЕ сме получили все още никакво обяснение, нито документи. Първо - нямаме още експертизата, според която, цитирам Вежди Рашидов „няма фалшиви картини на търга на Марковски“, източник БТА, някои вече са я виждали и коментират – още едно изтичане на информация. Освен това – този търг не е мой, а е на Аукционната къща „Аполон и Меркурий“. Второ – на нас ни повдигат обвинение, че продаваме културни ценности – е, да, ама не – защото ние продаваме картини, които по смисъла на наредбата на министерството НЕ СА културни ценности. Тази наредба непрекъснато се атакува от различни организации, от самите художници, от кой ли не, поради една единствена причина – просто не е направена както трябва и спъва разпространението на българското изкуство и търговията с него. Да добавя – ние сме се установили на този пазар далеч преди някои чиновници да се били родени и закърмени с изкуство, ако изобщо може да се каже нещо подобно за тях, през годините не само сме допринесли за подобряване на този пазар, но и сме се опитвали да променим климата. Да се върна обаче на „крадената“ картина. Ето и хронологията:
„Една от картините, предлагани на търга на Игор Марковски и Димитър Фицов, е била крадена.”Това заяви в кулоарите на парламента вътрешният министър Цветан Цветанов, за да се защити от атаката на колегата си Вежди Рашидов за прекалената публичност при акциите на МВР. Картината е нарисувана през 1965 година от български художник, емигрант в САЩ, разясни Цветанов. Вицепремиерът обаче упорито отказа да назове името на твореца с аргумента, че „тече следствие.“ Това пише по медиите.
На търга има ДВЕ картини, рисувани през 1965г. Единственият художник емигрант, във Франция, е Никола Манев, който повече от 10 години си живее тихо и мирно в България, в град Чирпан. Картината му „Катедрала“, под № 15 в Търг 92 от 27 май т.г. е публикувана. ВНИМАНИЕ – Същата картина е била на търг на друга аукционна къща ГОДИНА и един месец преди този търг!!! Ако действително тази творба е била крадена през 2008 г., както се твърди, как така тя е попаднала на търг през 2009 и не са я хванали!? Друга картина, рисувана през 1965г., е под № 18 от Благой Иванов, който НИКОГА не е бил емигрант.
За всички картини аукционната къща „Аполон и Меркурий“ разполага с договори, защото е крайно време да се разбере, че за да се предложат 92 творби на търг, те се събират от различни хора, собственици, художници и с тях се подписват договори с всички клаузи вътре – от име на автора, име на творбата, размери, техника, година, цена и условия за участие в търг и т.н., и т.н.
На този търг, под № 92, има творби и от художник, който е бил емигрант в САЩ, Димитър Батоев, но неговите картини НЕ са ПЛАТНА, НЕ са датирани, т. е. няма година 1965, НЕ са подписани – т.е. аукционната къща ги атрибутира и казва – „Това, според нас, са картини от Димитър Батоев“. Някой изкуствовед би могъл да каже, че това са картини от друг автор, или от трети автор, мнения много…

- МВР няма ли начин да следи и публикува търсените и обявени за откраднати картини?
- Казвали сме няколко пъти, ще го кажем пак. Защо МВР няма сайт в който да се публикуват ИЗДИРВАНИТЕ картини както и всички други произведения на изкуството, така както е по света? Например, Интерпол, те издирват произведения на изкуството и всеки може да влезе в тяхната страница и да види с очите си какво се издирва … Нито сме екстрасенси, нито врачки, нито полицаи, за да знаем какво се издирва в България. Но най-лесно е да сипеш в пространството обвинения. Между впрочем – обвинения за крадена картина не са повдигнати…

- Подозираш ли, че някой е “поръчал” нарочната акция срещу вас?
- Е, винаги може да търсим под вола теле, но защо ни е? На този пазар на изкуството се познаваме всички. Разбира се, за този месец някои станаха по тихи от водата и по ниски от тревата, нормално е да има страх в колегите. Казаха ни, че се е действало по сигнал, а кой е подал сигнала, на какво основание, какви са му мотивите – това ще стане ясно вероятно съвсем скоро, когато се произнесе независимият български съд.

- Сега, вероятно, търговете на “Аполон и Меркурий” ще спрат, което може би е била целта?
- Вероятно ще продължат. Ние сме регистрирани по смисъла на Търговския закон. Нима могат да ни забранят да правим търгове. Впрочем, тук има една абсурдна ситуация – според наредбата културни ценности са само творби, които отговарят на следните две условия – да бъдат над 50 години и над 300 000 лева. Такива картини ние НЕ продаваме, нито предлагаме. От тук всъщност произтича и нещо друго, както ми споделиха приятели - художници, цитирам „Какво излиза, Марковски, значи ние сме НИЩО, не струваме и пукнат лев, щом не сме умрели, не са минали 50 години от смъртта ни и отгоре на всичко нашите картини не струват над 300 000 лева, ха, ха, ха!“ Да ви кажа честно вероятно е така, което обижда до немай къде живите художници, нищо че между тях има и класици, нали? Има и още нещо обаче. Има списък със забранени за износ картини от български художници. Списъкът е дълъг и в 21-ви век звучи трагично смешно. Ако отидете в Мюнхен, например, и купите от търг платно на Ярослав Вешин, който в цял свят се води чешки художник, а само у нас се води български такъв, можете да го занесете където си поискате. Никой няма да ви пита нищо. Представете си, кацате в София, минавате през митницата и казвате:” Нося тук един шедьовър на Вешин, бих искал да го декларирам!” Бъди сигурен, че абсолютно никой няма да иска да го види или да го декларира защото никъде няма такъв закон, наредба или нещо подобно. Сега излез от „пристигащи“ и иди на „заминаващи“. Декларирай, че изнасяш картина на Вешин. Готви се за арест! Изнасяш „национално богатство“ и никой повече няма да се интересува откъде е попаднала тази картина у теб и т.н. и т.н. Ще загубиш две - три години в празнословие.

- Какво очакваш сега оттук нататък?
- Добър въпрос. Вариантите са няколко. Съдът ще реши казуса с т. нар. „незаконен“ търг. Министерството на културата би трябвало да отговори как така при подаване на молба от наша страна ние не сме получили отговор, докато някои други за един ден са получили не само отговор, но и идентификация за повече от 100 картини?! В същото време би трябвало да станат ясни правилата, при които може да се търгува с картини в България без намесата на полицията. Най-вече да стане кристално ясно, че пазарът на изкуството у нас се определя от търсенето, а не от предлагането.

Едно интервю на Жоро Захариев